Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 20.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Търговско дело 12/2025
Вид
Решение № 12
Подписан
20.01.2025
Състав
Атанас Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 530 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 534, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 15, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 21, т. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 137 · Търговски закон
  • чл. 137, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 137, ал. 1, т. 5 · Търговски закон
  • чл. 137, ал. 4 · Търговски закон
  • чл. 137, ал. 5 · Търговски закон
  • чл. 140, ал. 3 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Благоевград, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Търговско дело №

20251200900012 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър.

Образувано е по жалба на „Сноумадс“ ООД, ЕИК 202654100, представлявано от Ю.К., срещу отказ № 20241216145305-3/ 20.12.2024 г. Жалбоподателят упреква длъжностното лице по регистрация, че не е отчетено предвидено в закона изключение от формата на нотариална заверка. Твърди дружественият договор, който е следвало да се впише заедно с решението по отказа, предвижда промена - писмена форма на решенията на общото събрание, а не нотариална заверка. Навежда довод, че след като е налице изключение от правилото на чл. 137, ал. 4 ТЗ, обективирано вдружествен договор, въз основа на взето решение от общото събрание на съдружниците, не е нужно спазването на нотариална форма на удостоверяване, поради което смята и да е налице предписано от правилата изключение за вземане на решение в писмена форма.

По преписката е наличен отговор на Агенция по вписванията, пресъздаващ изложените съображения в обжалвания отказ, като е взето отношение и по въведените с жалбата доводи за неправилна преценка. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 ТЗ, решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор влизат в сила след вписването им в търговския регистър, до момента на вписването им не пораждат своето действие нито вътре в търговското дружество, нито по отношение на трети за последното лица – сочи се решение № 690/ 03.12.2008 г. по т.д. № 349/ 2008 г., Т.К., II отд. На ВКС, поради което се прави довод, че дори и прието решение за изменение на дружествен договор относно прилагане на писмена форма за решенията по чл. 137 ТЗ, без да е настъпило конститутивното действие на вписването, не изключва приложението на чл. 137, ал. 4 ТЗ.

Поддържа се, че на основание чл. 137, ал. 5 ТЗ това решение е нищожно и като такова не може да породи целените правни последици.

По допустимостта на жалбата.

Видно от датата на депозиране на жалбата, предвидения преклузивен срок за обжалване 1 е спазен. Внесена е и държавна такса, поради което налице са предпоставките да бъде разгледана по същество.

По основателността на жалба.

Основният довод, който поддържа жалбоподателя е, че в случая е налице изключение от правилото в чл. 137, ал. 4 ТЗ, тъй като в дружествения договор е приета промяна, че е необходима обикновена писмена форма за решенията по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания и мотивите на отказа, намира за установено следното:

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, а атакувания отказ е законосъобразен.

Регистърното производство е инициирано от упълномощено от търговеца лице при условията на чл. 15, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ с искане да бъде вписана промяна представителството на „Сноумадс“ ООД, ЕИК 202654100.

За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията приема, че протоколът от общото събрание не е съставен в предписаната от закона форма на нотариална заверка на подписи и съдържание. Посочено е, че действащият дружествен договор, обявен по партидата на дружеството, не изключва приложението на чл. 137, ал. 4 ТЗ. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 ТЗ, решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор влизат в сила след вписването им в търговския регистър, до момента на вписването им не пораждат своето действие нито вътре в търговското дружество, нито по отношение на трети за последното лица – сочи се решение № 690/ 03.12.2008 г. по т.д. № 349/ 2008 г., Т.К., II отд. На ВКС, поради което се прави довод, че дори и прието решение за изменение на дружествен договор относно прилагане на писмена форма за решенията по чл. 137 ТЗ, без да е настъпило конститутивното действие на вписването, не изключва приложението на чл. 137, ал. 4 ТЗ. Поддържа се, че на основание чл. 137, ал. 5 ТЗ това решение е нищожно и като такова не може да породи целените правни последици.

Жалбата е неоснователна.

Възложената на длъжностното лице по вписванията проверка обезпечава обществения интерес от достоверност на нормативно утвърдени обстоятелства, относими към организационния статус на търговец, но и подлежащи на огласяване. В тази насока законът очертава правилата, посредством които длъжностното лице дължи да се извърши възложената му проверка. Според чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице дължи да се увери в съществуването на заявените за вписване обстоятелства. Общественият интерес от достоверност на огласената в регистъра информация ангажира длъжностното лице да изследва предписаните от закона факти и обстоятелства, с проявлението на които законът свързва заявените за вписване обстоятелства. Регистърното производство е охранително по своя характер, поради което и длъжностното лице дължи да зачете произтичащото от документите описание на случилото се. Безспорният му характер обуславя възможност длъжностното лице да се позове включително и на декларирани обстоятелства от 2 заинтересованото лице (чл. 530 вр. чл. 534, ал. 2 ГПК).

Заявеното обстоятелство предполага взето решение от общото събрание на съдружниците. Законът предписва писмена форма с нотариална заверка на подписи и съдържание, извършени едновременно за удостоверяване на формираната воля от върховния орган на дружество с ограничена отговорност при избор на управител, освен ако дружественият договор не предписва изрично облекчената писмена форма ( чл. 137, ал. 4 ТЗ). От представения по препратената преписка дружествен договор (достъпен по партидата на дружеството) от 03.07.2013 г., е видно, че не изключва приложението на чл. 137, ал. 4 ТЗ.

Представения по делото изменен дружествен договор от 06.12.2024 г., който предвижда обикновена писмена форма за решенията по чл. 137, ал. 1 ТЗ, не е вписан по партидата на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 ТЗ, решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор влизат в сила след вписването им в търговския регистър, следователно до момента на вписването им не пораждат своето действие нито вътре в търговското дружество, нито по отношение на трети за последното лица. До настъпване на конститутивното действие на вписването новият дружествен договор не поражда действие, поради което решението за промяна на управителя на дружеството следва да е в предвидената форма по чл. 137, ал. 4 ТЗ, още повече на основание чл. 137, ал. 5 ТЗ това решение е нищожно и като такова не може да породи целените правни последици.

Съдът намира, че засилената удостоверителна форма охранява частните интереси на съдружниците като отразените в протокола обстоятелства биват засвидетелствани от лице с утвърдена удостоверителна власт – нотариус. Поради тази причина и нормата изрично предвижда възможност страните да се отклонят от предписанието изрично ограничавайки се до писмената форма на удостоверяване на съдържанието на изявлението.

Изискване от закона, относимо към заявено за вписване обстоятелство по смисъла на чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ може да бъде изведено единствено от нормативно утвърдени принципи, но не и от факти, произтичащи от конкретния случай. В случая се установява, че изискуемото по договора решение на съдружниците към датата на вземане на решение е удостоверено в писмена форма, а не в предвидената форма по чл. 137, ал. 4 ТЗ – нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, като вписания дружествен договор не е предвидил изключение от формата, поради което не са налице са предпоставките за вписването им.

По разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ в тези производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Настоящото производство има характер на охранително, като Агенция по вписванията няма качеството на страна по смисъла на ГПК, поради което разноски не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 25, ал. 4 от ЗТР, съдът РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20241216145305-3/ 20.12.2024 г. по описа на Търговски регистър, постановен по Заявление с вх. № 20241216145305 от 16.12.2024 г. от „Сноумадс“ ООД, ЕИК 202654100.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - София.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________

4