Определение № 111 от 15.02.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. С., 15.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20231800500539 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 69 от 03. 01. 2024 г., подадена от М.

С. Ч., представлявана от адв. Р. И., с която се иска, на основание чл.

248, ал. 1 ГПК, постановеното по делото Решение № 613 от 29. 12.

2023 г. да бъде допълнено с присъждане на разноски за производството пред въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.

В срока за отговор на молбата, в законоустановения срок такъв е постъпил от въззивника Софийски районен съд, със становище за нейната неоснователност и молба за оставянето ѝ без уважение.

Подадена е и молба вх. № 522 от 17. 01. 2024 г. от процесуалния представител на Софийски градски съд, с която е направено искане за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени на насрещната страна в първоинстанционното решение, като бъде постановен изричен диспозитив, с който се отмени обжалваното пред въззивната инстанция, в частта, с която е осъден да заплати на ищцата заедно с другия ответник Софийски районен съд разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор на горната молба, в законоустановения срок въззиваемата М. Ч., чрез процесуалния си представител, е депозирала молба, в която е посочила, че молбата е неоснователна, предвид ясно 1 изразената воля на съда за отхвърлянето на иска срещу този ответник.

Съдът, след като разгледа материалите по делото и съобрази становищата на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Молбата на въззиваемата-ищца е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество е и основателна, по следните съображения:

С постановеното по делото Решение № 613 от 29. 12. 2023 г. подадената от въззивника Софийски районен съд жалба срещу първоинстанционното решение на Районен съд – гр. Костинброд е уважена частично, като същият е осъден да заплати на въззиваематаищца половината от присъдената с първото решение сума за обезщетение, като за разликата от 2 000 лева до претендираната от 4 000 лева, искът е отхвърлен.

В кориците на делото се съдържа отговор на жалбата, в който са изложени доводи във връзка с нейната неоснователност и недоказаност. Представителят на страната се е явил и в съдебно заседание и е поддържал становището си в съдебно заседание. С отговора на жалбата и впоследствие в хода по същество въззиваемата страна е направила изрично искане за присъждане на разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция, представляващи адвокатски хонорар, като са представени и доказателства, от които се установява действителното им извършване.

Въззивникът, от своя страна, е направил възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, като е поискал в случай че такова бъде присъдено, то да бъде определено в минимален размер.

С оглед изхода на делото, съдът намира, че на въззиваемата страна действително се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от жалбата, възлизащи в размер на 450 лева – половината от договореното адвокатско възнаграждение от 900 лева, с оглед отхвърлянето на предявения срещу Софийски районен съд иск за половината от претендирания размер. Що се касае до възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира същото за неоснователно, тъй като договореният между страните се доближава 2 до минималния по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не може да бъде приет за прекомерен.

С оглед изложените съображения съставът на съда счита молбата на въззиваемата за основателна, поради което постановеното по делото решение ще следва да бъде допълнено с присъждането на направените от нея разноски за въззивното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, за която сума въззивникът Софийски районен съд ще следва да бъде осъден да ѝ заплати.

Молбата на въззивника-ответник Софийски градски съд е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С въззивното решение предявеният срещу него иск е приет за неоснователен и е изцяло отхвърлен. При такъв изход на делото по отношение на него и при положение, че той е изправната страна в спора, логично не дължи заплащането на разноски на насрещната страна. За последното, обаче, съдът не дължи изричен диспозитив в решението си.

С оглед изложеното, молбата на Софийски градски съд за допълване на постановеното по делото решение в частта за присъдените с първоинстанционното решение разноски е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, Софийският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 613 от 29. 12. 2023 г. постановено по в. гр. д. № 539/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, като:

ОСЪЖДА Софийски районен съд, гр. С., бул. „Ц.Б. III” № 54 да заплати на М. С. Ч., ЕГН ********** и адрес: гр. С., ул. „В.” № 45, ап.

6 сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща направени в производството разноски за платен адвокатски хонорар.

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Софийски градски съд за допълване на Решение № 613 от 29. 12. 2023 г. постановено по в. гр. д. № 539/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, с постановяване на диспозитив, с който се отмени първоинстанцинното решение в частта за дължимите на ищцата разноски.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4