Решение № 260220 от 30.09.2021, Районен съд - Самоков

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№220

С., 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи декември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ при участието на секретаря Дарина

Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1330 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

След влизане в сила на определение № 946/25.10.2019 г. по ч. гр. д. №

663/2019 г. по описа на СОС производството по делото е висящо по исковете на Р.В.Б. от гр. Р. срещу Н.П.Б. - Т., Е.П.Б. и М.А.Б.,***, за установяване на правото му на собственост върху гаражна клетка с площ 21 кв. м., представляваща източна реална част от сграда с идентификатор ***, цялата със застроена площ 41 кв. м. (относно индивидуализацията на спорната реална част от сграда - вж. изявление на пълномощника на ищеца в с. з. на 18.06.2020 г. и ориентацията на сградата според посоките на света на скицата на поземлен имот с идентификатор *** на л. 66 от делото) и върху 1/2 идеална част от лятна кухня с идентификатор *** по КККР на гр. С., със застроена площ 30 кв. м., построени в поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. С., с площ 303 кв. м.

Твърди се в исковата молба, че с нотариален акт № 160/1997 г. на нотариуса при РС – С. ищецът Р.Б., баща му В. Б. и сестра му Ю. Б. били признати за собственици на процесната част от гаража на основание давностно владение и наследство, а след смъртта на В. Б. и на Ю. Б. ищецът като единствен техен наследник продължил да владее гаража и лятната кухня спокойно, явно и непрекъснато. През 2017 г. ответниците Н.Б. - Т. и Е.Б. се снабдили с нотариален акт № 29/2017 г. на нотариус Магдалена Хаджиангелова, с който били признати за собственици на 2/3 ид. ч. от дворното място, ведно с построените в него лятна кухня със застроена площ 30 кв. м. и целия гараж със застроена площ 41 кв. м. и впоследствие се разпоредили с тези обекти като ги продали на ответника М.Б..

Твърди се в исковата молба също така, че ответниците Н. и Е.Б. не са могли да прехвърлят на третия ответник права, каквито те нямат по отношение на лятната кухня и гаража и каквито са им признати с нотариалния акт от 2017 г., което обосновава твърденията на ищеца за наличие на спор с всички ответници относно правото на собственост върху процесните имоти, обосноваващ процесуалната легитимация на всички тях като ответници по исковете. Отправено е искане за отмяна на нотариален акт № 29/2017 г. в частта му относно процесните имоти.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Н.Б. - Т. и Е.Б. са представили отговор на исковата молба, в който са оспорили исковете като недопустими и неоснователни.

В тази връзка са изложили твърдения, че гаражната клетка не представлява самостоятелен обект на право на собственост, поради което предявеният по отношение на нея иск за собственост е недопустим или алтернативно – неоснователен. Тези ответници са оспорили в отговора обстоятелствата, въз основа на които ищецът е признат за собственик на гаража по давност, както и поддържат, че те самите са придобили правото на собственост върху посочените в нотариален акт № 29/2017 г. обекти по давност, присъединявайки към своето владение и владението на своите наследодатели – родителите им П. и П.Б..

Изложили са също така съображения, че разпореждането, извършено от тях в полза на ответника М.Б., е изцяло действително и е в рамките на притежаваните от тях права.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М.Б. не е подал отговор на исковата молба.

Пред съда ищецът Р.Б. се представлява от пълномощника си адв. Емилия

Атанасова, която заявява, че поддържа исковете.

Ответниците Н.Б. - Т. и Е.Б. се представляват от пълномощника им адв. Екатерина Вададжийска, която заявява, че поддържа становището по исковете, изразено в отговора на исковата молба.

Ответникът М.Б. се представлява от пълномощника си адв. Иванка Стефанова, която се солидаризира със становището по исковете, изразено в отговора на исковата молба, подаден от ответниците Н.Б. - Т. и Е.Б.. В допълнение счита, че исковете срещу М.Б. са недопустими поради липса на пасивна легитимация за него по тези искове, а срещу основателността им изтъква съображението, че този ответник е придобил процесните имоти като трето добросъвестно лице.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.

При съобразяване на основание чл.

278, ал. 3 от ГПК с определение №

946/25.10.2019 г. по ч. гр. д. №

663/2019 г. по описа на СОС настоящият съд приема исковете за допустими.

Допълнително въведеното от пълномощника на ответника М.Б. възражение за недопустимост на исковете срещу този ответник е неоснователно. Последният се сочи за купувач, придобил правото на собственост върху процесните имоти, в нотариален акт № 95/2018 г. на нотариус М. Хаджиангелова, с район на действие съдебния район на РС – С., с който на 29.03.2018 г. е сключен договор за продажба, по силата на който ответниците Н.Б. - Т. и Е.Б. са му ги продали. Ето защо спор за собственост е налице не само между ищеца и прехвърлителите на имотите по този договор, които му противопоставят възражения срещу твърдяните от него придобивни основания и срещу твърдението му, че са прехвърлили права, каквито нямат, но такъв спор е налице и между ищеца и приобретателя на имотите съгласно този нотариален акт, тъй като с него се създава външна легитимация за приобретателя като носител на спорното право върху тях.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

С нотариален акт № 160, т. ІV, д.

№ 2243/1997 г. на нотариуса при С.ския районен съд на

23.12.1997 г. В. Б., Ю. Б. и ищецът Р.Б. са признати за собственици на основание давностно владение и наследство – първият на 1/2 идеална част, а останалите двама – всеки от тях на по 1/4 идеална част от следния недвижим имот: втория етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 72 кв. м., построена в дворно място с пространство 303 кв. м., образуващо урегулиран парцел ХХ с пл. № 3046 в кв. 175 по плана на гр. С., при съседи: А.В., Б.Л., С.Б. и улица, заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата, както и целия гараж, построен в описаното дворно място с площ 21 кв. м.

Не са спорни между страните, а и се установяват от представени и неоспорени писмени доказателства обстоятелствата, че В. Б. е баща на ищеца Р.Б. и е починал на 28.12.2002 г., а Ю.

Б. е негова сестра и е починала на 04.06.2012 г. (вж. удостоверение за наследници изх. № 2843/07.12.2018 г., издадено от Община С.), както и че поземленият имот, индивидуализиран в гореобсъдения нотариален акт, е с настоящ идентификатор *** по КККР на гр. С. (вж. скица на поземлен имот № 15-383157, издадена на 09.08.2017 г. от СГКК – Софийска област, л. 66 от делото).

От същата скица се установява, че построената в поземления имот сграда с идентификатор *** е със застроена площ 41 кв. м.

Установява се от заключението на в. л. инж. Д.К. по първоначалната съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието в с. з. на 21.09.2020 г., че сградата с идентификатор *** с площ 41 кв. м. е нанесена през 2005 г. в кадастралната карта на гр. С., одобрена със Заповед № РД-18-3/27.01.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, а от направената извадка от регулационния план на гр. С., одобрен през 1978 г. се установява, че по този план в североизточната част на УПИ ХХ-3046, кв. 175 (т. е. на поземлен имот с настоящ идентификатор ***) е нанесена сграда с инициалите „МГ“ (масивен гараж). Видно е от тази извадка, че сградата с инициали „МГ“ в УПИ ХХ-3046, кв. 175 е с идентични конфигурация и площ като сграда с идентификатор *** по действащите КККР на гр. С..

Съгласно същото заключение по СТЕ последната представлява масивна сграда с бетонова конструкция, бетонна плоча и тухлени стени, разположена по северната и източната част на поземлен имот с идентификатор ***, като размерите на сградата са 6,00 м./6,40 м. и светла височина 2,10 м. В сградата са обособени два гаража – източен (десен) и западен (ляв) с размери 3,00 м./6,40 м. и светла височина 2,10 м. с входове от южната им част. Гаражите са с обща конструкция и са разделени по дължина с масивна тухлена стена с дебелина 25 см., а предназначението на сградата е „за гаражи“.

Следователно, към 23.12.1997 г. – датата на съставяне на н. а. № 160/1997 г. на нотариуса при С.ския районен съд, с който ищецът, заедно с баща си и сестра си, са признати за собственици по давностно владение и наследство на гараж с площ 21 кв. м., построен в УПИ ХХ-3046 в кв. 175 по регулационния план на гр. С. от 1978 г. такъв самостоятелен обект на право на собственост не е съществувал, а е бил реална част от сграда с площ 41 кв. м., нанесена в същия план с инициали „МГ“ (масивен гараж), която понастоящем е с идентификатор ***.

Към тази дата е била в сила разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), съгласно която доброволна делба на съсобствена сграда или жилище може да се извършва и правни сделки за прехвърляне на реално определени части от сгради или жилища могат да се сключват само ако обособените дялове или части отговарят на одобрен за това архитектурен проект, което е удостоверено от специализираните органи на общинската администрация. По това време е в сила и разпоредбата на чл. 59 от ЗТСУ (в редакцията й обн. ДВ, бр. 29/1973 г.), съгласно която реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, като само тази разпоредба е изменена (обн. ДВ, бр. 34/2000 г.) така че да позволява придобиване на реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени в ППЗТСУ.

Съпоставителното тълкуване на разпоредбите на чл. 59 от ЗТСУ преди и след изменението й (обн. ДВ, бр. 34/2000 г.) и на чл. 62, ал. 1 от ЗТСУ сочи, че към 1997 г. е било недопустимо придобиване по давност както на реални части от дворищнорегулационни парцели (поземлени имоти), така и на реални части от сгради или жилища, а едва след това изменение на чл.

59 от ЗТСУ е допустимо придобиване по давност и то само на реални части от поземлени имоти при горепосочените условия, като придобиването по давност на реални части от сгради и жилища без одобрен за обособяването им архитектурен проект продължава да е непозволено от благоустройствения закон. Аналогично е съотношението и между разпоредбите на чл. 200, ал. 1 и чл. 202 от действащия понастоящем ЗУТ, независимо от нюанса, че съгласно чл. 202 от ЗУТ (който не е бил част от действащото законодателство към 23.12.1997 г.) това изискване не се отнася до правни сделки със сгради на допълващото застрояване по чл. 147, ал.

1, т. 1 от ЗУТ, каквато безспорно представлява гаражът.

Разликата между режимите за придобиване на реални части от поземлени имоти и за придобиване на реални части от сгради и жилища е съществена и не е случайна. Тя произтича от естеството на придобивното основание и на обекта на придобиване. Както съгласно ЗТСУ, така и съгласно ЗУТ изискванията за минимални размери за площ и лице на урегулиран поземлен имот са нормативно установени и ако частта от него, върху която се осъществява владение, ги удовлетворява, то от 2000 г. законът е отдал приоритет на частния интерес за придобиване на тази част по давност над обществения благоустройствен интерес, който не е съществено накърнен ако владението върху реална част от поземлен имот съответства фактически на нормативно установени параметри за негови лице и площ.

Не така стои въпросът с владението върху реална част от сграда, която част не е обособена като самостоятелен обект в нея. Ако за обособяването й липсва административен акт (одобряване на архитектурен проект), който да се насложи към еднократен правен акт, какъвто е сключването на правна сделка (най-често договор) с предмет тази част, то сделката не може да породи вещно-прехвърлително действие до издаване на административния акт, въпреки че сама по себе си не е нищожна поради липса на предмет. Това е действителният смисъл на ТР № 3/2014 от 28.06.2016 г.на ОСГК на ВКС, чието съдържание е изключително концентрирано върху сделките с необособените като самостоятелни обекти реални части от сгради. То е неотносимо към придобивната давност като способ за придобиване на право на собственост върху такива обекти защото разумът на закона е, че сградите имат не само предназначение, но и функционалност съгласно предвижданията на съответните устройствени планове, които предназначение и функционалност не следва да бъдат изменяни чрез едностранни фактически действия, продължаващи в един значителен период от време, каквито са действията с белези на давностно владение съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС.