Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2782 от 02.06.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6125/2023
Вид
Решение № 2782
Подписан
02.06.2023
В сила
02.06.2023
Състав
Венета Цветкова, Валерия Братоева, Атанас Маджев

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 404, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.136 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 460 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2782 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело № 20231100506125 по описа за 2023 година

Образувано по жалба на БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА, с ЕИК по БУЛСТАТ № ******* срещу Постановлението № 1677 от 20.03.2022 година по изп.дело № 20227900400992, с което е отказано намаляване на определените разноски за адвокат на взискателя от 480 лв. с ДДС и съответно – намаляване на пропорционалните такси по ТТР към ЗЧСИ, определени въз основа на него.

Жалбоподателят намира, че неправилно е определено адвокатско възнаграждение по три образувани изпълнителни производства, по издадени три изпълнителни листа въз основа на приключило с влязло в сила съдебно решение по административно производство на АССГ, потвърдено от ВАС като касационна инстанция, с което решение по адм.д. № 1089/2022 година на ВАС, са присъдени разноски за касационната инстанция. Сочи и че е извършил плащане в срока за доброволно изпълнение, като намира, че в процесното изпълнително дело не са дължими възнаграждения за адвокат нито по чл. 10, т. 1, нито по чл. 10, т. 2 от НМРАВ.

В подаденото възражение срещу жалбата взискателят застъпва становище за неоснователност на същата, тъй като се касае до производства, образувани въз основа на отделни изпълнителни листове, като по настоящото било заплатено възнаграждение в минимален размер и длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното производство, като не е извършил плащане преди това.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител намира жалбата за неоснователна.

Жалбата е допустима подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. Доколкото предмет на обжалване е цитираното Постановление, съдът дължи разглеждането му по същество.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист по молба на взискателя А.Т., чрез процесуален представител адв. Смолички, с представено пълномощно и доказателства за заплатено възнаграждение от 480 лева с ДДС за процесуално представителство. Производството е образувано молба и изпълнителен лист от 1

17.06.2022 година, издаден въз основана на влязло в сила решение по по адм.д. № 6983/2019 година на АССГ и въз основа решение по адм.д. № 1089/2022 година на ВАС, за сумата от 500 лева разноски в полза на А.Т., сторени в касационното производство. С молбата за образуване на изпълнителното производство молителят е посочил начин на изпълнение по см. на чл. 426, ал. 2 ГПК. Други действия, целящи удовлетворяване на дължимите вземания не са извършвани.

Видно от представените по делото доказателства, в срока за доброволно изпълнение /длъжникът е получил поканата на 27.06.2022 година/, на 08.07.2022 година, задължението по издадения изпълнителен лист е погасено изцяло, както изрично е посочено и като основание за плащане по преводно нареждане № SP637/08.07.2022 година.

Съдът намира жалбата за основателна по следните мотиви.

На първо място следва да се посочи, че според чл. 79 ГПК, разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК. В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, като е заплатил в срока за доброволно изпълнение, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността му за направените разноски от взискателя, вкл. за процесуално представителство /така и в Решение № 523/19.07.2012 година по гр.д. № 1496/2010 г. на ВКС и решение № 82/08.05.2012 година по гр.д. № 1891/2010 година на ВКС, решение № 640/4.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г., ІV г.о., ГК, ВКС, решение № 266/19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г., ІV г.о., всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК. /. Същевременно, в практиката е установено и че в тази хипотеза и когато производството е образувано пред частен съдебен изпълнител, от длъжника се събират както дължимите от взискателя авансови такси (и да не са заплатени предварително) за извършените необходими действия по изпълнението, така и т. нар. окончателна такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

На следващо място се установява, че действително са образувани три различни изпълнителни дела при същия ЧСИ, но макар длъжникът по тях да е жалбоподателят в настоящото производство, взискатели са различни лица, а всеки изпълнителен лист представлява самостоятелно основание /по чл. 404, ал. 1 ГПК/ за образуване на изпълнително дело. Поради това и предмет на разглеждане са само разноските в процесното изпълнително дело и техният размер. В тази връзка следва да се посочи следното.

Конкретизиране начина на изпълнение е част от съдържанието на молбата за образуване на изпълнително производство по чл. 426, ал. 2 от ГПК, а както беше посочено - други действия във връзка с изпълнителното производство не са извършвани от процесуалния представител на взискателя в конкретната хипотеза. Поради това, съдът намира, че възнаграждение по чл.

10, т. 2 от Наредба 1/2004 г. не е дължимо. Минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /така Определение № 499/19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС, II т.о./.

Следователно, в конкретния случай, възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата в ред. към ДВ, бр. 68 от 2020г./.

Както беше посочено, доколкото не се твърди длъжникът по изпълнителния лист да е погасил дълга преди образуване на изпълнителното производство, то той дължи сторените разноски за същото, вкл. тези от взискателя, но постановлението следва да бъде отменено в обжалваната част и възнаграждението за адвокат намалено до размера от общо 240 лева с ДДС.

2

Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.

Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ се начислява служебно от съдебния изпълнител и е платима авансово, но в случая е дължима в размер на 88,80 лева с ДДС, изчислена при размер на адвокатското възнаграждение от 240 лева с ДДС.

Следва да се добави и че доколкото разпоредбата на чл.136 ЗЗД е приложима в хипотезата на чл. 460 ЗЗД, в случая погасяване на сумата по изпълнителния лист след образуване на изпълнителното производство обуславя като правна последица дължимостта на такси и разноски по изпълнението на основание чл. 79 ГПК, които подлежат на събиране от длъжника и са пречка за приключване на изпълнителното производство по аргумент от чл. 433, ал. 2 ГПК.

Искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя няма, поради което съдът не присъжда такива служебно.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА, с ЕИК по БУЛСТАТ № ******* Постановление № 1677 от 20.03.2022 година по изп.дело № 20227900400992 на ЧСИ Р.М.В., в частта с която частният съдебен изпълнител е отказал да намали по искането на жалбоподателя определеното като разноски в изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя за разликата от 480 лева с ДДС до сумата от 240 лева с ДДС, както и съответно да намали определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА дължимите разноски за адвокат по и.д. № 20227900400992 на ЧСИ Р.М.В. до размер от 240 лева с ДДС и дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в изпълнителното производство - до размер от 88,80 лева с ДДС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3