Определение № 868 от 17.03.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 868 гр. София, 17.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Частно касационно търговско дело № 20258003900416 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Медистар Корп„ ЕООД против определение № 2629/16.10.2024 г. по ч.т.д. № 2716/2024 . на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на определение от

30.09.2024г. по ч.гр.д.№ 11157/2024г. на Софийски градски съд, е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „Хоум България„ ЕООД против жалбоподателя, за сумата от 207 306, 55 лева, претендирана на неосъществено основание – два броя споразумения от 15.08.2023 г. за прехвърляне притежавани от ответника права, по четири предварителни договора за продажба на право на собственост върху недвижими имоти и строителство, сключени на 10.03.2023г. и 20.03.2023г., чрез налагане на възбрана върху недвижим имот на „Медистар Корп„ ЕООД. Жалбоподателят оспорва допустимостта на въззивния акт, като твърди, че съдът се е произнесъл по искане, каквото молителят – бъдещ ищец не е предявил. Обосновава се с обезпечаването на четири обективно съединени бъдещи иска, сумите по два от които се претендират на неосъществено

/ чл. 55, ал. 1, пр. второ ЗЗД / , а сумите по другите два - на отпаднало основание / чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД /, но въззивният съд се е произнесъл по два иска, за връщането на суми от 207 306,55 лева , на неосъществено основание. При това, сумата за която е допуснато обезпечението не съответства на сбора от цената по четирите самостоятелни иска, съответно: за 138 803,22 лева, 9 505,33 лева, 108 544,65 лева и 3 500 евро или общо за 263 762, 89 лева. Жалбоподателят намира, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна молба за обезпечаване на бъдещи искове, предвид противоречиви твърдения в обстоятелствената й част : от една страна се претендира връщане на дадено на отпаднало основание, но не се твърди разваляне на сключените между страните споразумения, нито в какво се състои неизпълнението на ответника, а от друга се претендира 1 връщане на даденото на неосъществено основание, за което липсват кореспондиращи обстоятелства. Произнасянето по нередовна молба за обезпечение жалбоподателят счита, че също е опорочило допустимостта на въззивното определение. В евентуалност твърди неправилност, поради неоснователност на бъдещите искове. Страната счита, че съдът е преценил вероятна основателност единствено по твърдения на молителя и без каквито и да било доказателства за неизпълнение на ответника по сключените споразумения. В тази връзка се позовава на ненастъпила изискуемост на задълженията му, съгласно уговорения в чл. 3 , ал. 1 от сключените споразумения срок, спрямо датата на издаденото разрешение за строеж № 4/10.01.2023г., което представя. Посочва, че липсата на издадено разрешение за строеж върху недвижимия имот / за застрояването на който са сключени договорите, по отношение които ответникът се е задължил да съдейства на ищеца за заместването му като страна по същите/, както и изнасянето му на публична продан, за задължения на продавачите, не са обстоятелства, които водят до невъзможност за изпълнение по сключените между страните споразумения. Позовава се на сключено с продавачите по тези договори „България Тауърс„ ООД, „България Тауърс инвест„ ООД и „ВСК„

ООД - споразумение от 20.12.2024 г., по силата на което същите са се задължили към жалбоподателя да осигурят заместването си по четирите договора с купувача от публичната продан „Ню Лукс Билдинг„ АД, също представено. По основанието, на което са предявени обезпечените като бъдещи искове – по чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, ищецът не е посочил защо и от кой момент счита задължението за изискуемо, за да би било зачетено неизпълнението му, като основание за разваляне, нито твърди да е упражнил потестативното си право на разваляне на споразуменията. В тази връзка се възразява по надлежното връчване на уведомление за това, на което ищецът се е позовал във вече подадената искова молба.По начало жалбоподателят счита, че за допускане на обезпечението това потестативно право е следвало да е упражнено още към депозиране на молбата за обезпечение. Оспорва се и доказана обезпечителна нужда, предвид обявените ГФО за 2022 г. и 2023 г., от които е видно, че активите на „Медистар Корп„ ЕООД за 2023 г. са се увеличили спрямо тези за 2022 г. .Страната намира наложената обезпечителна мярка неподходяща, предвид пазарната стойност на възбранения имот, значително надвишаваща размера на обезпечената претенция.

Ответната страна - „Хоум България„ ЕООД – оспорва частната касационна жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Излага съображения по правилността на въззивното определение, като акцентира на обстоятелството, че договореното със споразуменията заместване на ответника от ищеца , като страна – „ купувач и възложител„ по сключени от него с трети лица „ България тауръс „ ООД, „ България Тауърс инвест „ ООД и „ ВСК „ ООД предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти, инкорпориращи и договори за строителство, е имало за цел „Хоум България „ ЕООД да придобие право на собственост върху самостоятелни обекти / 2 апартамент и паркомясто / в сградата, която е следвало да се построи в поземлени имоти, с идентификатор *** и *** , в гр.София, район Витоша. Ищецът е заплатил по споразуменията с ответника договорената цена, вкл. с увеличението, последващо договорено с анекси.

Противно на твърденията на жалбоподателя, намира че са налице обстоятелства, които препятстват изпълнението му по сключените споразумения, а именно: правото на собственост върху терена вече е придобито от “Ню Лукс Билдинг„ АД, от публична продан / видно от приложена справка на Агенция по вписванията/, а сключените от ответника с трите дружества договори за покупо-продажба, по които е следвало да осигури заместването си от ищеца, като страна – възложител-купувач, са развалени от „ Медистар Корп„ ЕООД .Твърди се, че „Медистар Корп „ ЕООД също е обезпечило бъдещите си искове спрямо тези дружества / определение № 15500/07.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 11407/2024г. на СГС /. Следователно, спрямо поетото от ответника задължение по процесните две споразумения, същият е в окончателно неизпълнение.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

В молбата за обезпечение на бъдещи искове „ Хоум България „ ЕООД твърди сключено с „Медистар Корп „ ЕООД споразумение от 15.08.2023 г. и допълнително от същата дата, с които „МедистарКорп „ ЕООД се е задължил към „Хоум България „ЕООД да осигури заместването си от същото дружество, като страна по сключени с „ България Тауърс „ ООД , „ България Тауърс инвест „ ООД и „ ВСК“ ООД предварителни договори за покупкопродажба на недвижими имоти , инкорпориращи и договори за строителство върху същите, от 20.03.2023 г. , за придобИ.ето на имоти в застрояваните терени – апартамент и паркомясто. Твърди се заплатена цена от 138 803,22 лева - за апартамента и 9505,33 лева - за паркомястото или общо 148 308, 55 лева, както и заплатени комисионни възнаграждения на „Медистар Корп„ АД - от 55 498 лева и 3 500 евро. Твърди се, че въпреки проведените множество разговори, ответникът отказва да изпълни задълженията си. При това, поземлените имоти, върху които следва да се извърши строителството на обектите - предмет на предварителните договори за покупко-продажба на ответника с третите лица, са изнесени на публична продан за задължения на последните. Сочените обстоятелства , според молителя, установяват че застрояването на недвижимите имоти няма да бъде осъществено, съгласно сключените предварителни договори за покупко-продажба, инкорпориращи и договори за строителство, т.е. няма да бъдат застроени от дружествата, поели това задължение, в който смисъл следва да се разбира твърдението на ищеца за окончателно неизпълнение и на ответника. Поради това, връщането на заплатената продажна цена се претендира на неосъществено или на отпаднало, а на заплатените комисионни възнаграждения – на 3 отпаднало основание. Относно обезпечителната нужда ищецът се е позовал на последен обявен ГФО на „Медистар Корп „ АД за 2022 г. / при депозирана молба за обезпечение от 30.09.2024 г./ , т.е. на липса на актуални данни за финансовото състояние на дружеството, при установимо от обявения ГФО за 2022 г. ,спрямо предходните, увеличение на пасивите и намаляване на дълготрайните активи на ответника. Претендира се обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот , собственост на ответното дружество .

Първоинстанционният съд е отказал да допусне обезпечението, поради нередовност на молбата, поради констатирано противоречие между обстоятелствена част и петитум на бъдещите искове. Според съда, заявените обстоятелства не кореспондират на основание по чл. 55, ал. 1 , пр. второ ЗЗД, а упражнено потестативно право за разваляне на споразуменията с ответника ищецът не сочи. Преценил е, че и окончателна невъзможност за изпълнение на ответника, отсъства.

Въззивният съд е променил правния резултат и е допуснал обезпечението, за сума в размер от 207 306,55 лева, при вече предявена искова молба, в която връщането на всички суми – в общ размер 263 696,84 лева - е заявено на отпаднало основание, с твърдение за упражнено потестативно право за разваляне на договора и приложено доказателство за достигането му до знанието на длъжника. Позовавайки се именно на вече предявените искове – на отпаднало основание – въззивният съд е приел, че е без значение претендирането им при различна правна квалификация от молителя, доколкото правната квалификация на спора е задължение на съда и в случая за същата е достатъчно , че се твърди дадено на договорно основание и се претендира връщане на сумите. От обстоятелствата и доказателствата по делото въззивният съд е счел за установена вероятна основателност на исковете, а за обезпечителната нужда е намерил достатъчно изявлението на молителя, че реализирането на правата му по позитивно бъдещо съдебно решение ще бъде значително затруднено. Обезпечението е допуснато при парична гаранция от 20 000 лева , внесена от молителя – бъдещ ищец.

В изложението по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК касаторът се позовава на недопустимост на въззивното определение, поради произнасяне в разрив с диспозитивното начало в процеса, доколкото е допуснато обезпечение на два иска, всеки за по 207 306, 55 лева, при заявени фактически обстоятелства за четири обективно съединени иска, с обща цена 263 762, 89 лева.

Недопустимост се твърди и поради произнасяне по нередовна молба за обезпечение – некореспондиращи си обстоятелствена част и петитум.

Формулирани са и следните въпроси : 1/ Следва ли съдът , сезиран с молба за обезпечаване на бъдещ иск, да даде правна квалификация на исковете, чието обезпечение се иска ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК - с определения по ч.гр.д.№ 2544/2019 г. и ч.гр.д.№ 4839/2016 г. на ГК на ВКС ; 2/ Допустимо и правилно ли е уважаването на молба за обезпечение на бъдещ иск , при положение че правната квалификация, дадена от съда по обезпечението, не съответства на петитума в молбата по чл. 390 ГПК ? – допълнителният селективен критерий се обосновава с определението по ч.гр.д.№ 4839/2016г.

4 на ГК на ВКС; 3/ Дължи ли се произнасяне по подадена молба за обезпечаване на бъдещ иск, в случай че същата е нередовна ? – сочи се противоречие с приетото в определения по ч.т.д.№ 152/2012 г. , ч.т.д.№ 1187/2017 г. и ч.т.д.№ 3887/2013 г. на ТК на ВКС ; 4/ Може ли да се допусне обезпечение на бъдещ иск, при положение че молителят не е изложил всички обстоятелства, които обуславят претенцията ? - сочи се противоречие с приетото в определение по ч.т.д.№ 3887/2013 г. на ТК на ВКС; 5/ Може ли да се допусне обезпечение на неясен и противоречив от фактическа страна иск, предвид факта, че преценката за допустимост и вероятна основателност се извършва само въз основа на редовна искова молба ? – обосноваването е в идентичната хипотеза на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК , с определения по ч.т.д.№ 1187/2017г. , ч.т.д.№ 3887/2013 г. и ч.т.д.№ 152/2015 г. на ТК на ВКС ; 6/ От значение ли е за основателността на искането за обезпечаване на бъдещ иск дали в петитума на молбата и в нейната обстоятелствена част се съдържат противоречиви и взаимно изключващи се твърдения? - сочи се определение по ч.т.д.№ 1187/2017 г. на ТК на ВКС ;7/ Може ли да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 391, ал.1, т. 2 ГПК, при положение, че искането е направено изрично по реда на чл. 391, ал.1 , т.1 ГПК, без внасяне на гаранция и без изразена готовност за внасяне на такава ? – в същата хипотеза допълнителният селективен критерий се обосновава с определения по ч.т.д.