Решение № 149 от 27.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Пловдив, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20265001000098 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №89 от 06.11.2025 г.,постановено по т.д.№26/2025 г. по описа на Окръжен съд-Х.,е осъден ответникът по делото ЗАД „ОЗК - Застраховане“ А Д с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление град София, ул.

„Света София“ № 7 ет. 5 да заплати на ищеца В. З. В. с ЕГН ********** от село З., община Д., област Х. сумата от 35 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, станало на 08.02.2024 година в град М., Република А. и реализирано от водача на лекотоварен камион марка „Ивеко Дейли“, с рег. № *** - П. В.Г.., ведно със законната лихва върху главницата от 15.05.2024 година до окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер 70 000 лева искът е отхвърлен.

Наред с това,със същото решение е осъдено ЗАД „ОЗК - Застраховане“ А Д с ЕИК 121265177 да заплати на В. З. В. с ЕГН ********** сумата от 483,53 лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разходи по повод лечение на травмите, получени при ПТП, станало на 08.02.2024 година в град М., Република А. и реализирано от водача на лекотоварен камион марка „Ивеко Дейли“, с рег. № *** - П. В.Г.., ведно със законната лихва върху главницата от 15.05.2024 година до окончателното й изплащане.

1

На следващо място,с решението на ОС-Х. от 06.11.2025 г. е осъдено ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК 121265177, да заплати на В. З. В. с ЕГН ********** сумата 457, 50 лева - деловодни разноски за първоинстанционното производство,а също така е осъдено да заплати на Адвокатско дружество Г. и М., БУЛСТАТ 177430738 сумата 3180 лева с ДДС адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА на В. З. В. в производството по т.д. № 26/2025 година по описа на ОС- Х. и е осъдено да заплати в полза на съдебната власт, по бюджетна сметка на ОС - Х. държавна такса в размер на 1450 лева.

Също така,с горното решение е осъден В. З. В. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК -Застраховане“ АД с ЕИК 121265177,сумата общо 5857,50 лева- деловодни разноски за първоинстанционото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника-ЗК „Лев Инс“ АД - София с ЕИК 121130788.

Срещу решение №89 от 06.11.2025 г.,постановено по т.д.№26/2025 г. по описа на ОС-Х.,са подадени въззивни жалби от ищеца и ответника в първоинстанционното производство.

С възивната жалба на ищеца В. З. В.,подадена чрез адв. А. М.,решението се обжалва в частта,с която е отхвърлен иска на ищеца-жалбоподател по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 35 000 лв. до предявения размер от 70 000 лв.

В същата жалба се поддържа,че в атакуваната от ищеца част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано.В тази връзка основният изложен в жалбата довод е за неправилен извод на съда,че ищецът В. В. е съпричинил настъпването на вредоносния резултат и че неговият принос за този резултат е в обем на 50 %.Заявено е,че ищецът не е пренебрегнал задължението си да не стои на пътното платно в непосредствена и опасна близост до платформата,доколкото същият не е очаквал и не е възприемал като опасност рутинната задача по товаренето на лек автомобил на платформата.Сочи се,че единствената и първостепенна причина за настъпването на процесното ПТП е бездействието от страна на водача на товарната композиция,изразяваща се в непоставянето на предпазни клинове.В тази връзка ищецът-жалбоподател счита за недоказано заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,а оттук намира за необоснован и неправилен извода на първоинстанционния съд,че такова съпричиняване е налице в конкретния случай.Според жалбоподателя В.

2

В.,първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон,като на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД е приел наличие на 50 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,без ответникът да е провел пълно и главно доказване на това свое възражение.Счита,че в резултат на така приетото съпричиняване,съдът е намалил драстично иначе справедливият размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди.

На база поддържаните в жалбата си аргументи,жалбоподателят-ищец моли да бъде отменено първоинстанционното решение №89/06.11.2025 г. в обжалваната от него част и да бъде постановено друго решение от настоящата инстанция,с което да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца още 35 000 лв.,представляващи разликата между присъдената му с първоинстанционното решение сума в размер на 35 000 лв. и действителният размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева.

Алтернативно е поискано,в случай,че съдът счете за основателно и доказано възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,да бъде определен процент на съпричиняване не по-висок от 20 % и максимално с толкова да бъде намален определеният като справедлив от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди.Поискано е още да бъде осъдено застрахователното дружество-ответник да заплати на ищеца-жалбоподател всички сторени от него разноски пред двете съдебни инстанции,както и да заплати на Адвокатско дружество “Г. и М.” адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство и защита на жалбоподателя пред двете съдебни инстанции.

От ЗАД “ОЗК-Застраховане”АД с ЕИК 121265177 като ответник по жалбата на ищеца е подаден писмен отговор на същата в законния срок.В този отговор,подаден чрез пълномощника на дружеството-адв. Т.Т.,е изложено становището,че жалбата на ищеца е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.Конкретни аргументи за обосноваване на становището са развити в отговора.Поискано е присъждането на разноски.

Третото лице-помагач “ЗК Лев Инс”АД-гр.София е депозирало писмен отговор на жалбата на ищеца /по-точно общ отговор на двете жалби/,чрез юрисконсулт З. Т.,в който са изложени основно съображения за липса на 3 предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя на ремаркето /т.е. на самото трето лице-помагач/,но наред с това,касателно жалбата на ищеца,е изложено становището,че е правилен извода на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.

С въззивната жалба на ЗАД “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”АД,ЕИК

121265177,подадена чрез адв. Т.Т.,първоинстанционното решение на ОС-Х. се обжалва изцяло в осъдителната му част като неправилно и незаконосъобразно,постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон,както и поради необоснованост и несъобразяването му със събраните по делото доказателства.

В жалбата си застрахователното дружество изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд,че предявените срещу това дружество обективно съединени искове са доказани по основание.В този контекст дружествотожалбоподател излага съображения и обстоятелства,с които обосновава позицията си,че е недоказано твърдението на ищеца за настъпване на вредите в резултат на субективните действия на П. ГА. като водач на застрахованото в дружеството МПС “Ивеко Дейли” с рег. №***.Счита за доказано,че към момента на настъпване на процесното ПТП П. ГА. не е бил водач на застрахования лекотоварен автомобил,че преди този момент автомобилът е стоял паркиран около 30 минути и че от правна гледна посоченото лице е изпълнило задължението си по чл.98 от ППЗДвП,където е указано,че водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство може да го напусне,ако е взел мерки то да не потегли само.

Наред с това,дружеството-жалбоподател поддържа довода,че в настоящия казус е неприложима разпоредбата на чл.479 от КЗ,на която ищецът се позовава за ангажиране отговорността на дружеството като ответник по предявените срещу него искове.Заявява,че това е така,защото ремаркето,причинило вредите,не е функционално зависимо от застрахования при ответника влекач Ивеко и не е било в движение по време на пътния инцидент.Поддържа,че в същността си непозволеното увреждане е настъпило при товаро-разтоварителни дейности,а не при движение на влекача и в момента на товаренето П. ГА. не е имал качеството на водач на застрахованото при ответника МПС,като към същия момент е управлявал друго МПС и така е била прекъсната причинно-следствената връзка между управлението на МПС “Ивеко” и настъпилото увреждане.Счита още за доказано,че в случая 4 отговорност за вредите следва да носи застрахователя на ремаркето /на платформата за превоз на автомобили/,а не застрахователя на теглещото МПС.

Според дружеството-жалбоподател,изцяло неправилно е заключението на съда,че процесното ПТП е настъпило поради нарушение на разпоредбата на чл.96 от ЗДвП,според която водачът е длъжен да вземе мерки превозното средство да не потегли само.Счита,че “самопотеглянето”,което е прието от съда,в същността си е потегляне,причинено от движението на друго МПС-лек автомобил “БМВ” и поради това е неправилен извода на първоинстанционния съд за нарушение на чл.96 от ЗДвП и че процесното ПТП е настъпило в причинно-следствена връзка с това нарушение.

Предвид горните съображения,дружеството-жалбоподател смята,че с обжалваното решение неправилно е прието,че са основателни предявените срещу дружеството искове.

На следващо място,дружеството-жалбоподател заявява,че ако се приеме наличие на основателност на предявените срещу него искове,то оспорва определения от съда размер на неимуществените вреди.Счита този размер за неоснователно завишен и твърди в тази връзка,че в атакуваното решение е приет необоснован период на възстановяване на ищеца от 6 месеца,тъй като в заключението на комплексната експертиза е посочено,че болките са интензивни в началния период на травмата и започват да отзвучават към 3-тия месец.Намира,че това следва да определи и срока на търпени болки и страдания от страна на ищеца и че всички останали твърдения в ИМ като срок на възстановяване,битови ограничения и психически страдания остават недоказани.

Относно заявеното от дружеството съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,в жалбата на дружеството е изложено становището,че е правилен извода на първоинстанционния съд за наличие на такова съпричиняване и че то правилно е определено от съда в размер на 50 %.

И въз основа на поддържаните в жалбата доводи,застрахователното дружество-ответник по исковете и настоящ жалбоподател,моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната от него част и да се отхвърлят предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани.Алтернативно,ако бъдат приети за доказани исковете,дружеството моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,като заедно с това се приеме доказания в първата инстанция процент на 5 съпричиняване.Моли да му се присъдят сторените от него разноски.

От ищеца в първоинстанционното производство-В. З. В.,чрез пълномощника му адв. А. М.,е депозиран писмен отговор на подадената от ответника-застраховател въззивна жалба.В този отговор е изложено становището,че същата жалба е допустима,но по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение,като е направено и изявление за оспорване на всички съдържащи се в жалбата възражения.Конкретни аргументи за обосноваване на това становище са развити в отговора на ищеца.В този отговор също е поискано присъждането на разноски и на адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред двете съдебни инстанции.

От третото лице-помагач “ЗК Лев Инс”АД,наред с посочения по-горе общ отговор на двете въззивни жалби,е подаден и отделен отговор на изходящата от ЗАД”ОЗК-Застраховане”АД въззивна жалба.В същия е изложено становището,че тази жалба е неоснователна и че е правилно първоинстанционното решение в обжалваната с нея част.Поддържа се аргумента,че съдът правилно е приел,че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на влекача,доколкото вредите са причинени при и по повод използването на моторното превозно средство,в рамките на покрития застрахователен риск.