Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 211 от 26.10.2026, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Административно наказателно дело 759/2026
Вид
Решение № 211
Подписан
26.10.2026
Състав
Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • Чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37, ал. 1, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 48, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение трето · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 64, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 79б · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 150 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Свиленград, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.ова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200759 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 26-0351-000214 от 30.04.2026 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на Д. И. Ш. с ЕГН ********** от село ******, община *****, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 55, област Хасково, чрез адвокат Е. М., за нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 153,39 евро (300 лв.).

Жалбоподателят Д. И. Ш. чрез процесуалния си представител – адвокат Е. М., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен поради допуснати съществени процесуални нарушения и в разрез с материалния закон. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д. И. Ш., не се явява. С Писмена молба-становище процесуалният му представител - адвокат Е. М., иска от Съда да отмени обжалвания акт и сочи, че оспорва НП. Не е представен Списък на разноските.

1

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна) - Началник на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 15.01.2026 година около 08.10 часа на четвъртокласен път № 55807, до бившето предприятие „Пътни строежи”, което е на територията на община Любимец, област Хасково, автопатрул на Участък – Любимец към РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково в състав свидетелите И. Т. Н. и М. Х.

Димитров при изпълнение на служебните си задължения спират за проверка движещото се в посока село Георги Добрево моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен номер ..... ........ ........ – собственост на Мария Д. И. от село ******, община *****, област Хасково и управляван от жалбоподателя Д. Ш..

При извършената проверка Д. Ш. не представя Свидетелство за управление (СУ) на МПС. Проверка правоспособността на Д. Ш., полицейските служители Н. и Филипов извършват чрез служебния таблет в системата на МВР, при която установяват, че Д. Ш. не притежава СУ на МПС.

На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят И. Т. Н. – „Младши инспектор” в Група „Охранителна полиция” в Участък – Любимец при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, със специфично наименование на длъжността „Старши полицай” (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя Д. Ш. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД и с бланков № 025354. Това процесуално действие извършва 2 и с участието на свидетеля М. Димитров. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управлението на МПС от страна на жалбоподателя без да е правоспособен водач, както и на обстоятелствата по извършването и открИ.ето му, като посочва и мястото на нарушението - четвъртокласен път № 55807. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е предявен на жалбоподателя - нарушителя Д. Ш. на дата 15.01.2026 година, който сочи че има възражения против констатациите в Акта, но не ги конкретизира нито писмено, нито в проведения с полицейските служители разговор. АУАН е връчен срещу подпис на жалбоподателя.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 260351-000214 на 30.04.2026 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, като посочва две места на нарушението – третокласен път № 809 и четвъртокласен път № 55807, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 150 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 153,39 евро (300 лв.) НП е редовно връчено лично на жалбоподателя, на 24.08.2026 година, видно от Разписката, инкорпорирана в документа и надлежно оформена – датирана и подписана (в същия смисъл е и информацията, налична в Справката за нарушител/водач и в Картона на НП). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приет ите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР и Заповед № 1253з-160 от 30.05.2022 година на ВПД Директора на ОДМВР – Хасково, вземайки предвид факта, че И. Т. Н. заема длъжността „Младши инспектор” в Група „Охранителна полиция” в Участък – Любимец при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-6954 от 3

04.09.2026 година (неоспорено от страните по делото, поради което не е необходимо да се представя цитираната в него Заповед), видно от което Николай Анастасов Анастасов е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Д. Ш. не притежава СУ на МПС, както и има налагани множество административни наказания с влезли в сила НП и Електронни фишове за различни нарушения на Кодекса за застраховането и ЗДвП.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП, т.е. наказаното лице, което единствено чрез право на Жалба, за да може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателната санкция) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач, от 4

Картона на НП и от Писмо с вх.рег.№ 7831 от 10.09.2026 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащането на финансовата санкция.

При разглеждане на дела по о бжалвани НП, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, респ. процесуалния му представител - аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр.чл. 84 от ЗАНН.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

Както вече бе посочено, в НП са посочени две различни места на нарушението, където се твърди да е извършено. Т.е. по делото е налице неяснота по отношение на един от основните реквизити на НП, а именно: мястото на нарушението, т.е. издаденото НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение трето от ЗАНН, тъй като в него са посочени две различни места на извършване на нарушението, което представлява съществено процесуално нарушение, водещо до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. От друга страна посоченото нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, тъй като не позволява и Контролиращата съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за какво точно административно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.

Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано в НП. Последното представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да бъде ясно къде точно е извършено нарушението. Неяснота относно място на извършване на нарушението в НП не може да бъде заместена от посочване на място в друг документ, респ. от показания на свидетели, изслушани в съдебно заседание.

В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението, 5 явяващо се задължителен съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизит на посочения акт. Извеждането на описанието на нарушението от други налични по Административнонаказателната преписка (АНП) документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.

Следва да се отбележи, че Н П не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че НП всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по същество. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на АНО е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна и субективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на АНО е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразни актове. Предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , в НП следва точно и ясно да е описано нарушението с посочване на датата и мястото, където е извършено, както и на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочването в НП на две места на извършване на административното нарушение съставлява нарушение на задължителен реквизит на НП съобразно изискванията на чл.