Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 126 от 30.11.2023, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Частно наказателно дело 277/2023
Вид
Определение № 126
Подписан
30.11.2023
В сила
30.11.2023
Състав
Стела Дянкова Бъчварова

Цитирани разпоредби

  • чл.128 · Наказателен кодекс
  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 131,ал.1, т.12 · Наказателен кодекс
  • чл.144, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.146 · Наказателен кодекс
  • чл.242, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.244, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.25, ал.1, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.50 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.80 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.81 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. Свищов, 30.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Частно наказателно дело № 20234150200277 по описа за 2023 година за да се произнесе, взема предвид:

Производство по реда на чл. 24 4, ал. 5 от Наказателно процесуалния кодекс.

Постъпила е жалба от процесуалния представител на пострадалия М.Л.Б. от град ***** адв. С. Т. против постановление от 06.11.2023 г. на РПВелико Търново, ТО-Свищов за спиране на наказателно производство - ДП №400/2021 г. по описа на РУ на МВР- Свищов (преписка № 4873/2021 г. по описа на ТО- Свищов към Районна прокуратура- Велико Търново).

От съдържанието на жалбата може да се изведе, че жалбоподателят намира постановлението за неправилно, като противоречащо на закона, необосновано и издадено при непълнота на доказателствата. Посочва, че в обстоятелствената част на наказателното производство едностранчиво са представени факти и обстоятелства, изцяло обслужващи защитната теза на св.

М.М. и св. В.М.. Прокурорът не бил посочил причините за възникналия скандал. Липсвал и анализ на връзката между упражненото Ф. насилие и настъпилото телесно увреждане. На следващо място заявява, че прокурорът, като не е уважил исканията на пострадалия, не е дал отговор на въпроси засягащи тази причинно следствената връзка. Заявява, че е бил напълно здрав преди нанесеното му телесно увреждане, като счита, че същото може да бъде квалифицирано и като средна телесна повреда, доколкото имало такива данни по делото. Тези данни обаче били пренебрегнати от прокурора. Освен това нямало отговор и на поставения въпрос за причинените дентални увреждания.

Моли съда да отмени постановлението за спиране на наказателното 1 производство на РП –Велико Търново, ТО -Свищов и да върне делото със задължителни указания за прилагането на закона.

Съдът, като се запозна с жалбата, постановлението на прокурора и събраните материали по ДП №400/2021 г. по описа на РУ на МВР- Свищов (преписка № 4873/2021 г. по описа на ТО- Свищов към Районна прокуратураВелико Търново), намира за уста***но следното:

Досъдебното производство било образувано с постановление образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 129, ал.1 от НК, за това, че на 12.07.2021 г. в гр.***** е причинена на М. Л. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на ляв долен крайник, което е довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

С атакуваното Постановление на РП-Свищов, наблюдаващият прокурор на основание чл.242, ал.1вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК е спрял воденото наказателно производство по ДП№ 400/2021 г. по описа на РУ Свищов и е уведомил на осн. чл.50 от НПК пострадалия М. Л. Б. за правата му по чл.80 от НПК, че извършеното престъпление от което той е пострадал се преследва по тъжба на пострадалия до съда по реда на чл.81 от НПК в шестмесечен срок, считано от деня на получаване на съобщението за връчване.

Наблюдаващият прокурор приел следната фактическа обстановка, която се възприема и от състава на съда: Св. М. Б. и св. М.М. се познават от 2006 г. Св. М. Б. работи като треньор по карате от 2008 г. в спортен клуб „****“ град *****, който открил през същата година. Клубът функционира като сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза и в него се развива дейност в областта на бойното изкуство карате „****“. Св. М.М. е Председател на Годжу карате клуб „***“, а неговия син – св. В.М. е треньор в клуба. Отношенията между двамата (св. М.М. и св. М. Б.) не били добри, тъй като първия упреквал втория, че му е отнел членска маса от неговия клуб.

Всяка година спортните клубове получават финансиране от Община Свищов съгласно Наредбата за разпределяне на финансовите средства за спортните клубове. Според сд. М. Б. от всички клубове бил намален размера на финансиране с по 500 лева ,а било увеличено финансирането на Годжу 2 карате клуб „***“ с цел да заплати дължими суми такса битови отпадъци за спортната зала ползвана от клуба. В тази връзка св. М. Б. се изказал на заседание на Общински съвет Свищов и поискал тази сума да бъде преразпределена на спортните клубове. Св. М. Б. обяснява, че на 12.07.2021 г., около 22,00 часа се прибирал към дома си в град *****, ул.**** .Вървял по ул.„***“, като стигнал до кръстовището с ул. „Трети март“ преминал през пешеходната пътека и продължил по ул. „***“ към дома си. След като преминал по пешеходната пътека ,зад св. М. Б. спрял л.а., управляван от св.

М.М.. Св. М.М. твърди, че св. М. Б. му махнал с ръка и това била причината да спре. Тези противоречия, относно причината за спиране на св. М.М., не са изяснени с проведената очна ставка, от извършените ОИМ не са установени свидетели, които да са възприели случилото се в тази насока. Свид.М. Б. твърди, че свид. М.М. слязъл от л.а., тръгнал към него и поискал да му даде обяснения за изказването му на заседанието на Общински съвет Свищов, казал му, че може да го изсели от града, заявил, че му обявява война, че може да затрие спортния му клуб и, че имал връзки и позиции да направи това.

Свид. М.М. замахнал с дясната си ръка и с юмрук ударил свид. М. Б. в областта на дясната вежда. Блъснал го с двете ръце в областта на гърдите и го съборил на земята. Свид. М. Б. се завъртял и паднал по Л. на земята, като се предпазил с ръце. Свид. М.М. застанал зад него и продължил да му нанася удари, бръкнал му в устата. След кратко време свид. М.М. спрял да нанася удари на свид. М. Б. и му казал, че трябва да се разберат. Свид. М. Б. се обадил на ЕЕН 112. На място пристигнали служители от РУ МВР Свищов свид. Н.Д. и свид. П.П., снети са обяснения от лицата. Пред служителите от РУ МВР–Свищов свид. М.М. и свид. М. Б. са обяснили, че между двамата първоначално е възникнал спор, относно разпределянето на парични суми от Общински съвет Свищов и спора прераснал в сбиване. Изготвена е докладна в която е отразено, че от извършената проверка е установена, че причината за възникналото сбиване е свързано с дейността на клубовете и разпределяне на допълнителни парични сума от Общински съвет Свищов. Свид. М.М. се обадил на свид. В.М. /негов син/ и същия също отишъл на място. Свид. М. Б. твърди, че свид. В.М. отправил обидни думи към него и го псувал, както и, че го блъснал с ръце в областта на гърдите и той паднал на земята, като свид.

М.М. отишъл зад него и го държал за ръцете. Свид. В.М. му нанасял удари в различни части на тялото. В РУ МВР Свищов са снети обяснения. Свид. М. Б.

3 посетил впоследствие ЦСМП, Филиал Свищов, личния си лекар и други специалисти, за което към ДП са приобщени документи. По ДП е възложено извършването на ОИМ за установяване на свидетели, като е установен и разпитан свид. Г.А., който обяснява, че около 22:00 часа с личния си лек автомобил минал покрай кръстовището до бившия Химически техникум в град Свищов, видял, че на улицата е паркиран джипа на свид. М.М., видял свид. М.М. и друго Л. срещу него /свид. М. Б./, като видял, че свид. М. Б. нанасял удари с краката си на свид. М.М., а той се предпазвал. Натиснал клаксона и продължил движението си. Разпитан е и свид. С. Д., който обяснява, че в около 22:00 часа излязъл да разходи кучето си. Преди заведение „***“ /неработещо/ чул, откъм посока кръстовището викове.

Разпознал свид. М.М. и друг млад мъж /М. Б./, който крещял, но не чул точно какво .Видял и свид. В.М., който бил пред свид. М.М. и се опитвал с ръце да отблъсне младия непознат мъж, които се опитвал да се доближи до свид.

М.М.. Не е видял лицата да си разменят удари и не се е намесвал ,не е разговарял с тях. Видял ,че в близост спира служебен автомобил на МВР и продължил да се разхожда с кучето. От извършените OИM други свидетели не са установени, освен разпитаните по ДП.

В постановлението за спиране на наказателното производство са визирани заключенията на назначените по делото съдебно-медицинска експертизи- първоначална СМЕ и допълнителна двойна СМЕ и дентална /след направени възражения от страна на пострадалия/, установили следните травматични увреждания на М. Л. Б.:

Увреждания в областта на Л.то, кръвонасядания и оток на клепачите на лявото око, контузна раничка с размер 0,5 см по лявата вежда, кръвонасядане 2/5 см по лявата скула, одрасквания в областта на лява назорабиална гънка по дясна буза.

По крайниците -по двата лакътя охлузвания ,охлузни рани по двете колена,болезнени и ограничени движения в ляво коляно ,повърхностни охлузвания по долната и средна трета на лявата мишница.

По тялото-вдясно на гърба под нивото на лопатката и вляво на гърба под нивото на лопатката има охлузвания.

Установени са три рани в устната кухина,по пети зъб горе вляво коса фрактура,болка перкуторна на 4-ти и 5-ти зъб горе вляво. Не са 4 установени фрактури на челюстните кости.

Установените разкъсвания в менискуса могат да възникнат при усукване ,рязко изправяне ,рязко движение или спиране. Най -често рязка ротация в коляното ,съпроводени със сгъване и разгъване ,може да се разкъса при завъртане в коляното ,докато в дадения момент носи тежестта на тялото ,скъсване може да се получи и при усукване или рязко извъртане в горната част на крака ,докато стъпалото е статично /неподвижно/.

В заключение прокурорът е приел, че на М. Л. Б. е нанесена лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК- временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Прокурорът е извършил анализ на доказателствата като е посочил, че от гласните доказателства на разпитаните свидетели не се установяват разменените реплики, обиди и др., доколкото същите са възприели пострадалия и св. М.М. отдалече. Прокурорът е анализирал и гласните доказателства установени посредством разпита на двамата поЛ.йски служители, дошли на мястото на инцидента, от които също не се установяват хулигански мотиви.

При тези събрани по делото доказателства, наблюдаващият прокурор приел, че по безспорен начин се доказва начина, времето, мястото и механизма на причиняването на телесната повреда на св. М. Б., както и че са му нанесени леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Развил доводи, че независимо, че деянието е извършено на публично място, не следва да се квалифицира като престъпление по чл. 131,ал.1, т.12 от НК, а именно нанесена телесна повреда по хулигански подбуди. Приел, че обстоятелствата при които е нанесена леката телесна повреда безспорно е наЛ. личен мотив.

Липсвали доказателства, че причинените леки телесни повреди на Б. са причинени с цел и умисъл за скандализиране на обществото, да се покаже неуважение и незачитане на обществените правила и норми на поведение ,на обществения ред, тъй като е наЛ. умисъл за саморазправа ,агресията е насочена единствено спрямо св. М. Б. ,всичко е било краткотрайно, в тъмната част на денонощието, в район с липса на концентрация на лица и МПС към момента на нанасянето на телесната повреда. Липсата на хулигански мотив се извличал и от показанията на свидетелите пред служителите от РУ МВР Свищов, пред които са обяснили наличието на личен мотив като причина 5 възникване на скандала, сбиването, респ.нанасянето на леката телесна повреда са разменените реплики между св.Б. и св.М. и то по повод разпределянето на допълнителни средства от Общински съвет Свищов за клубовете ,които ръководят, целта е била единствено и само саморазправа със св.Б., като агресията е била насочена само срещу него и е краткотрайна, а не е целял да се скандализира обществото, да наруши обществения ред.

Наблюдаващият прокурор е заключил, че в настоящия случай не е осъществено деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.130, ал.1 от НК, а такива по чл.130, ал.1 от НК, 144, ал.1 и 146 от НК. Мотивирал се е, че в случая липсват доказани хулигански подбуди, т.к. в случая се касае за личен мотив, извършеното не е станало достояние на широк кръг лица.

Жалбата е подадена в срока на чл.244, ал.5 от НПК и е процесуално допустима. Жалбоподателят се явява пострадало Л. по смисъла на чл.74,ал.1 от НПК.

Съдът, като взе предвид възраженията на жалбоподателя, постановлението и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: