Присъда № 89 от 27.02.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 89 от 27.02.2024 г. по НЧХД № 15640/2022 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав

Производството е образувано по частна тъжба, депозирана от И. К. Х. с ЕГН **********, с която е повдигнал обвинение против Г. В. Г. с ЕГН **********, за това, че последният на 02.09.2021 г. около 21:30 часа пред къща, находяща се на адрес в с. *****, хх чрез нанасяне на удар с юмрук по лицето на И. К. Х., причинил на последния лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на носа, счупване на костите на носа с дислокация на носната пирамида, хематом, оток и охлузване на носа (контузио, хематома ет екскориацио нази), които увреждания в съвкупност реализират медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

С протоколно определение от 20.04.2023 г., съдът е оставил без уважение направеното от частния тъжител И. Х. искане за конституирането му в процесуалното качество на граждански ищец в наказателното производство, както и за приемане за съвместно разглеждане на предявения от същия граждански иск за сумата от 7000 /седем хиляди/ лева, представляваща претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди от твърдяното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието до датата на изплащане на сумата.

В проведеното съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адв. К. излага съображения, че частното обвинение е доказано безспорно в хода на съдебното следствие, поради което от съда се иска да признае подсъдимия за виновен. В този смисъл се подлага на анализ събрания по делото доказателствен материал, въз основа на който се релевира заключение, че от съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин извършеното от подсъдимия деяние, при което е причинена на частн ия тъжител лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето. Представителят на частния тъжител Х. пледира подсъдимият Г. да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпно деяние и да му бъде наложено наказание над минималния, предвиден в закона размер, при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, депозит за изготвяне на експертиза и държавна такса за образуване на делото.

В хода на съдебните прения частният тъжител И. К. Х. поддържа изцяло заявеното от повереника си.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Г., релевира доводи за доказателствена необезпеченост на обвинителната теза и намира, че

1 вмененото на Г. В. Г. престъпно деяние не е доказано в производството по делото по безспорен и несъмнен начин. Напротив, поставя акцент върху наличието на съществени протИ.речия в показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, от което извежда и невъзможността да бъде установен механизмът на нанасяне на телесната повреда. Твърди се, че поведението на частния тъжител след твърдения удар е нелогично, доколкото същият е посетил лечебно заведение за преглед повече от два часа след инцидента, а отделно от това в обаждането на тел. 112 не се споменавало, че Х. е в тежко състояние, че има кръвотечение или нужда от медицинска помощ.

С оглед изложеното, от съда се иска да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение, като присъди в полза на последния направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Подсъдимият Г. В. Г. разбира в какво е обвинен, дава подробни обяснения по делото, в които излага съответни на доказателстваната съвкупност твърдения, но отрича да е нанасял удар на частния тъжител Х., както и поддържа изразената позиция от своя защитник. В гарантираното му право на последна дума заявява, че не се признава за виновен и сочи, че между него и частния тъжител не е имало скъсяване на дистанцията, като моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, в контекста на доводите и възраженията на страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл.

14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Г. В. Г. хх ЕГН **********.

Към месец септември 2021 г. подсъдимият Г. В. Г. хх. На същия адрес живеел и свидетелят Ц. Б. Т. – баща на свидетеля Р. Г., както и майката на последната.

В тяхно съседство в с. ***** и на хх по същото време живеели свидетелите И. Г. С. и Л. К. С., с чиято дъщеря – хх, частният тъжител И. К. Х. живеел на семейни начала.

На 02.09.2021 г. хх родила дете от частния тъжител Х., като по този повод последният посетил дома на семейството й – къщата на свидетелите И.

С. и Л. С.. На място освен последните били още и свидетелят Ц. И. С. – сестра на хх и нейният приятел – свидетелят Н. А. Н..

Около 21:30 ч. същата вечер – на 02.09.2021 г. и за да отпразнуват раждането на детето в семейството им, свидетелят И. С. излязъл в двора на къщата си и започнал да „пуска“ фойерверки, като междувременно свидетелите Ц. С., Н. Н., Л. С. и частният тъжител Х. застанали на терасата на къщата, за да ги наблюдават.

2

Шумът от фойерверките събудил детето на подсъдимия Г. Г. и същото се разплакало, тъй като се уплашило от силните „гърмежи“ на фойерверките.

Последното ядосало много подсъдимия Г., който започнал да псува по адрес на живущите в къщата на С., а след това и тръгнал към дома на последния, за да потърси сметка за вдигания силен шум. След него към къщата на свидетеля С. веднага тръгнал и свидетелят Ц. Т., а междувременно и чувайки виковете на подсъдимия, членовете от семейството на С., в това число Ц. С., Л. С., както и Н. Н. и частният тъжител Х. се присъединили към свидетеля С. в двора на къщата му.

Непосредствено при пристигането на подсъдимия на хх от двора на къщата си излязъл свидетелят И. С., като между последния и подсъдимия Г. възникнал словесен конфликт, който бързо прераснал във физическа саморазправа, при която двамата сбивайки се паднали на земята. Виждайки случващото се, в конфликта с цел прекратяването му се намесели свидетелят Т., свидетелят Н. и частният тъжител Х., а междувременно свидетелят Ц. С. подала сигнал на националния телефон за спешни повиквания 112, на който сигнализирала за поведението на подсъдимия. След като свидетелят С. и подсъдимият Г. станали от земята, подсъдимият нанесъл удар с юмрук в лицето на частния тъжител Х., с което физическият конфликт приключил. Към този момент от двора на къщата, находяща се на хх били излезли и свидетелите Ц. С. и Л. С., а подсъдимият Г. си тръгнал по молба на съпругата му – свидетелят Р. Б.а – Г., която също пристигнала на място.

Във връзка с подадения от свидетеля Ц. С. сигнал, на място пристигнал АП на 08 РУ – СДВР в състав свидетелите Ц. М. И. и И. Ф. Б..

Тъй като И. К. Х. изпитвал силни болки в областта на носа, в 23:25 часа на 02.09.2021 г. последният посетил спешен кабинет по неврохирургия в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД, където бил прегледан и му било издадено направление за прием в болнично заведение, като бил насочен за постъпване на 06.09.2021 г. На 07.09.2021 г. същият бил приет в Отделение по лицево – челюстна хирургия на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД, където на 08.09.2021 г. му било извършено оперативно лечение, резултатите от което били обективирани в Епикриза ИЗ № 24341/2021, в която била отразена окончателна диагноза "счупване на костите на носа - закрито" при снета анамнеза от тъжителя за нанесен му побой – удари в лицето и носа, като в момента на приемането му на 07.09.2021 г. бил с лицева асиметрия и оток в областта на носа, като при палпация се установявали фрактурен праг и дислокация на носната пирамида.

На 15.09.2021 г. в 09:40 часа И. К. Х. бил освидетелстван от съдебен лекар в Катедра по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „А.ска“ ЕАД, в резултат на което му било издадено СМУ № 596/2021 г., в което въз основа на представена медицинска документация било отразено следното травматично увреждане на Х.: закрито счупване на носните кости, което е причинило "временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та".

3

От заключението на изготвената в хода на делото съдебномедицинска експертиза се установява, че на И. К. Х. са били причинени следните травматични увреждания /лицева травма/: контузия на носа, счупване на костите на носа с дислокация на носната пирамида, хематом, оток, и охлузване на носа, причинила му временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, както и контузия и хематом на горния клепач на лявото око, които са причинили на Х. болка и страдание. Вещото лице е посочило, че описаната лицева травма е резултат от действието на твърди тъпи предмети с ограничена контактна повърхност по механизма на удари с такива и могат да се получат чрез удар или удари с части на човешкото тяло, каквито са свитите в юмруци ръце.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът прие изложената фактическа обстановка за установена въз основа събрания и приобщен към делото доказателствен материал, при преценка на доказателствата, доказателствените средства и способите за доказване поотделно и в съвкупност, както следва: гласни – показанията на свидетелите Ц. И. С. (дадени в открито съдебно заседание на 19.06.2023 г., л. 102 гръб – л.

103 от съдебното производство), И. Г. С. (дадени в открито съдебно заседание на 19.06.2023 г., л. 103 гръб – л. 104 от съдебното производство), Л. К. С.

(дадени в открито съдебно заседание на 19.06.2023 г., л. 104 гръб – л. 105 от съдебното производство), Н. А. Н. (дадени в открито съдебно заседание на 19.06.2023 г., л. 105 гръб – л. 107 от съдебното производство), Ц. Б. Т. (дадени в открито съдебно заседание на 19.06.2023 г., л. 107 – л. 108 от съдебното производство) – частично, Р. Ц. Б.а – Г. (дадени в открито съдебно заседание на 19.06.2023 г., л. 108 гръб – л. 109 от съдебното производство) – частично, Ц.

М. И. (дадени в открито съдебно заседание на 09.10.2023 г., л. 120 от съдебното производство), И. Ф. Б. (дадени в открито съдебно заседание на 20.11.2023 г., л. 133 и гръб от съдебното производство), обясненията на подсъдимия Г. В. Г. (дадени в открито съдебно заседание на 20.11.2023 г. и на 27.02.2024 г., л. 134 – л. 135 от съдебното производство и л. 186 гръб – л. 187 от съдебното производство) – частично; писмени – справка за съдимост (л. 27 – л. 28, л. 145 – л. 146 от СП), справка НАП (л. 141 – л. 142 от СП), епикризи и медицинска документация, предоставена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД гр. София (л. 54 – л. 95 от СП), Епикриза (л. 9 от СП), СМУ № 596/2021 г. (л.

10 от СП), Удостоверение за раждане (л. 8 от СП), справка от Дирекция "Национална система 112" – МВР, ведно с диск (л. 97 – л. 98 СП), способите за доказване – заключение на съдебномедицинска експертиза (л. 154 – л. 165 от ДП), както и останалите писмени доказателства, приобщени към делото по съответния надлежен за това ред по НПК.

Фактическите констатации относно деня, времето и мястото на инкриминираното деяние, настоящата съдебна инстанция счита, че се извеждат по несъмнен начин от всички налични по делото доказателства.

4

Съдът отчете, че за тези обстоятелства, които са част от главния факт, предмет на доказване в настоящото производство, доказателственият материал е непротИ.речив.

По отношение наличието или липсата на конкретното инкриминирано поведение на подсъдимия пред къщата, находяща се на адрес в с.***** на ул.“хх, касаещо нанасяне на удар с юмрук по лицето на частния тъжител Х., което в крайна сметка е довело до причиняване на последния на лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на носа, счупване на костите на носа с дислокация на носната пирамида, хематом, оток и охлузване на носа, по делото са събрани две групи взаимноизключващи се твърдения.

Най – значими протИ.речия съдът констатира между показанията на свидетелите Ц. И. С., Л. К. С., И. Г. С. и Н. А. Н. от една страна, и обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Ц. Б. Т. и Р. Ц. Б.а – Г., от друга страна. Предвид обстоятелството, че същите съставляват основни преки гласни доказателства в процеса, се налага внимателна, прецизна и дълбоко аналитична проверка на достоверността им.