Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 115 от 23.02.2026, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Гражданско дело 854/2025
Вид
Определение № 115
Подписан
23.02.2026
В сила
09.04.2026
Състав
Йорданка Красимирова Ненчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. Свиленград, 23.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100854 по описа за 2025 година

Производството е започнало по искова молба с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността с ищец М. К. М. и подадена срещу ответник нейният бивш съпруг П. И. Д., с която се иска да се допусне съдебна делба на недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор ***, както и на движими вещи – два броя МПС-та.

Съдът е констатирал, че с първоначалната исковата молба се посочва, че единият от имотите, за който се иска от съда да допусне съдебна делба е съсобствен между ищеца, ответника и трето лице, като не се посочва изрично кое е това трето лице. Искът за делба обаче е заведен единствено срещу бившия съпруг – съсобственик и не е конституиран от страна на ищеца третият съсобственик в Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на ИД на АГКК с площ от 1832 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска при съседи: ***, *** и ***. В този случай, ако съдът установи, че съсобственик не участва в делбеното производство, съдът не го конституира служебно, а указва на ищеца, че по делото следва да бъде конституирано и това лице, като оставя исковата молба без движение. Правомощията му за това намират израз в приетите разяснения на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС. В делбеното производство съсобствениците са задължителни необходими другари - т.12, буква”д” на Постановление №1 от 1985г. на Пленума на ВС; решение №60/17.07.2017г. по гр.д.

№3431/2016г., I г.о. на ВКС.

Поради което и на основание чл.129, ал.2 от ГПК, исковата молба е оставена без движение с указания към ищеца Да насочи иска си срещу всички участници в имуществената общност на Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на ИД на АГКК с площ от 1832 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска при съседи: ***, *** и ***, с оглед наличието на задължително другарство в делбения процес.

В срока за отстраняване на нередовностите е постъпила молба от ищеца с вх. № 11437/05.12.2025 г., с която е посочено, че Поземлен имот с идентификатор *** е съсобствен между ищцата М. К. М. и следните лица: П. И. Д. (първоначален ответник), Г. С.

К. и С. С. К., Д. А. Х. и Община Свиленград, като ищцата е насочила иска си и към тези лица.

При извършена служебна проверка се установява, че ответникът Г. С. К., ЕГН 1

********** е починал на 16.02.2021 г., а ответникът Д. А. Х., ЕГН ********** е починал на 24.04.2021 г. . И двамата са починали преди датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.11.2025 г.

Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК, смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна.

Поради това, предявяването на иск срещу лице, което към момента на депозирането на исковата молба пред съда вече е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване.

Съгласно приетото с ТР № 1/09.07.2019г. по т.д. № 1/2017г. на ВКС- в този случай не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127 ал. 1 и чл. 128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК (респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса.

Цитираното Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК не прави разграничение дали ответниците с оглед на тяхното качество/съпрузи/ или поради характера на предявения иск/иск за делба на съсобственост или иск за разпределение на ползването по чл. 32 ал.2 от ЗС/ са задължителни другари или само необходими другари при условията на факултативност. След като един от ответниците е починал преди завеждането на иска пред съда, то процесуално правоотношение с този ответник не е могло валидно да възникне, поради което нито е възможно исковата молба да бъде оставена без движение, с указания до ищеца да насочи иска си и срещу наследниците на починалия ответник, нито същият би могъл да бъде заместен в процеса по реда на чл. 227 от ГПК от неговите наследници по закон, тъй като изначало процесуално правоотношение с починалия ответник не е възникнало и поради това същият не може да бъде заместен в процеса.

Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение.

Както беше посочено и по-горе веднъж вече са давани указания на страната да насочи иска си срещу всички участници в имуществената общност на Поземлен имот с идентификатор ***. Доколкото в делбеното производство съсобствениците са задължителни необходими другари и предвид факта, че двама от съсобствениците са починали преди датата на завеждане на исковата молба в съда, то производството следва да бъде прекратено в частта за допускане до съдебна делба на недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор ***.

Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите правоприемници (в този смисъл и Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК) 2

Следователно искът в частта за допускане на съдебна делба на недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** е недопустим.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 854/2025 г. по описа на Районен съд – Свиленград, Втори граждански състав в частта за допускане до съдебна делба на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на ИД на АГКК с площ от 1832 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска при съседи: ***, *** и *** и ВРЪЩА исковата молба в тази й част.

Производството по делото следва да продължи в останалата му част.

Определението за прекратяване на производството подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок от съобщаването му.

Определението да се връчи на ищеца и на ответника П. И. Д..

Делото да се докладва след изтичане на срока за обжалване на определението за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на останалата част на исковата претенция.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. Свиленград, 23.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100854 по описа за 2025 година

Производството е започнало по искова молба с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността с ищец М. К. М. и подадена срещу ответник нейният бивш съпруг П. И. Д., с която се иска да се допусне съдебна делба на недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор ***, както и на движими вещи – два броя МПС-та.

Съдът е констатирал, че с първоначалната исковата молба се посочва, че единият от имотите, за който се иска от съда да допусне съдебна делба е съсобствен между ищеца, ответника и трето лице, като не се посочва изрично кое е това трето лице. Искът за делба обаче е заведен единствено срещу бившия съпруг – съсобственик и не е конституиран от страна на ищеца третият съсобственик в Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на ИД на АГКК с площ от 1832 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска при съседи: ***, *** и ***. В този случай, ако съдът установи, че съсобственик не участва в делбеното производство, съдът не го конституира служебно, а указва на ищеца, че по делото следва да бъде конституирано и това лице, като оставя исковата молба без движение. Правомощията му за това намират израз в приетите разяснения на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС. В делбеното производство съсобствениците са задължителни необходими другари - т.12, буква”д” на Постановление №1 от 1985г. на Пленума на ВС; решение №60/17.07.2017г. по гр.д.

№3431/2016г., I г.о. на ВКС.

Поради което и на основание чл.129, ал.2 от ГПК, исковата молба е оставена без движение с указания към ищеца Да насочи иска си срещу всички участници в имуществената общност на Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на ИД на АГКК с площ от 1832 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска при съседи: ***, *** и ***, с оглед наличието на задължително другарство в делбения процес.

В срока за отстраняване на нередовностите е постъпила молба от ищеца с вх. № 11437/05.12.2025 г., с която е посочено, че Поземлен имот с идентификатор *** е съсобствен между ищцата М. К. М. и следните лица: П. И. Д. (първоначален ответник), Г. С.

К. и С. С. К., Д. А. Х. и Община Свиленград, като ищцата е насочила иска си и към тези лица.

При извършена служебна проверка се установява, че ответникът Г. С. К., ЕГН 1

********** е починал на 16.02.2021 г., а ответникът Д. А. Х., ЕГН ********** е починал на 24.04.2021 г. . И двамата са починали преди датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.11.2025 г.

Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК, смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна.

Поради това, предявяването на иск срещу лице, което към момента на депозирането на исковата молба пред съда вече е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване.

Съгласно приетото с ТР № 1/09.07.2019г. по т.д. № 1/2017г. на ВКС- в този случай не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127 ал. 1 и чл. 128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК (респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса.

Цитираното Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК не прави разграничение дали ответниците с оглед на тяхното качество/съпрузи/ или поради характера на предявения иск/иск за делба на съсобственост или иск за разпределение на ползването по чл. 32 ал.2 от ЗС/ са задължителни другари или само необходими другари при условията на факултативност. След като един от ответниците е починал преди завеждането на иска пред съда, то процесуално правоотношение с този ответник не е могло валидно да възникне, поради което нито е възможно исковата молба да бъде оставена без движение, с указания до ищеца да насочи иска си и срещу наследниците на починалия ответник, нито същият би могъл да бъде заместен в процеса по реда на чл. 227 от ГПК от неговите наследници по закон, тъй като изначало процесуално правоотношение с починалия ответник не е възникнало и поради това същият не може да бъде заместен в процеса.