Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 326 от 14.09.2023, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 923/2021
Вид
Протокол № 326
Подписан
14.09.2023
В сила
14.09.2023
Състав
Велина Иванова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 326 гр. Пещера, 13.09.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20215240100923 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИЩЦАТА Г. Г., уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за нея се явява адв. А. - В., редовно упълномощена.

ОТВЕТНИЦАТА Л. Г., уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за нея се явява адв. А. - В., редовно упълномощена.

ОТВЕТНИЦАТА С. С., действаща като майка и законен представител на ответника Г. Г. Г., уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява.

ОТВЕТНИКЪТ Л. Г., редовно призован, не се явява.

ОТВЕТНИКЪТ Г. А. Г., уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява.

ОТВЕТНИКЪТ Т. Г., уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Явява се назначеният му особен представител – адв. Б..

ОТВЕТНИЦАТА М. Г., уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. За нея се явява адв. К., редовно упълномощена.

ОТВЕТНИЦАТА Р. Д., уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично и с адв. К., редовно упълномощена.

1

ОТВЕТНИЦАТА Д. Г., уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. За нея се явява адв. К., редовно упълномощена.

За Дирекция „Социално Подпомагане“ – гр. Пловдив, уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява законен или процесуален представител.

АДВ. А. - В. – Да се даде ход на делото.

АДВ. К. – Да се даде ход на делото.

АДВ. Б. – Да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. А. - В. – Водим един свидетел за разпит.

АДВ. К. – Водим двама свидетели за разпит.

АДВ. А. - В. – Тогава моля да ми бъде дадена възможност да доведа и другия си свидетел, който е в чужбина и нямаше възможност да дойде за делото.

АДВ. Б. – Ще се ползвам от техните свидетели.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит свидетелите.

2

Сне се самоличността им, както следва:

СВ. А.В.З – 73 г., български гражданин, женен, неосъждан - Имам далечно родство с ищцата. Искам да бъда свидетел.

СВ. И.Н.Ш – 65 г., български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните.

СВ. Е.Г Г. – 40 г., българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без родство със страните.

Предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.

След снемане на самоличностите, св. Ш. и Г. се изведоха от съдебната зала.

Пристъпи се към разпит на първия свидетел, със снета самоличност, както следва:

СВ. ЗААРАЛИЕВ – Знам къде се намира имотът, предмет на делото.

Намира се в гр. Брацигово. По моя представа е собственост на майката и бащата на братя Г.и. Майката и бащата са Г. и Р. Г.и. Аз съм брациговец, всички сме от там, знаем се. От раждането си го знам това обстоятелство. В момента не мога да кажа какво е състоянието на имота, защото се мени състоянието от година на година. К. си имаше къща и си ползваше неговата къща. А. и Д. си имат апартаменти в Пловдив и като идваха в Брацигово, отсядаха там. Не съм виждал някой постоянно да го ползва. Знам, че имотът е собственост на дядото и бабата. Ако са направили прехвърляне с документи, не знам, но на мен така ми е известно. Не съм чул някой от наследниците да е заявявал, че имотът е само на него. Докато беше жив А., идваше тук и отсядаше там, Д. също отсядаше там. К. си имаше къща и си стоеше там. Не съм чул някой да оспорва правата на останалите. Докато бяха живи, не съм чул такова нещо. Имал съм връзка и с А. и с К.. С Д. не съм имал връзка, но го познавам. Не мога да видя някой дали живее там целогодишно, защото е затворена вратата, ограден е имотът. С А. съм работил заедно, а с К. сме рода.

Като са идвали тук, съм му гостувал на къщата. Имотът не знам на коя улица се намира - до черквата е. Имотът го знае всеки. Едноетажна къща е, с 3 приземен етаж отдолу. Не знам колко е голям дворът. Не е повече от 500 кв. м. Не съм ходил в къщата. Имам си къща в Брацигово. Ходя на гости на К., който си има нова къща. Не сме говорили за ремонти на къщата. С К. не сме обсъждали тази къща. Имам си други теми на разговор, не обсъждаме имотите. През тази къща минавам като отивам на гробищата. Събота и неделя ходя на гробищата. През другото време не мога да ходя. Не съм виждал там по двора никой. Р. не знам кога почина. А. почина преди година. С Д. не съм контактувал и не знам дали е жив или е починал. К. е починал. С К. и А. поддържах контакти. Когато е идвал А. в Брацигово, е спал в къщата, няма къде другаде да спи. Знам го от него - от А.. С него съм работил заедно. Той работеше при мен в Пловдив като „технически ръководител“. До преди 3 г. работехме заедно. Той ми е споделял, че като идва в Брацигово, спи в къщата на майка си и баща си. Работел е и другаде А.. По едно време имаше частен бизнес, преди това е работел и държавно, а работеше и при мен. След като се пенсионира работехме заедно. Д. и А. си живееха в Пловдив. Те в Брацигово, когато дойдат, тогава живееха.

АДВ. А. - В. – Нямам въпроси.

АДВ. К. – Нямам въпроси.

АДВ. Б. – Нямам въпроси.

Пристъпи се към разпит на следващия свидетел, със снета самоличност, както следва:

СВ. Ш. – Познавам Д. Г.. Ние сме съседи и къщите ни са на калкан в Брацигово. Къщата му е на ул. „*“, а ние сме на горната улица. Те са на ъгъл и са залепени - точно на калкан са къщите ни. От 200 г. е там нашата къща. От дядо ми и от баба ми е къщата ни. На Д. Г. къщата е от бащата и майката – дядо Г. и баба Р.. Тази къща я знам като идваща от дядото и бабата - Г. и Р.. Р. мисля, че почина през 1997 г. Оттогава само Д. и съпругата му М. идват в имота, и децата му. А. не е идвал в имота, не съм го виждал, другият брат също не е идвал. К. си има къща в Брацигово и там си живеят. Ремонт прави Д. на покрива пред 10 г. Беше хванал майстори. А Д. лично направи цялата ограда откъм нас, откъм братовчедите ми Ш.и и откъм пътя. Дворът е 2504 270 кв.м., имат голяма лозница, дървета имат. Той прибираше плодовете, грижеше се за всичко. На брат му децата не са идвали там. Само те си живееха. Не съм чул К. и А. да казват, че е техен имота. Д. живееше там по 45 месеца през лятото, а зимата в Пловдив си ходеше и се държеше като собственик на имота. Събота и неделя идваше да наглежда имота. Не съм чул спорове за имота. А. лично не съм го виждал да е спал там. Още може би не е бил женен, тогава идваха. През цялото време е бил Д. със съпругата си и децата им. Имотът е в добро състояние. Къщата е на 2 етажа, горе са 3 стаи и голям коридор. То е почти стая коридорът. Долу има избени помещения. Д. само през лятото за 4-5 месеца живееше там. Той почина януари месец.

Миналата година бяха цяло лято в Брацигово. Не съм чул да ми казва: „Този имот е мой“. Само той живее там. Не е парадирал Д. да е негов имота, живеел е там, но точно думите „Имотът е мой“ не е казвал. Като негов се държеше в имота, той си е собственик. Не е казвал, че трябва да пита някой и да иска съгласие, за да прави нещо. Не съм чул пари да дават другите - тях ги няма, как ще дават пари? К. е там, но все едно го няма. От Д. не съм чул да му е дал някой от другите пари за ремонтите. Никой друг не е идвал в имота, даже грозде не са брали. А. не съм го виждал да идва да спи в имота. Само Д. мисля, че имаше ключ от вратата. Не знам дали друг има ключ. Къщата я знаем, че е от дядото и бабата. След смъртта на Р., те си я гледат и те си живеят. Д. и съпругата му гледаха Р. и съпруга й. След като почина Р., Д. и М. си останаха там да живеят. Така си мислим, че имотът е на Д., не сме вътре в нещата. Само Д. и М. виждам там. Само те влизат да спят, да копаят, да гледат имота. А. не е спал в имота. След смъртта на Р., не съм го виждал А. да спи там. Доколкото знам е в Пловдив и там живее с съпругата си и децата. Д. живееше в Пловдив, но по 5-6 м. през лятото живееше в Брацигово, а през другото време събота и неделя идваше да работи, да види къщата, да свърши нещо. А другите изобщо не са идвали.

АДВ. А. - В. – Нямам въпроси.

АДВ. К. – Нямам въпроси.

АДВ. Б. – Нямам въпроси.

5

Пристъпи се към разпит на следващия свидетел, със снета самоличност, както следва:

СВ. Г. – Познавах Д. Г., защото сме комшии – вход срещу вход сме в Брацигово. На ул. „*“ са имотите. Знам имота, влизала съм вътре. Къщата е от 3 стаи със салон горе, а долу има изба и стая. Дворът е към 250 кв. Има насаждения в двора – лозница има, цветя има, овошки има. Бащина къща е на Д., доколкото знам. Познавах майка му Р.. След смъртта й, Д. се грижеше за нея и за имота. След като почина, той продължи да се грижи за имота. Има двама братя, покойници. Не ги познавах тях. К. не го познавам. Освен Д., не съм виждала друг в имота да влиза, да нощува, да работи. В Брацигово не съм чула някой да е оспорвал правата на Д., да казват, че е техен имота. Не съм чувала такова нещо. Други спорове не съм чувала. Мазаха имота, покрива правиха, дувар правиха - чичо Д. го прави. Не помня коя година, по-малка съм била. Повече от 10 г. сигурно. Всяко лято, до късна есен живееха Д. тук.

Не съм чула от него да ми казва, че братята му дават пари за нещо. Не съм чула да имат претенции братята му да берат грозде или нещо друго. От 15 г. живея аз в Брацигово, в тази къща отсреща. Аз съм идвала ваканциите при моят баба, като съм учела. Аз съм расла тук. От Пазарджик съм. От 15 години съм в Брацигово трайно, но през летата, когато съм посещавала дома на баба ми, къщата, в която живея в момента, съм виждала съседите. Познавах баба Р.. Била съм малка, но я знам жената. Знам, че къщата е на Д.. Той се грижеше за нея. Пред мен не е казвал точно „Къщата е моя“. Не знам да е казвал „Къщата е моя“. Живял е от годините постоянно в къщата. Отгледани са двете му деца тук - от него и жена му. Живели са постоянно в Брацигово. От роднини знам, от познати. Аз лятото съм ги виждала. До късна есен стоят хората тук. Не ползва постоянно и целогодишно имота. По моя представа е старинна къща, дворът е добре поддържан, има цветя, обработва се.

АДВ. А. - В. – Нямам въпроси. В момента свидетелят ми е в чужбина и ще дойде през октомври. Искам да се разпита и той. Предният път беше тук, но не дадохме ход на делото, защото имаше настъпила смърт. Други доказателствени искания нямам.

6

АДВ. К. – Нямам въпроси. Нямаме други доказателствени искания.

АДВ. Б. – Нямам въпроси. Нямаме други доказателствени искания.