Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 258 от 09.12.2022, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 1133/2022
Вид
Решение № 258
Подписан
09.12.2022
В сила
27.02.2023
Състав
Димитрина Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123 ал. 1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Монтана, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитрина Николова при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Димитрина Николова Административно наказателно дело № 20221630201133 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 22-0996-000458/ 11.04.2022г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР – Монтана на К. Х. К. от град Враца е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП , както и глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал К.

Х. К. от град Враца, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен 1 интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С АУАН е констатирано, че жалбоподателя на 29.03 2022г. в 22.55 часа в гр.Монтана на ул.“Екзарх Йосиф“ с посока на движение от ул.“ св.Климент Охридски“ към ул.“Панайот Хитов“ е управлявал лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ М ХХХХ ВР, като при движение с несъобразена скорост с конкретните условия на видимост (тъмнина) блъска в задната част паркираният пред № 30 лек автомобил „Фолксваген Голф 3“ с рег. № М ХХХХ AP под въздействие на инерционните сили от удара МПС-то с рег. № М ХХХХ AP потегля и блъска паркираното пред него МПС - товарен автомобил „ Пежо Експерт“ с рег. № М ХХХХ ВМ, с което е реализирано ПТП с материални щети. Водачът не изпълнява задълженията си на участник в ПТП, не спира да установи какви са последиците от него и напуска мястото на произшествието, без да уведоми компетентната служба на МВР, с което виновно е нарушил чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП и чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакувавното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят още при извършената проверка е признал, че е извършил ПТП, както и че в момента на проверката са му съставени два акта – настоящият, въз основа на който е издадено и атакуваното НП и АУАН за управление на МПС след употреба на алкохол.

На следващо място, съдът съобрази и разпоредбата на чл.189 ал.3 от ЗДвП, която видиза, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до установяване на противното. Настоящият АУАН е редовно съставен, а жалбоподателят по никакъв начин не доказа твърденията се, че не е извършил деянията, за които е наказан.

Предвид всичко гореизложено съдът намира, че жалбоподателят е извършил деянията, за които е наказан както от обективна, така и от субективна страна, извършил ги е виновно и правилно са определени както 2 нарушените, така и санкционните норми.

По отношение на наложените наказания съдът намира, че същите са правилно индивидуализирани. Наказанието наложено на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е в средният предвиден в правната норма размер, като АНО е съобразил степента на обществена опасност и факта, че е наказван по административен ред – арг.справка за нарушител л.10-14 от делото.

Наказанието наложено на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП е точно фиксирано от законодателя, поради което и правилно е определено от наказващият орган.

Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното наказателно постановление.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0996-000458/ 11.04.2022г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР – Монтана, с което на К. Х. К. от град Враца е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, както и глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 3