Определение № 1784 от 26.05.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1784 гр. Варна , 25.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20213100501086 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството пред Окръжен съд е инициирано по частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД гр. София против Разпореждане № 269227/05.03.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. № 1235/2021 г., в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника М. С. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. ********, за следните суми: сумата от 41,14 лв. премия за застраховка „Кредит“, сумата от 110,84 лв. премия за застраховка „Сметка“, сумата от 4,55 лв. възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Кредит“ за периода 15.12.2019 – 15.10.2020 г., сумата от 12,25 лв. възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Сметка“ за периода 15.12.2019 – 15.10.2020 г., сумата от 8,43 лв. обезщетение за забава върху премията за застраховка „Кредит“ за периода 15.12.2019 г. – 21.01.2021 г., сумата от 22,70 лв. обезщетение за забава върху премията за застраховка „Сметка“ за периода 15.12.2019 г. – 21.01.2021 г., ведно със законната лихва върху премията за застраховка „Кредит“ и премията за застраховка „Сметка“ от датата на подаване на заявлението в съда /29.01.2021 г./ до окончателното погасяване на задълженията, дължими съобразно извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по сключен Договор за потребителски кредит № 4001344074 от 12.10.2019 г.

Жалбоподателят намира атакувания акт в обжалваната му част за неправилен и незаконосъобразен. Счита, че неправилно заповедният съд е приел, че сключените по договора застраховки са недължими, противоречащи на добрите нрави и неравноправни.

Сочи, че в случаите, при които потребителят е пожелал сключване на застраховки или присъединяването към застрахователни програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие, с подписването на договора, като в конкретния случай, видно от чл.7.1, потребителят е 1 пожелал това, а съгласно чл. 19 от договора не е бил длъжен. Твърди, че независимо от обстоятелството дали кредитът се отпуска с цел получаване на парична сума от кредитополучателя, за да се заплати стойността на стока или да се финансират застраховки, средствата по отпуснатия кредит формират стойността му. Излага, че в конкретния случай застрахователните клаузи са инкорпорирани в процесния договор за потребителски кредит и застрахователно удостоверение, които са двустранно подписани и не са налице пороци във формиране и изявяване на волята, водещи до липсата на съгласие от страна на потребителя.

Твърди, че в масивите на дружеството отпуснатите суми (стойността на стоката и застраховките) са под един общ компонент – главница и са съответно разпределени с месечните вноски, където е включена и договорената между страните възнаградителна лихва, тъй като всички суми са предоставени на длъжника за ползване и са разпределени съобразно заявеното от него желание при подписване на договора.

За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира следното:

Заповедното производство е инициирано от „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД с искане да се издаде Заповед за изпълнение по чл. чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника М. С. М. за задължения по Договор за потребителски кредит № 4001344074 от 12.10.2019 г г., в размер на 621.65 лева главница, 68.72 лева възнаградителна лихва и 127.30 лева обезщетение за забава.

В т.12 от заявлението, заявителят е посочил като документ, от който произтича вземането – извлечение към 21.01.2021г. от счетоводните книги по договор за Договор за потребителски кредит № 4001344074 от 12.10.2019 г., инкорпориращо вземания с посочени в заявлението основание и размер.

С уточнителна молба от 01.03.2021г. заявителят е уточнил искането си, въз основа на указанията на ВРС, като е извършил разбивка на главницата от 621.65 лева на три суми: чиста стойност на заемната сума - 469.67 лева, застраховка „Кредит“ - 41.14 лева и застраховка „Сметка“ - 110.84 лева, както и на акцесорните вземания върху всяка от главницата.

С обжалваното разпореждане подаденото заявление е отхвърлено на основание чл.

411, ал.2, т.2 от ГПК по отношение на вземанията за застраховки и лихви върху тях поради нищожност на клаузите като противоречащи на чл.22, вр. чл.10, ал.1 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да 2 извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави или на неравноправна клауза. Дължимата в рамките на заповедното производство проверка от съда трябва да е съобразена с отредената от закона дискреция, която съществено се отличава от обема на проверката, която извършва исковия съд. Заповедният съд действително следи за действието на повелителните норми от общ интерес, но в рамките на възможностите на процеса на доказване в производството и при съобразяване с рамките, които чл. 9 от ЗЗД поставя относно свободата на договаряне и респективно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД.

Проверката следователно е ограничена от достъпната според съответното заповедно основание информация за правно значимите факти по ЗЗП. Когато обективираното от страните съгласие видимо и обективно разпознаваемо на пръв поглед не страда от посочените в ЗЗП пороци на преговорния процес и на договорната воля, то липсва основание за отхвърляне на договора като годно заповедно основание.

В настоящия случай не може да се направи извод за нарушаване правата на потребителя по смисъла на ЗЗП. Следва да се има предвид, че в чл. 19 от договора е предвидена опционална възможност потребителят да сключи договор за застраховка без това да е задължително условие за отпускане на кредита. Потребителят е попълнил и декларация за отпускане на кредита, като в чл. 5 е дал съгласие да бъде сключена застраховка и се е подписал под това, че е получил информацията за ползватели на застрахователни услуги по смисъла на глава 33 от КЗ. От друга страна в договора за кредит изрично е посочено, че размерът по главницата се формира както от предоставените средства на заемополучателя, така и от дължимите застрахователни премии, тъй като видно от чл. 7.2.2. от договора за кредит, банката всъщност го финансира и за дължимите застраховки, но сумата се превежда на застрахователя от кредитора. Горното е видно и от посочения в чл.7.1. общ размер на кредита, който представлява сбор от главницата по стоковия кредит и дължимите застраховки, чиято разбивка по пера се съдържа в чл.8 от договора. На тази плоскост не може да се твърди, че получателят по услугата /кредитополучател/ не е бил активна страна или поведението на доставчика е било укоримо от гледна точка на предоставяне на информация за предлаганите продукти. По-слабата икономически страна по договора го е подписала, а компонентите, от които се формира вземането за главница са ясно разпознаваеми. Посочен е и годишният лихвен процент по заема както и общият размер на ГПР. Дали при включване на застрахователните вноски в ГПР би се надхвърлил законоустановеният лимит е установимо единствено със специални знания, каквито заповедното производство не позволява да бъдат ангажирани. Не се установява и предоставената част от заема за финансиране на застрахователни услуги да е с цена близка по размер до кредита. Напротив – при отпуснат кредит от 508 лева по сметка на потребителя, финансираните застрахователни премии са в размер на 164.38 лева.

Налага се извод за основателност на частната жалба, поради което и разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част следва да се отмени и вместо него да бъде постановено с друго, с което заявлението бъде уважено. Необходима е и корекция на 3 присъдените в заповедното производство разноски.

Въз основа на изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 269227/05.03.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. № 1235/2021 г., в частта, в която е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против М. С. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. ********, за следните суми: сумата от 41,14 лв. премия за застраховка „Кредит“, сумата от 110,84 лв. премия за застраховка „Сметка“, сумата от 4,55 лв. възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Кредит“ за периода 15.12.2019 – 15.10.2020 г., сумата от 12,25 лв. възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Сметка“ за периода 15.12.2019 – 15.10.2020 г., сумата от 8,43 лв. обезщетение за забава върху премията за застраховка „Кредит“ за периода 15.12.2019 г. – 21.01.2021 г., сумата от 22,70 лв. обезщетение за забава върху премията за застраховка „Сметка“ за периода 15.12.2019 г. – 21.01.2021 г., ведно със законната лихва върху премията за застраховка „Кредит“ и премията за застраховка „Сметка“ от датата на подаване на заявлението в съда /29.01.2021 г./ до окончателното погасяване на задълженията, дължими съобразно извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по сключен Договор за потребителски кредит № 4001344074 от 12.10.2019 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, ЕИК 131134023, гр. София против М. С. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. ********, за следните суми: сумата от 41,14 лв. премия за застраховка „Кредит“, сумата от 110,84 лв. премия за застраховка „Сметка“, сумата от 4,55 лв. възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Кредит“ за периода 15.12.2019 – 15.10.2020 г., сумата от 12,25 лв. възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Сметка“ за периода 15.12.2019 – 15.10.2020 г., сумата от 8,43 лв. обезщетение за забава върху премията за застраховка „Кредит“ за периода 15.12.2019 г. – 21.01.2021 г., сумата от 22,70 лв. обезщетение за забава върху премията за застраховка „Сметка“ за периода 15.12.2019 г. – 21.01.2021 г., ведно със законната лихва върху премията за застраховка „Кредит“ и премията за застраховка „Сметка“ от датата на подаване на заявлението в съда /29.01.2021 г./ до окончателното погасяване на задълженията, дължими съобразно извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по сключен Договор за потребителски кредит № 4001344074 от 12.10.2019 г., както и за сумата от 18.33 лева, съставляваща разлика между присъдена с разпореждането на ВРС и дължима за разноски в заповедното производство.

4

ДОПУСКА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕДТА.

ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съобразно мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5