Решение № 423 от 16.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100601154 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 344 от 06.12.2022 г. по НЧХД №5461/2022 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 116 –ти състав е признал подсъдимия А. Б. Х. за ВИНОВЕН в това, че в периода от 27.10.21 г. до 01.02.22г. в с. Негован, ул. **** като родител - баща на детето Й.А.Х., ЕГН ********** не изпълнил съдебно решение относно упражняване на родителски права по отношение на детето Й.А.Х., ЕГН **********, определени с Решение № III - 91-73 от 25.02.2015г. на СРС , БО, 91 състав по гр. д. № 52158/14г., изменено с Решение от 07.07.2016г. на СРС , БО , 84 състав по гр. д. № 812**/15г., като след определения му ден за виждане на детето 27.10.2021г. не върнал детето на майка му И. Й. Д. на 27.10.2021г. в 17:00 часа в с. Негован, ул. ****, упражняваща родителските права, а го задържал при себе си до 01.02.2022г. - престъпление по чл.182, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 305, ал. 5 НПК и чл.182, ал. 2, вр. чл. 78а, ал. 1 НК ГО е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е НАЛОЖИЛ административно наказание "ГЛОБА" в размер на 3000 (три хиляди) лева.

На основание чл. 189, ал.

3 от НПК подсъдимият е ОСЪДЕН да заплати в полза на частния тъжител – И. Д. направените разноски по делото в размер на 1012 лева.

Против присъдата,в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия,в която се релевират доводи за неправилност, необоснованост, както и за неправилно интерпретиране на доказателствената съвкупност. Излагат се твърдения, че са игнорирани определени доказателства, които подкрепят защитната теза. Навеждат се аргументи, че 1 подсъдимият не е бил уведомен, че следва да изпълни съдебното решение, уреждащо режима на виждане. Посочва се, че са налице предпоставки за приложение на чл. 9, ал.2 от НК. Отправя се критика и по отношение на определения размер на глобата, наложена по чл.

78а от НК, като се посочва, че същата е прекомерно завишена, явно несправедлива и несъответстваща на чистото съдебно минало на подсъдимия. Излагат се твърдения, че системно не е изпълняван режима на контакти с детето, както и че съдът не е проучил имотното състояние на подсъдимото лице. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде оправдан.Алтернативно се релевира искане за намаляване размера на наложената „глоба“.

В съдебно заседание, защитникът на подсъдимото лице прави искане за отмяна на постановената присъда. Излага доводи, че подсъдимият Х. не е имал възможност да вижда детето си от прекратяване на брака му с частния тъжител, както и че е уведомил дирекция „Социално подпомагане“ къде се намира детето. Изтъква съображения, че подсъдимото лице не е знаело, че може да бъде подведено под наказателна отговорност. Алтернативно се отправя искане за намаляване на наложената по чл. 78а от НК глоба към минимално установения в закона размер.

Повереникът на частния тъжител, излага становище, че подсъдимият чрез задържането на детето е целял да получи родителските права и цитира приложената по делото кореспонденция. Посочва се, че подсъдимият е бил предупреден за отговорността по чл. 182 от НК в представения като доказателство съставен протокол на основание чл. 528 от ГПК. Изтъкват се аргументи, че размера на наложената глоба не следва да бъде изменян в посока на намаляването й, като се посочва продължителния период от време, през който детето не е било връщано. В заключение моли въззивната инстанция да потвърди атакувания съдебен акт.

Подсъдимият, в правото си на последна дума иска от съда да бъде оправдан, като посочва, че не е виждал от дълъг период от време дъщеря си, както и че се стреми да прави всички за детето си.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложеното във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателств от първия съд, а именно:

Подсъдимият А. Б. Х. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. **** и настоящ адрес: гр. София, ж.к. „Модерно предградие“, ул. ****.

А. Х. и И. Й. М. сключили граждански брак на 20.01.2013 г., по време на който на 07.07.2014.г се родила тяхната дъщеря – Й.А.Х..

С

Решение № III- 91-73 по гр. д. № 52158/2014 г. описа на СРС, ГО, 91-ви състав бил прекратен бракът между двамата съпрузи по взаимно съгласие и било утвърдено сключеното между тях споразумение, засягащо упражняването на родителските права и режима на лични отношения с малолетното им дете. Упражняването на родителските права спрямо Й. Х.а било предоставено на майката и частен тъжител – И. Д., като било определено детето да живее при нея в семейното жилище, намиращо се в с. Негован, ул.

****. След навършване на 5 – годишна възраст бил определен следния режим на лични отношения на бащата с детето – всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09.00 часа 2 до 18.00 часа с преспиване, както и 10 дни през лятото и зимата, които дни да не съвпадат с отпуска на майката. Подсъдимият бил осъден да заплаща и месечна издръжка в размер на 160 лева.

С Решение № 10666 на СРС, III ГО, 84-ти състав по г.д. № 812** /2015 г. от 07.07.2016 г. е утвърдено споразумение между частната тъжителка и подсъдимия относно промяна на режима на лични отношения между детето и неговия баща.

Съгласно което подсъдимият Х. имал право да вижда детето всяка първа и трета седмица на месеца от петък до неделя от 09.00 часа до 18.00 часа, с преспиване, а периодът за престой през лятото и зимата бил увеличен на 15 последователни дни, като било допълнено, че детето на рождения ден на бащата – 27 октомври всяка година от 10.00 часа до 17.00 часа ще го прекарва с него.

На 27.10.2021 г. подсъдимият посетил жилището, където била отглеждана неговата дъщеря в с. Негован, ул.

****. И. Д. предала детето на подсъдимия, за да осъществи режима на лични отношения с дъщеря си.

Към 17.00 часа на същия ден частната тъжителка очаквала бившия й съпруг да върне дъщеря им съгласно установения в утвърденото от съда споразумение режим на лични отношения, но до 18.00 часа А. Х. не върнал Й. Х.а при майка й. С оглед на което И. Д. решила да се свърже с подсъдимия, като изпратила съобщение до подсъдимия, на което същият отговорил, че няма да върне детето и ще го задържи.

Разтревожена от отказа на подсъдимия да спази установения режим на лични контакти с детето си и да го върне при нея, частната тъжителка подала сигнал до полицията в 02 РУ- СДВР. В подадения сигнал И.

Д. уведомила органите на реда за отказа на бившия й съпруг да върне детето при нея и да спази постановения от съда режим на лични контакти, както и за обстоятелството, че тя не е наясно къде се намира дъщеря й.

На 02.11.2021 г. И.

Д. потърсила съдействието на частен съдебен изпълнител , който издал изпълнителен лист по и.д. № 2580/2021 г. за доброволно предаване на детето. На следващия ден подала искане до 02 РУ- СДВР да бъде установен адреса на който се намира дъщеря й.

На 08.11.2021 г. частната тъжителка подала сигнал с № 43826 до СРП, с който уведомила прокуратурата за отказа на подсъдимия да върне общото им дете, както и че не знае къде се намира детето й. На 10.11.2021 г. било входирано допълнение към подадения сигнал. През това време подсъдимия Х. се свързал със свидетеля Й.Д. /баща на частната тъжителка/ и съобщил, че той и дъщеря му живеят на адрес в гр. София, ж.к.

„Модерно предградие“, ул. ****. На същия ден тъжителката отново сигнализирала 02 РУСДВР за съдействие.

На 11.10.2021 г. И. Д. се обърнала към държавен съдебен изпълнител за предприемане на действия по доброволно предаване на детето от страна на подсъдимия

Х..

На 16.11.2021 г. частната тъжителка потърсила отново съдействие от контролните органи за издаване на протокол за предупреждение на подсъдимия Х.. На следващия ден тъжителката Д. подала нов сигнал до органите на реда за насрочената от държавен съдебен изпълнител среща за предаване на детето, с молба подсъдимия да бъде уведомен за нея. На следващия ден И. Д. отново сезирала органите на реда с ново искане за съдействие, състоящо се в уведомление на подсъдимия за предстоящата среща за предаване на детето чрез държавен съдебен изпълнител.

На 18.11.2021 г. тъжителката депозирала нова молба до 02 РУ-СДВР, в която изложила искане органите на реда да предприемат съвместни действия с колегите си от 09 РУ-СДВР, свързани с предаване на детето в определеното място, дата и час от страна на държавния съдебен изпълнител.

Междувременно тъжителката изпратила сигнал, адресиран до директора на ** ОУ „Св.Климент Охридски“ гр. София, кв.

„Модерно предградие“, с който уведомила училищното ръководство, че с подсъдимия са разведени и че тя упражнява родителските спрямо дъщеря й-Й.. В изпратения сигнал 3 тъжителката разяснила, че не е тя лицето, което е отправило молба за преместване на детето – Й. Х.а от ** ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ в с. Негован в ** ОУ „Св.Климент Охридски“ и че не желае дъщеря й да променя училището, в което се обучава.

На следващия ден училищното ръководство на училището, в което Й. Х.а се обучавала уведомило частната тъжителка, че въпреки възобновените присъствени училищни часове, дъщеря й не е посещавала училището, за което обстоятелство е била издадена служебна бележка с изх. № 177/16.11.2021г. На И. Д. било изпратено получено от училищното заведение заявление, съставено от страна на подсъдимия Х., в което се отправя искане дъщеря му да премине в електронна форма на обучение до края на учебната 2021/2022 г.

На 19.11.2021 г. Дирекция „Социално подпомагане“ –

Връбница е изпратила уведомление до подсъдимото лице за насрочено доброволно предаване на детето

Й.

Х.а с дата

16.12.2021 г. от

11.00 часа.

На 16.12.2021 г. подсъдимият Х. заедно с адвокат се явил на насрочената среща за предаване на детето, но не довел дъщеря си с него.

А. Х. обяснил, че дъщеря му не желае да се върне да живее с майка си. За неуспешното предаване на детето бил съставен протокол, подписан от подсъдимия и присъстващите, в който било изрично упоменато, че бащата на Й. Х.а бил уведомен за наказателната отговорност, която носи по чл. 182, ал. 2 от НК.

На 01.02.2022 г. в

09.30 часа на адреса на подсъдимото лице било извършено доброволно предаване на Й. Х.а в присъствието на частната тъжителка, подсъдимия, държавен съдебен изпълнител, както и служители на дирекция „Социално подпомагане“ и полицейски служители. Първоначално Й. Х.а не отговорила на въпрос на частната тъжителка дали иска да тръгне с нея и била видимо притеснена. Впоследствие социалните работници провели разговор насаме с детето в присъствие на съдебния изпълнител, в който Й. Х.а заявила, че се страхува да тръгне с майка си, за да не се разсърди баща й. След което служителите на „Социално подпомагане“ установили, че следва да се полагат усилия за възстановяване на емоционалната връзка между детето и неговата майка, но няма пречка Й. Х.а да тръгне с майка си.

На 27.04.2022 г. И. Д. сезирала Софийски районен съд с частна тъжба, в която е изложила обстоятелствата, касаещи задържане на детето й от страна на бившия и съпруг.

При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него относими гласни и писмени доказателства, в това число: показанията на свидетелите Й.Б.Д. /л. 160 – 161 от СП пред СРС/, В.А.Б. /л. 161 – 162 от СП пред СРС/, Б.Г.М. /л. 177 – 178 от СП пред СРС/, обяснения на подсъдимия /л. 184 – 186 от СП пред СРС/, справка за съдимост /л. 182 от СП пред СРС/, справка от Главна дирекция „Гранична полиция“ /л. 61 – 62 от СП пред СРС/, Изпълнителен лист от 11.03.2022 /л. 89 – 90 от СП пред СРС/, заявление и сведение от А. Х. /л. 91– 92 от СП пред СРС/, протокол от с.з. от 07.07.2016 г. на СРС, 84ти състав за изменение на режим на лични отношения /л. 98– 99 от СП пред СРС/, Решение от 25.02.2015 г. на СРС, III ГО, 91-ви състав за прекратяване на брак /л. 100 – 101 от СП пред СРС/, протокол за предаване на дете на осн. 528 от ГПК /л. 102 – 103 от СП пред СРС/, уведомление от Дирекция „Социално подпомагане“ – Връбница и протокол за проведена среща /л. 104 - 105 от СП пред СРС/, писмо от директора на ** ОУ „****“, с. Негован /л. 106 от СП пред СРС/, молби до ДСИ и становище от частната тъжителка Д. /л. 107, 121 -123 от СП пред СРС/, удостоверения от ЧСИ /л. 108 – 109 от СП пред СРС/, постановление за привличане на обвиняем и обвинителен акт /л. 110 – 112 от СП пред СРС /, молби и искания до СРП от частната тъжителка /л. 114 – 120 от СП пред СРС/, искания до 02-РУ СДВР, ведно с приложена кореспонденция чрез съобщения между ЧТ и подсъдимия /л. 125 – 140 от СП пред СРС/, жалба-сигнал от ЧТ /л. 142 – 143 от СП пред СРС/, уведомление от ** ОУ „****“ /л. 146 от СП пред СРС/, служебна бележка от ** ОУ „****“ и заявление за преминаване в обучение от разстояние /л. 149, 154 от СП пред СРС/, молба до ДСИ от подсъдимия /л. 157158 от СП пред СРС/.