Решение № 162 от 28.08.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Пловдив, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора И. Г. Д. като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600227 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XХІ от НПК.

С присъда № 7 от 24.02.2023 г. по НОХД № ""/2021 г. по описа на Х. окръжен съд подсъдимият А. Т. Я. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 2 НК. За посоченото деяние на същия е било наложено наказание при условията на чл. 54, ал. 1 НК и чл. 57, ал. 2 НК – кумулативна санкция от една година лишаване от свобода и глоба от 5000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила.

С присъдата си първият съд се e произнесъл и за приложените по делото веществени доказателства. Възложил е за заплащане в тежест на подсъдимия на разноските по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.

И. И. –защитник на подс. А. Т. Я., ведно с допълнения съм същата. В жалбата 1 се претендира, че присъдата на окръжния съд е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, постановена при съществени процесуални нарушения и в разрез с материалния закон, както и явно несправедлива. От въззивния съд се иска да отмени акта на първата инстанция и да постанови нов, с който да признае подсъдимия да невинен за престъплението, за което е обвинен.

В съдебно заседание, адв. И. - защитник на подсъдимия, поддържа въззивната жалба със същите съображения и искания. Релевира доводи за обвинението не е доказано по безсъмнен начин и почива на предположения. В тази връзка той сочи, че първата инстанция не е обсъдила обективно и в пълнота доказателствения материал, не е отговорила в мотивите си достатъчно задълбочено и аргументирано на доводите, наведени пред нея от подсъдимия и защитата. Излага съображения, че първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свид. С. И., който според защитата „по някаква своя причина се е обадил в полицията …за да навреди на Я., като е подал сигнал за иманяри и е завел полицаите на мястото“. Релевира, че първият съд е игнорирал показанията на свидетелите – местни жители, включително и тези на кмета на селото. Излага и съображения, че по външни белези могилата не изглежда като културно-историческа или археологическа ценност.

Включването й в Списъка с културни ценности също намира за неотносимо към умисъла на дееца, че се търсят културно-исторически или археологически ценности.

Моли подсъдимият да бъде оправдан по обвинението, което намират за недоказано и несъобразено с реално извършеното.

Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив предлага жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Развива доводи, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и моли въззивния съд, последната да бъде изцяло потвърдена.

В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, п одсъдимият поддържа доводите на своя защитник.

В последната си дума подсъдимият моли въззивния съд да бъде оправдан по обвинението.

Пловдивският апелативен съд, като прецени изложените в жалбата доводи, становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК намира 2 за установено следното.

Фактическата обстановка по делото е подробно изяснена от първоинстанционния съдебен състав. Всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото са били правилно установени, като от материалите по делото се изяснява извършването на деянието, неговото авторството, механизма на осъществяването му, субективната страна на престъплението, както и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено. Първата инстанция е установила факта на деянието, като задълженията й по установяване на обективната истина са били изпълнени. Деянието, описано в съдебния акт напълно съответства на доказателствените материали, събрани на досъдебното производство и съдебното производство.

Ето защо, Апелативен съд – Пловдив приема изцяло изложената в мотивите на окръжния съд фактическа обстановка в следния смисъл:

Към месец юли на 2019 година подсъдимият А. Я. живеел в Х. на ул.

„В.“ № "" ет. "". Негов съсед бил свидетелят И. Н. С., който обитавал първия етаж на жилищната сграда. Любимо занимание на подсъдимия било посещението на терени, за които знаел, че пазят следи от присъствие на човешка дейност от далечното минало, включително такива, под чиято земна повърхност се предполагало да има златни предмети от периода на османското присъствие. Подсъдимият Я. споделил за своето хоби със своя съсед С.. Разговор по темата двамата провели и на 18.07.2019 г., когато подсъдимият съобщил на С. намерението си да търси заровено турско злато и му предложил да го придружи до недалечно населено място в близост до селото, в което свидетелят работел. В късния следобед на 18.07.2019 г. двамата отпътували с притежавания от подсъдимия автомобил „М. П“ с рег.

№ "" в посока село К., община Х., от където трябвало да вземат и С. Г. – приятел на Я., който последният поканил предварително за участие в изкоп на дупка. Г. се намирал в К., където работел в производствен цех, като около 17,00 часа Я. пристигнал там. От работното място на Г. тримата – Я., Г. и С., се отправили в посока с. Т., Община Х., където се намирал вече набелязаният от подсъдимият район за планираните от него изкопни работи. Освен пътниците, в автомобила имало кирка, две лопати (права и дълбока), кофа със завързано на нея въже и друго въже (тип ремък), както и чифт ръкавици.

3

Движейки се по асфалтовия път между двете села, в даден момент Я. отбил колата на черен път и тръгнал в посока към телекомуникационно устройство, в близост до което се намирала могила. Той спрял автомобила в подножието й, след което тримата слезли, взели кирката, лопатите, въжетата, кофата и ръкавиците и се изкачили на възвишението. В района на последното имало множество следи от стари изкопни дейности – оформени дупки, разпилени парчета от строителни материали, части от керамика. Я., С. и Г. се насочили към оформен вече изкоп. С помощта на кирката подсъдимият започнал да копае, а когато обемът на рова нараснал – до размери 140 см/120 см повърхнина и 130 см дълбочина, той влязъл в него с едната от лопатите и завързаната с въже кофа. Територията, на която подсъдимият извършвал горепосочените действия, представлявала надгробна могила, отличаваща се от морфологията на заобикалящия я терен. Височината й била около 5,50 метра, дължината по посоката север-юг 42 метра, а по посока изток-запад 52 метра. С разпореждане на Министерския съвет № 1711 от 22.10.1962 година това надгробно съоръжение, като свидетелстващо за извършвани в древността погребални обреди, било обявено за паметник на културата с национално значение. То било регистрирано по време на теренно археологическо издирване през 1984 г. като недвижима културна ценност и за него била изготвена регистрационна карта в АИС „Археологична карта на България“ – регистрационна карта № "" от 23.03.1997 г. Могилата била лесно различима, откроявала се от околната й територия не само по своите размери, но и по спецификата на повърхността й - осеяна с отломки от дялани и ломени камъни, части от керамични изделия и тухли. По време на извършваните от подсъдимия изкопни работи в района на надгробното съоръжение нямало други посетители, освен свидетелите Г. и С.. Въпреки това, шумът от кирката бил възприет от случаен местен жител, който съмнявайки се за неправомерно нарушаване на цялостта на могилата, информирал за чутото от него свидетеля С. И. – уредник в Регионалния исторически музей - Х.. Последният се намирал в района на село О., където се строял газопровод. От своя страна И. съобщил това в полицията. На мястото били изпратени полицейските служители Е. Н. и К. Ш., които на път за с. Т. взели със себе си и свидетеля И., който ги насочил към точното място на възвишението, което по повод занятието си добре познавал. Приближавайки последното, тримата забелязали паркирания в близост до него автомобил и възприели тътен от сечива. Първи 4 към височината тръгнали двамата полицаи, които заварили тримата мъже – навлезлия в изкопа Я. с лопата и кофа с въже до него и стоящите в непосредствена близост Г. и С.. Минути след това до мястото се изкачил и свидетелят И.. За времето от 19,30 – 20,10 часа на 18.07.2019 г. от разследващ полицай бил извършен оглед на местопроизшествието, при който участвали като поемни лица свидетелите М. Ю. и Г. А.. Към подписания от всички участници в огледа протокол бил изготвен и фотоалбум, съдържащ изготвените по време на следственото действие шест снимки. Назначената по делото археологическа експертиза, изготвена от експерта П. Л., идентифицирала характера на територията, на която са били установени Я., Г. и С. и потвърдила, че тя представлява могила – надгробно съоръжение, изградено в резултат на човешка дейност с предполагаем произход от тракийската епоха. Съоръжението не било проучено, но историческите данни сочели, че то се свързва с погребалните обичаи в древността, както множество други некрополни могили на територията на страната ни, както е посочил пред първия съд експертът и е разяснил, че именно заради това с разпореждане на МС № 1711 от 22.10.1962 година всички селищни и надгробни могили и средновековни отбранителни валове са били обявени за паметници на културата с национално значение. Допълнил е още, че конкретната могила е регистрирана при теренно археологическо изследване през 1984 година, а през 1997 г. за нея била изготвена регистрационна карта № "" и така тя била включена в АИС „Археологична карта на България“ като паметник на културата с национално значение. Експертът обозначил в писменото си изложение точната локализация на съоръжението по географски координати, посочил е, че то попада в имот с кадастрален номер "" в местността „Х.“. Определил териториалният обхват на охранителната зона, описал открояващият го и специфичен полусферичен силует, както и разрушената в резултат на изкопа зона. В устния си доклад пред окръжния съд, вещото лице е потвърдило записаното относно статута на изследваната могила, както и извода си, че неприсъствието й в Списъка на недвижимите културни ценности по ЗКН, не влияе на режима за нейната защита като културна ценност с национално значение.

Описаната по-горе фактическа обстоятелства е била приета за установена от окръжни съд и въз основа на приложените по делото писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към 5 него, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум, а също и от приложените веществени доказателства, показания на свидетелите, от обясненията на подсъдимия, които са били възприети само частично.

Доказателственият анализ на първия съд е задълбочен и подробен, споделя се от настоящата инстанция, поради което няма да бъде преповтарян дословно, при все защитата да навежда идентични доводи с тези, които са били развити и в съдебните прения пред окръжния съд.

С основание окръжният съд е възприел изцяло заключението на изготвената по делото експертиза от археолога-проучвател П. Х. Л., цитирана подробно и по-горе, тъй като е било компетентно изготвено и обосновано, защитено убедително в хода на съдебното следствие пред инстанцията.

Анализирайки обясненията на подсъдимия, първият съд е съобразил тяхната двояката природа на средство за събиране на доказателства и средство за защита, поради което ги е преценил детайлно, като е възприел само тези техни пунктове, за които е приел, че е налице съответствие и с други събрани по делото доказателства. С основание е посочил, че обясненията на подсъдимия не следва да се възприемат изцяло, тъй като в някои свои части са вътрешно противоречиви или влизат в противоречие със събраните гласни и писмени доказателства. Във връзка с последното първият съд е отбелязал, че в своите обяснения подсъдимият не отрича да се е намирал на въпросния терен, но оспорва извършването на изкопни работи върху него, твърдейки друга цел на посещението си там - разходка. От друга страна пред свидетелите Г. и С. визираната от подсъдимия „разходка“ била предварително описана като експедиция за открИ.е на турско злато, което ясно индикира извършване на изкопни работи, доколкото изравянето на съкровище се свързва с почвените пластове на земната повърхност.