Решение № 5373 от 11.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5373 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20231100108950 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на К. Г. Р. с предявени против ЗАД „Армеец“ гр.София осъдителни искове по чл.432, ал.1 КЗ за сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата 180лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от 03.05.2023г. до изплащането.

В хода на делото ищцата е починала и на основание чл.227 ГПК заместена от наследниците си по закон Р. С. Р. и Й. Р. Р..

Твърденията са за настъпило на 22.03.2023 г. в гр.София пътно-транспортно произшествие, причинено от виновното поведение на застрахования при ответника Б.

А. Д. като водач на л.а. Дачия Логан с ДК № ********, който в нарушение на правилата за движение блъснал пресичащата на пешеходна пътека К. Р.. Като последица от произшествието получила травматично увреждане-множество счупвания на стъпалото, закрито, във връзка с което претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Твърди си във връзка с лечението да е направила разходи в общ размер на 180 лв., съставляващи имуществени вреди в причинна връзка с произшествието.

Ответникът оспорва застрахованият водач да е осъществил фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и твърди, че произшествието е резултат от случайно деяние. Навежда възражение за съпричиняване с твърдението пострадалата да е нарушила разпоредби на ЗДв.П при придвижването си като пешеходец. Счита претендираното обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно спрямо действително претърпените.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

1

Не е спорно ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. Дачия Логан с ДК № ********, който за срока на застрахователно покритие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на водача Б. А. Д..

Не се спори относно факта на настъпване на пътно-транспортно произшествие на посочените в исковата молба дата и място.

С одобрено на 26.09.2024г. споразумение по НОХД № 6362/2024г. по описа на СРС, НО, 100 състав, Б. А. Д. е признат за виновен в това, че на 22.03.2023г. около 18.20 часа в гр. София, на ул. Атанас Дуков в посока на движение от бул. Никола Й.

Вапцаров към бул. Черни връх и в района на № 32 /срещу централния вход на паркинга на болница „Токуда“/, при управление на л.а. Дачия Логан, на пешеходна пътека нарушил правилата за движение по чл.21 ал.2, чл.47 ал.3 и чл.119 ал.1 ЗДв.П и като не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека пешеходка К. Г. Р., реализирал ПТП с нея и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК, изразяваща се в счупване на 3-та и 4-та предноходилни кости на ляво ходило, съставляващо престъпление по чл.343 ал.3 пр. последно, б.„а“, пр.2, вр. ал.1, б.

„б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.

На основание чл.300 ГПК одобреното в наказателното производство споразумение, със значение на влязла в сила присъда по чл.383, ал.1 НК, е задължително за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието и го обвързва по разрешените въпроси относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При зачитането му следва да се приеме, че застрахованият при ответника водач е осъществил фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, предпоставящ възникване отговорността за застрахователя по заплащане на обезщетение.

От одобрението в наказателното производство споразумение и от събраните в настоящото дело доказателства /САТЕ и показанията на св.А. Д./ е видно, че произшествието настъпило на обозначена с маркировка и знаци пешеходна пътека.

При приближаването й движещият се попътно автомобил в лентата от дясната страна на л.а. Дачия намалил скорост и спрял пред нея за да пропусне пешеходките К. Г. Р. и друга жена, които започнали пресичане. Макар и при ограничена видимост от дясно, но при спряло друго превозно средство пред пешеходната пътека, застрахованият водач не предприел спиране, а продължил плавно движение напред и блъснал намиращата се пред него ищца. Тези обстоятелства изключват наличието на случайно деяние по чл.15 НК, тъй като преминаването на пострадалата по пешеходната пътека не е било внезапно или непредвидено, а с поведението си последната не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради което и възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно.

От представените по делото писмени доказателства /медицински документи/ и заключението на вещо лице по СМЕ се установява, че в резултат на произшествието пострадалата е получила счупване на 3-та и 4-та предходилни кости на лявото ходило.

Полученото увреждане е с травматичен характер и с медико-биологичен признак трайно затруднение движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни.

Непосредствено след инцидента е проведено консервативно лечение, изразяващо се в поставяне на гипсова имобилизация на лява глезенна става и ходило, която след седмица заменена с пластмасов ботуш. Според вещото лице при нормално протичане на лечебния процес без усложнения периодът на възстановяване при такъв вид увреждания е около 3 месеца. През този период пострадалата е търпяла болки и 2 страдания, като първите 20 дни болките са били с по-голям интензитет, имала затруднения в придвижването и в ежедневието.

При определяне на дължимото обезщетение съдът съобрази възрастта на пострадалата при ПТП /50г./, естеството и тежестта на полученото травматично увреждане, продължителността на лечебния и възстановителен период общо около 3 месеца, както и липсата на данни за настъпили усложнения или трайни негативни последици. Предвид това приема за съответен на претърпените болки и страдания и справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди от 15 000 лв. /7669.38 евро/, до който предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ следва да се уважи.

По отношение имуществените вреди по делото са представени Фактура № 4000003735/31.03.2023г., ведно с касов бон за закупуване на медицински ботуш на стойност 180лв., който разход според вещото лице по СМЕ е във връзка с проведеното лечение на получената при ПТП травма. Този иск е основателен и следва да се уважи в пълния предявен размер.

На основание чл.429, ал.3 КЗ върху обезщетенията на неимуществени и имуществени вреди застрахователят дължи заплащането на законна лихва от датата на предявяване застрахователната претенция 03.05.2023г. до изплащането.

По разноските:

На основание чл.83 ГПК при образуване на делото ищцата /заместена по чл.227 ГПК от наследниците си/ е освободена от държавна такса за иска.

Процесуално представителство е осъществено от адвокат безплатно при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв. Я. Д.-САК адвокатско възнаграждение от 1 541.34 лв. /788.07 евро/, изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа, съобразно уважените искове.

Ответникът е направил разноски от 415 лв. и представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 150лв. или общо разноски от 565лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника разноски от 282.50лв. /144.44 евро/ пропорционално на отхвърлената част.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса за уважените искове от 607.20 лв. /310.46 евро/.

В съответствие с чл. 127, ал. 4 ГПК е посочена следната банкова сметка, по която да бъдат платени паричните суми: IBAN: BG ******** 42; BIC: BUINBGSF-„Алианц Банк България“ АД.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Стефан Караджа № 2, да заплати на Р. С. Р., ЕГН **********, и Й. Р. Р., ЕГН **********, двамата с адрес гр.Айтос, ул.******** /правоприемници на 3 починалата в хода на производството ищца К. Г. Р., ЕГН **********/, сумата от 15 000лв. /7669.38 евро/ на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 22.03.2023г. в гр.София, и сумата от 180лв. /92,03 евро/ на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.05.2023г. до окончателно изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 30 000лв.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, гр.София, да заплати на адв.Я. Д.САК с адрес гр.София, ул. Алабин № 36, ет.2 адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 1 541.34 лв. /788.07 евро/.

ОСЪЖДА Р. С. Р., ЕГН **********, и Й. Р. Р., ЕГН **********, двамата от гр.Айтос, да заплатят на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 282.50лв. /144.44 евро/.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 607.20лв. /310.46 евро/.

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4