Решение № 562 от 27.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100514447 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20154 от 07.11.2024 г. по гр.д. № 44626/2024 г. Софийски районен съд, 46 състав отхвърлил предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, срещу „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК 000694286, иск с правно основание чл. 411 КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 171.73 лева, представляваща неизплатен остатък по регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Каско на МПС”, застрахователна полица № 93002010014139, със срок на валидност от 18.01.2020 г. до 17.01.2021 г. във връзка с ПТП от 15.01.2021 г., при което виновният автомобил „Ситроен Ксантия“ с ДКН ******** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, ведно със законната лихва от 20.06.2024 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 37669/2024 г. на СРС, 46 състав. На основание чл.

78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 300 лв. – разноски по делото.

1

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът неправилно приел, че не е доказано виновното и противоправно поведение на водача на „Ситроен Ксантия“ с ДКН ********. С извънсъдебното плащане в размер на 529.57 лв. ответникът признал иска по основание и спорът между страните се концентрирал единствено относно размера на щетите. Това обстоятелство не било анализирано от първоинстанционния съд. Съдът изцяло пренебрегнал доказателствената сила на двустранния протокол и неговото съдържание, както и писмено изложеното в уведомлението за щети. Последният документ не бил оспорен от ответната страна, но въпреки това не бил кредитиран от първоинстанционния съд.

Действително, разпитаният свидетел заявил, че не си спомня за настъпването на ПТП с негово участие, нито да има друг участник, нито да е съставял документ за ПТП. След предявяването на протокола за ПТП свидетелят потвърдил, че съдържа неговия почерк и неговия подпис. Фактът, че свидетелят не помни другия участник, се обяснявал с изминалото време от инцидента, както и от установения факт, че самият той не е бил очевидец на ПТП, тъй като автомобилът му е бил паркиран и не е бил в него към онзи момент. От писменото заявление за щети и свидетелските показания ставало ясно, че автомобилът му е бил оставен за боядисване, а когато е отишъл да го получи, го е открил блъснат в предната част с увреждания в предната броня на автомобила. Неправилен бил изводът на СРС, че тъй като свидетелят не си спомня за друг участник, то следователно не е настъпило ПТП, а съставеният двустранен протокол за ПТП, както и уведомлението за щети до ищеца са документи с невярно съдържание. Този извод не почивал на никакви доказателства, като същевременно съдът не изпълнил законовото си задължение да сезира Прокуратурата за установено от него престъпление — застрахователна измама, съставяне на документи с невярно съдържание с цел имуществена облага и др. Позовавайки се на липсата на спомени у свидетеля, първоинстанционният съд неправилно пренебрегнал представените писмени доказателства, изслушаното и прието без възражения експертно заключение, както и не анализирал и обсъдил значението на признанието от страна на ответника, извършено чрез доброволно извънсъдебно плащане. Поради това 2 моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции и за заповедното производство. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата. Не отговаряло на истината твърдението, че спорът между страните се свежда до размера на щетите. С отговора на исковата молба изрично оспорил механизма на ПТП, а с доклада по делото съдът правилно отделил безспорните обстоятелства.

Ищецът не изпълнил възложената му доказателствена тежест и искът правилно бил отхвърлен. Моли съда да потвърди решението като правилно.

Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съдът е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 171.74 лв., представляваща неплатен остатък от регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за имуществени вреди, причинени по застрахования при ищеца л.а. „Ауди А4“, рег. № ********, причинени при ПТП, настъпило на 15.01.2021 г. в гр. София, на паркинг на ул. „********, по вина на водача на л.а. „Ситроен Ксантия“, рег.

№ ********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника.

Претендирана е и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 20.06.2024 г. до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер с редица възражения, вкл. е оспорил механизма на ПТП при твърдения, че от доказателствата не се установяват участниците в ПТП, нито къде и кога е настъпил ударът; Оспорил е наличието на виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Ситроен Ксантия“, рег. № ********. Изрично е оспорил и представения двустранен констативен протокол. Искал е от съда да отхвърли иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с 3 изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните кумулативно дадени предпоставки:

1.

Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружествоищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец;

3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл.

45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и действителната стойност на вредите, определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ.

В случая не е било спорно, и по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93002010014139, със срок на валидност от 18.01.2020 г. до 17.01.2021 г., между ищеца и собственика на л.а. „Ауди А4“, рег. № ********; наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника на собственика и водачите на л.а. „Ситроен Ксантия” с рег. № ******** към 15.01.2021 г.; че ищецът е заплатил за процесното ПТП 4 застрахователно обезщетение в размер на 676.31 лв.; че по предявения регрес ответникът е извършил извънсъдебно плащане в размер на 529.57 лв.

Спорни и пред настоящата инстанция са обстоятелствата относно механизма на настъпване на застрахователното събитие, както и наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД по отношение на твърдения причинител на ПТП, при недоказване на които ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на водача на л.а. „Ситроен Ксантия“, рег. № ********, също не би носил отговорност.

Съгласно приетия като доказателство и оспорен от ответника двустранен констативен протокол за ПТП без номер от 15.01.2021 г., на същата дата около 13 ч. в гр. София, на ул. „********, водачът на л.а.

„Ситроен Ксантия“, рег. № ********, при паркиране предприема маневра за движение на заден ход, вследствие на което реализира ПТП с намиращия се зад него паркиран л.а. „Ауди А4“, рег. № ********, и му причинява вреди по предна решетка радиатор, предна броня и лайсна по предна броня.

Съгласно уведомлението от 18.01.2021 г. до застрахователя от водача на л.а. „Ауди А4“, рег. № ******** – К.Т.Н., при паркиран от него автомобил на паркинг на ул. „********, водачът на МПС „Ситроен“ извършва маневра назад, при което причинява ПТП.

Разпитан като свидетел по делото, водачът К.Н. заявява, че не си спомня за ПТП с негово участие на 15.01.2021 г. Завел щета, че има поражения по бронята на автомобила. През 2021 г. му била ударена бронята, след което била подменена в доверен сервиз. Не е бил свидетел на това ПТП, не е забелязал друга кола, просто намерил колата си ударена. Тя била оставена за боя и тогава я намерил със счупена броня. След предявяване на ДКП свидетелят заявява, че почеркът в графа „Превозно средство Б“ е негов. Няма спомен за наличието на друг участник. Няма спомен да е имало друг човек. Не е присъствал и не е разговарял с никой, който да си спомня да му е ударил колата. Колата му била оставена във връзка с предходна щета в доверен сервиз и когато отишъл да я получи видял, че има удар в предната броня и чакал доста време да му бъде оправена. Заявява категорично, че не е разговарял с друг участник в ПТП.

По делото е прието заключение на САТЕ, в което описанието на механизма на ПТП е основано на ДКП и уведомлението за настъпило 5 застрахователно събитие.

С оглед така установеното, доводите в жалбата са неоснователни. При доказателствена тежест за ищеца съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е доказал при условията на пълно и главно доказване вредите по застрахования по застраховка „Каско“ лек автомобил да са причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно верността на удостоверените с него факти – механизъм, вина и причинени щети. За последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед всички други доказателства по делото.

Извършеното от ответника частично извънсъдебно плащане по регреса може да съставлява признание на фактите относно настъпване на ПТП, но това извънсъдебно признание също следва да се цени от съда в съвкупност с останалите доказателства по делото, с оглед всички обстоятелства, каквото задължение съдът, по силата на чл. 175 ГПК, има и по отношение на признанието на факт, извършено в хода на съдебното производство.