Решение № 291 от 30.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Плевен, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Ж. Н. С. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500226 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 462/09.04.2025 г., постановено по гр. дело № 5608/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен е отхвърлен предявеният иск от Е. М. М., ЕГН ********** и С. М. М., ЕГН ********** ,двете от гр. П.,чрез адв. М. М. против В. П. Л., ЕГН **********,гр. П., ул. „Д." № *, ет.*, ап.*, В. Н. М., ЕГН **********, гр. П., ул. „Г." №*, вх.*, ет.*, ап.* и И. П. П., ЕГН **********, гр.

П., ул. „Д." № *, ет.*, с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД вр. чл.108 от ЗС, като неоснователен.

С Решение №1467/06.10.2025г./имащо характер на определение по реда на чл.248 от ГПК/, постановено по гр. дело № 5608/2024 г. по описа на Пл.РС е допуснато допълване на Решение № 462/09.04.2025 г., постановено по гр. дело № 5608/2024 г. по описа на Пл.РС, като са осъдени на основание чл.78 от ГПК Е. М. М. и С. М. М. и двете от гр. П., ул. „Райна Княгиня" №14, ет.1, ап.1 да заплатят на В. П. Лонански, от гр. П., ул. „Д." № *, ет.*, ап.* и В. Н. М., от гр. П., ул. „Г." №*, вх.*, ет.*, ап.*, И. П. П., от гр. П., ул. „Д." № *, ет.*, направените по делото разноски в размер на 1000,00 лв. адвокатско 1 възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от Е. М. М. и С. М. М.,чрез пълномощника им адв. М. М. от ПлАК против Решение № 462/09.04.2025 г., постановено по гр. дело № 5608/2024 г. по описа на Пл.РС.В жалбата се изразява становище, че същото е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон.

Навеждат се доводи, че действително чл.4а от ЗСПЗЗ не урежда максимален срок, за който могат да бъдат сключвани договори за наем, поради което относно максималните срокове следва да намери приложение разпоредбата на чл.229 от ЗЗД, а съгласно ал.2 от същата лицата, които могат да извършват само действия на обикновено управление, не могат да сключват договори за наем за повече от три години. Това, съгласно чл.32 ал.1 от ЗС са лицата, които притежават повече от половината от общата вещ. В настоящият случай, от отдадените под наем земеделски имоти, първият ответник В. Л. не притежава мажоритарен дял. Видно от договора за доброволна делба, В. Л. е получил в дял 18 752 кв.м. от имотите, отдадени под наем, а ищците са получили общо 24 943 кв.м. от тях. Тъй като ищците не са съгласни с условията в сключените от първия ответник с останалите двама договори за наем, същите не могат да им бъдат противопоставени.

*

Въззивниците молят Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение и по съществото на спора да прогласи недействителността на двата договора за наем, като на основание чл.108 от ЗС върне владението на ищците върху собствените им имоти.

В законоустановения срок не са постъпили писмени отговори от въззиваемите В. П. Л., В. Н. М. и И. П. П..

В съдебно заседание, въззивниците Е. М. М. и С. М. М. не се явяват.

Процесуалният им представител – адв. М. М. от ПлАК поддържа въззивната жалба и моли, да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените разноски в първоинстанционното производство.

В съдебно заседание, въззиваемите В. Н. М. и И. П. П. не се явяват и не се представляват.В съдебно заседание, въззиваемият В. П. Л. не се явява.

Процесуалният му представител – адв. А. Г. от Пл.АК моли, да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като неоснователна. Претендира направените 2 разноски за настоящата инстанция.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред Пл.РС са предявени искове от Е. М. М., ЕГН ********** и С. М.

М., ЕГН ********** и двете от гр. Плевен против В. П. Л., ЕГН **********, В. Н. М., ЕГН ********** и И. П. П., ЕГН **********, както следва: иск с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договори за наем от 08.05.2024 г. и от 18.07.2024 г. за отдаване под наем на следните земеделски имот: земеделски имот с идентификатор *** с площ от 6195 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – нива, при съседи: ***, ***, ***, *** и ***, в землището на с. ***, местност „***, четвърта категория, собственост на ищцата С. М. М., като недействителен, поради липса на съгласие за сключването му; за отдаване земеделски имот с идентификатор ***, целият с площ от 20 304 кв. м. в землището на с. ***, местността „***“, от който имот са образувани при делбата поземлен имот с проектен идентификатор ***, с проектна площ от 9374 кв. м., собственост на ищцата Е. М. М. и поземлен имот с проектен идентификатор **, с проектна площ от 7751 кв.м., собственост на ищцата С.

М. М., като недействителен, поради липса на съгласие за сключването му, както и иск с правно основание чл.108 от ЗС да осъждане на ответниците В. Н.

М. и И. П. П. да върнат владението върху собствените на ищците имоти.

От приложените по делото писмени доказателства се установява следното:

С Договор за доброволна делба акт № 118, том І, вх. рег. № 919/2024 г. е извършена доброволна делба между съделителите В. П. Л., Е. М. М. и С. М.

М..

С Договор за отдаване под наем на недвижими имоти – земеделска земя вх. рег. № 4685/08.05.2024 г., акт № 247, том ІІІ, дело № 646/2024 г. на СВ – Плевен, В. П. Л., в качеството на наемодател е предоставил за временно и възмездно ползване на В. Н. М., в качеството на наемател на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. ***, общ. Д.М., ЕКАТТЕ 06210, а именно: Поземлен имот с идентификатор ***, в местността „***“, с площ от 20 304 кв.м.; Поземлен имот с идентификатор ***, в местността „***“, с площ от 6195 кв.м. и Поземлен имот с идентификатор ***, в местността „***“, с 3 площ от 11 001 кв.м. за срок от седем години, считано от 01.10.2024 г. до 01.10.2031 г.

С Договор за отдаване под наем на недвижими имоти – земеделска земя вх. рег. № 7397/18.07.2024 г., акт № 26, том V, дело № 1226/2024 г. на СВ – Плевен, В. П. Л., в качеството на наемодател е предоставил за временно и възмездно ползване на И. П. П., в качеството на наемател на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. ***, общ. Д.М., ЕКАТТЕ 06210, а именно: Поземлен имот с идентификатор ***, в местността „***“, с площ от 20 304 кв.м.; Поземлен имот с идентификатор ***, в местността „***“, с площ от 6195 кв.м. и Поземлен имот с идентификатор ***, в местността „***“, с площ от 11 001 кв.м. за срок от девет години, считано от 01.10.2031 г. до 01.10.2040 г.

С исковата молба се претендира недействителност на посочените погоре два договора за отдаване под наем на недвижими имоти – земеделска земя на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД – поради липса на съгласие за сключването им.

От представените в първоинстанционното производство Нотариален акт за дарение на недвижими имоти, вписан в Имотния регистър вх. рег. № 4681/08.05.2024 г., акт 154, том XII, дело 2689/2024 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти, вписан в Имотния регистър вх. рег.

№ 4682/08.05.2024 г., акт 155, том XII, дело 2689/2024 г. е видно, че ответникът В. П. Л. е притежавал ½ от отдадените по наем съсобствени с ищците имоти. При това положение, следва да намери приложение разпоредбата на чл.4а ал.2 от ЗСПЗЗ, съгласно която договор за наем на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот или от упълномощено от тях лице. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл.30 ал.3 от Закона за собствеността. В настоящия случай, ответникът В. П. Л. е притежавал повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, поради което е могъл да сключва договор за наем, без съгласието на останалите съсобственици.

Спазено е изискването на чл.4б ал.1 от ЗСПЗЗ, който предвижда, че договорите за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в 4 писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършени едновременно. С това специално правило, в отклонение от режима по ЗЗД, според който наемният договор е неформален, се установява форма за валидност при сключване на договор за наем на земеделска земя с продължителност над една година. В случая, Договор за отдаване под наем на недвижими имоти – земеделска земя, сключен на 08.05.2024 г. е вписан в СВ – Плевен с вх. рег. № 4685/08.05.2024 г., акт № 247, том ІІІ, дело № 646/2024 г., както и Договор за отдаване под наем на недвижими имоти – земеделска земя от 18.07.2024 г. е вписан в СВ – Плевен с вх. рег. № 7397/18.07.2024 г., акт № 26, том V, дело № 1226/2024 г. И двата договора са с нотариална заверка на подписа, положен от В. П. Л., извършена от нотариус С. П. с район на действие Пл.РС.

Едва с въззивната жалба се излагат доводи и навежда възражение за недействителност на процесните договори на основание чл.229 ал.3 от ЗЗД, тъй като процесните два договора са сключени от лице, което може да извършва действия на обикновено управление и не могат да бъдат сключени за срок, по-дълъг от три години.

В практиката се приема, че няма пречка с исковата молба да бъдат предявени кумулативно, евентуално или алтернативно съединени искове за нищожност на един и същи договор, т.е. основанията за нищожност могат да бъдат повече от едно, като се прави преценка за съотношението, в което се намират исковете. В случая, с исковата молба е предявен иск с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД за обявяване за недействителни на Договор за отдаване под наем на недвижими имоти – земеделска земя вх. рег. № 4685/08.05.2024 г., акт № 247, том ІІІ, дело № 646/2024 г. на СВ – Плевен, сключен на 08.05.2024 г. и Договор за отдаване под наем на недвижими имоти – земеделска земя вх. рег. № 7397/18.07.2024 г., акт № 26, том V, дело № 1226/2024 г. на СВ – Плевен, сключен на 18.07.2024 г. от ответника В. П. Л., в качеството му на наемодател, поради липса на съгласие. Именно по така предявеният иск с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД се е произнесъл и първоинстанционният съд.

Съдът не може самостоятелно да промени основанието за нищожност на договор по иск, ако то не е въведено с исковата молба. Съгласно ТР № 1/2020 г. на ВКС съдът е обвързан от посочения от ищеца опорочаващ факт 5

/основание/ и не е длъжен служебно да издирва други незаявени основания. В този смисъл е и приетото в Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков, че след приключване на първото заседание по делото ищецът не може да предявява нови основания за недействителност на сделката и ако съдът погрешно допусне такова изменение на иска по основание, постановеното решение по новите основания ще е недопустимо. Съдът не следи служебно за недействителността на сделките, освен когато последиците на сделката са явно несъвместими с обществения ред, поради което не може да признае порок на сделката, който не е надлежно предявен с иск. Ако предявеният иск (или искове) бъде (или бъдат) отхвърлен (отхвърлени) ищецът може да предяви с нови искове в отделно производство други основания за недействителност, тъй като той не е длъжен да изчерпи в един процес всички основания за недействителност на оспорваната сделка.

По предявения ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Разпоредбата на чл.108 от ЗС регламентира възможността на собственика да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. При предявен ревандикационен иск в тежест на ищеца е да докаже две кумулативни предпоставки: че е собственик на имота и че същият е във владение /респ. държане/ на ответника без правно основание за това. Наличието на първата предпоставка на практика е безспорна между страните по делото, тъй като няма спор, че същите са съсобственици на процесните земеделски земи.Недоказани са останалите две предпоставки за уважаване на ревандикационния иск:първият ответник В. Л. е съсъобственик с ищците на процесните имоти,т.к.договорите за отдаване под наем на земеделска земя са сключени преди подписване на договора за доброволна делба,владението без основание на тези имоти от страна на този ответник също не е доказано. Недоказани са тези в предпоставки и по отношение на останалите двама ответници, с оглед отхвърлянето на предявените искове по чл.26 ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на Договор за отдаване под наем на недвижими имоти – земеделска земя вх. рег. № 4685/08.05.2024 г., акт № 247, том ІІІ, дело № 646/2024 г. на СВ – Плевен, сключен на 08.05.2024 г. и Договор за отдаване под наем на недвижими имоти – земеделска земя вх. рег.