Решение № 771 от 13.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 771 гр. София, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.ова

Цветина Цолова при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова в присъствието на прокурора И. В. П. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100604383 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

С присъда от 11.01.2023г., постановена по НОХД № 2203/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав, подс. Е. М. Т. е призната за виновна и осъдена на основание чл.

54, ал. 1, вр. чл. 209, ал. 1 от НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

Срещу присъдата, в срока по чл.319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от подсъдимата Т., подадена чрез упълномощения й защитник адв. Й., в която се твърди, че обжалваната присъда е постановена в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е наложено несправедливо наказание. Твърди се, недоказаност на обвинението и обсъждане на доказателства в нарушение на чл.305, ал.3 от НПК. Посочено е, че присъдата почива на предположения. След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило допълнение към жалбата, в което подробно са развити съображенията за неправилна оценка на доказателствата, както и за несправедливост на наложеното наказание.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд адв. Й. поддържа жалбата и 1 допълнението към нея с изложените в тях аргументи. Акцентира, че доказателствата по делото не са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, а изводът на съда, че подсъдимата не се е намирала в процесната кола е основан на предположения.

Твърди, че СРС е основал осъдителната си присъда основно на показанията на св. П., които обаче са непоследователни и се разминават с всички останали доказателства по делото. Сочи, че съдът е кредитирал показанията на св. И. без да вземе предвид, че законът го освобождава от задължението да говори истината, тъй като по този начин би уличил себе си в престъпление. Отправя молба въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подс. Т. или да върне делото на първа инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда.

Подсъдимата Т. поддържа казаното от адвоката й.

Представителят на СГП оспорва жалбата. Пледира, че присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, а съдът е извършил дължимия подробен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Отправя искане въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

В правото си на последна дума подсъдимата моли да бъде оправдана.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІI въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Свидетелите Д.Г. и С.И. имали интимна връзка, но на неустановена дата през 2018г. се разделили. На 16.11.2018г., около 20:00 часа св. Г. посетила местоработата на свидетеля И., а именно заведение за дюнери „Масис“, находящо се в гр. София, на Кооперативния пазар в ж.к. „Люлин“ 4. Св. Г. отишла сама до адреса с неустановен по делото автомобил, който паркирала в близост до главния вход на заведението за бързо хранене. Първоначално Г. влязла в заведението и започнала да обижда св. И., като искала от него да й върне сума от 600 лева. Свидетел на поведението на св. Г. станал св. П., който по това време работил заедно със св. И. в заведението за дюнери. След известно време Г. излязла навън, като продължила да притеснява подсъдимия и клиентите на заведението. По тази причина св. И. потърсил по телефона управителя на обекта – св. О., който го посъветвал да се обади на номер 112. Без да излиза навън св.

И. подал сигнал на телефон 112, като се оплакал, че бившата му приятелка го притеснява и си измисляла, че я бие. На място бил изпратен екип на 09 РУ-СДВР в състав свидетелите Д.П. и Н.Х.. При пристигането си на място полицейските служители установили Г. извън заведението за бързо хранене, а св. И. - вътре в последното. Полицейските служители установили самоличността и разпитали двамата свидетели, след което попълнили необходимите документи и си тръгнали.

По-късно същия ден – 16.11.2018 г., около 23.30 часа, Д.Г. посетила УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където била прегледана и била поставена диагноза „повърхностна травма в окосмената част на главата“ с придружаващо заболяване „болка в шията“.

2

На 19.11.2018 г. Г. била прегледана от съдебен лекар и получила съдебномедицинско удостоверение № 365.11/2018г., съгласно което са констатирани „контузия на главата и миалгия на шията“, причинили й болка и страдание.

Във връзка със случилото се на 15.01.2019г. Д.К. Г. подала срещу С.И. тъжба с вх. № 1002629 пред СРС. По повод на тази тъжба било образувано НЧХД № 825/2019г. по описа на СРС, НО, 96 състав. В хода на съдебното следствие подс. Е. Т. била разпитана в процесуалното качество на свидетел, в о.с.з. проведено на 08.05.2019г. След снемане на самоличността на свидетелката, съдът й разяснил отговорността за лъжесвидетелстване по чл.290, ал. 1 от НК, като Т. обещала да каже истината. В хода на съдебното следствие подсъдимата депозирала свидетелските си показания, като в тях устно заявила обстоятелства, които не е възприела лично и не са се случили наистина на инкриминираната дата и място. Подс. Т. заявила: „Аз така й не слязох от колата, беше страшно. Видях блъскане в областта на гърдите и лицето с двете ръце от С. към Д.. Блъскането по-скоро се изразяваше в удари. Ударите бяха с двете му ръце в горната част на гърдите и по лицето на Д.. Аз възприех повече от два удара, горе-долу над 10 удара общо имаше в областта на гърдите и лицето. Ударите бяха нанасяни със свити в юмрук ръце.“, въпреки, че била на ясно, че заявеното от нея не отговаря на истината.

В хода на производството пред СРС била изготвена съдебно - медицинска експертиза от вещо лице д-р Д.Н., според заключението на която на Г. е била причинена повърхностна травма на окосмената част на главата. В съдебно заседание, проведено на 02.10.2019г. вещото лице - д-р Н. заявил, че доколкото се касае за повърхностна травма на главата – ударите не са били силни, защото ако са били нанесени силни удари в областта на лицето и главата категорично биха се получили минимум травматични отоци, кръвонасядания, охлузвания на лигавиците на устните и дори разкъсно-контузни рани по орбиталните ръбове.

С присъда от 02.10.2019г., постановена по НЧХД № 825/2019г. по описа на СРС, НО, 96 състав признал С. Ф. И. за невиновен в това, че на 16.11.2018г. около 20.00 часа, в гр. София, ж.к. „Люлин“ 4, бул. „Захари Стоянов“ 1805, пред заведение за дюнери „Масис“, чрез нанасяне на няколко удара с длани и юмруци по двете страни на главата на Д.К. Г. да й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузии на главата и миалгия на шията, които са причини на Г., „болка и страдание“, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът е оправдал И. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК. С Решение № 186/05.03.2020г. по ВНЧХД №5137/2019г. по описа на СГС, НО, II въззивен състав въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционната присъда.

Подсъдимата Е. М. Т. е родена на ****г. в гр. София, българка, с българско гражданство, неосъждана, неомъжена, със средно - специално образование, трудово ангажирана, с адрес по лична карта: гр. София, ж.к. „Овча Купел“, блок ****, с EГH **********. Подсъдимата има дете, родено през 2015г.

Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на доказателствата, събрани и проверени по време на първоинстанционното съдебно следствие, както следва: показанията на свидетелите И., П., О., П., Х. и Г., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК: сигнал от С.И. до СРП, протоколи по НЧХД № 825/2019г. по описа на СРС, НО, 96 състав от 27.03.2019г., от 08.05.2019г., от 06.06.2019г., от 18.07.2019г. и от 02.10.2019г., Присъда от 02.10.2019г. по НЧХД № 825/2019г. по описа на СРС, НО, 96 състав и мотиви, Решение № 186/05.03.2020г. на СТС, НО, II въззивен състав по ВНЧХД № 5137/2019г., тъжба с вх. № 1002629/15.01.2019г. от Д.К. Г. срещу С. Ф. И., Лист за преглед на пациент от 16.11.2018г., съдебно-медицинско удостоверение № 365.11/2018г., Протокол за предупреждение, съдебно-техническа експертиза с вх. № 1046784/08.07.2019г., писмо от Дирекция „Национална система 112“, копие на амбулаторна книга на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ - извадка за 16.11.2018г., 3 заключение на съдебно-медицинска експертиза с вх. № 1059166/16.09.2019г., справка за съдимост за подсъдимата Е. М. Т..

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по същество кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Въззивната инстанция констатира, че не е допуснато нарушение при изграждане на вътрешното убеждение на първостепенния съд. Доказателственият анализ е извършен при пълно спазване на процесуалните правила, установени в НПК, анализирана е цялата доказателствена съвкупност, без да са игнорирани отделни доказателства и/или доказателствени средства. Районният съд е изложил подробни и убедителни съображения на кои от доказателствените източници дава вяра и защо. В тази връзка оплакването на защитата за превратно тълкуване на доказателствата се явява неоснователно, напротив проверяваният съд е извършил доказателствения си анализ при стриктно спазване на изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК.

Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се споделя от настоящата инстанция, поради което и съдът не намира за необходимо да го преповтаря или допълва, а само да отговори на възраженията, направени пред него.

Въпросът дали на 16.11.2018г., около 20:00 ч. пред дюнери „Масис“, в гр.

София, в гр. София, ж.к. „Люлин“ 4, бул. „Захари Стоянов“, св. И. е влязъл във физическа саморазправа със св. Г., е решен с влязъл в сила съдебен акт, с който И. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, поради неизвършване на инкриминираното деяние - нанасяне на няколко удара с длани и юмруци по двете страни на главата на св. Г.. Въпреки, че две инстанции са разгледали делото по същество и са приели за безспорно установено, че И. на инкриминираната дата и място изобщо не е нападал бившата си приятелка, проверяваният съдебен състав е извършил собствен анализ на доказателствената съвкупност и е изложил в мотивите си подробни съображения в тази насока. Мотивирано СРС, 10 състав е приел, че твърденията на подс. Т. и св. Г., че И. е нанесъл множество и силни директни удари с юмрук в областта на главата и гърдите на Г. се опровергава от свидетелските показания на И. и П. - очевидци на случилото се, както и от показанията на свидетелите П. и Х. – които са категорични, че по св. Г. не е имало видими наранявания, непосредствено след скандала пред заведението. Противно на възраженията на защитата интензитета на нанасяне на ударите е част от механизма на причиняване на телесните увреждания и винаги подлежи на изследване и респективно доказване, когато делото е свързано с причиняване на телесна повреда. В тази връзка правилни са изводите на районния съд, че изложеният от подс. Т. механизъм на причиняване на телесните увреждания на Г., не кореспондира с реално установените травматични увреждания по тялото на последната и заключението на вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза.

Разпечатката съдържа 33 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a68815f-11c4-47fb-b330-0db2d1a74b0b