Решение № 205 от 30.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Пловдив, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000162 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 260255/16.01.2023г. от „П.и.б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.ш.“ № *** – чрез пълномощника на банката юрисконсулт М. М., против решение № 260238 от 16.12.2022г. на Окръжен съд – П., постановено по т.д. № 65/2021г., В ЧАСТТА с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „П.и.б.“ АД – гр. С. против В. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ж.к. З., ул. „Л.“ №*, вх.*, ет.*, ап.** иск за установяване на съществуването на вземане за главница за разликата над уважения размер от 28 165.97 лева до пълния претендиран размер от 31 799.76 лева, представляваща неплатен остатък по Договор за банков кредит № **********/09.05.2006 г. за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№ 818 по описа за 2020 г. на РС – А.. Претендира се да се признае за 1 установено в отношенията между страните съществуване на вземане за главница и за разликата над уважения размер от 28 165.97 лева до пълния претендиран размер от 31 799.76 лева за периода от 15.04.2012г. до 03.06.2015г. Претендира присъждане на разноски пред въззивния съд за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Изложени са съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно приложението на общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД за всяка падежирала вноска съобразно подписания от страните погасителен план към договора за кредит. Жалбоподателят счита, че в случая се касае за разсрочване на части на едно еднократно задължение, в интерес на длъжника, но това не прави отделните вноски сбор от отделни периодично дължими плащания. Счита, че давността започва да тече от изискуемостта на целия дълг, без значение дали същата е предсрочно обявена или не. Тъй като намира, че се касае за едно неделимо задължение, дължимо на един падеж, счита, че в случая петгодишният давностен срок, който тече от датата на предсрочната изискуемост – 12.03.2020г., не е изтекъл.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от въззиваемия В. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ж.к. З., ул. „Л.“ №*, вх.*, ет.*, ап.** – чрез пълномощника му адв. В. Б., с който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Изложени са съображения, че вноските стават изискуеми на посочения в договора падеж за тяхното плащане и кредиторът може да иска тяхното изпълнение, независимо дали е обявена предсрочна изискуемост на целия дълг. Като аргумент в подкрепа на това посочва възможността съдът да присъди падежирали вноски, станали изискуеми към даден момент, преди да е настъпил крайния срок на договора, респ. преди да е обявена обща предсрочна изискуемост на цялото неплатено задължение.

Постъпила е въззивна жалба вх. №260337/19.01.2023г. и от В. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ж.к. З., ул. „Л.“ №*, вх.*, ет.*, ап.** – чрез пълномощника му адв. В. Б. против решение № 260238 от 16.12.2022г. на Окръжен съд – П., постановено по т.д. № 65/2021г., В ЧАСТТА с която е признато за установено, че В. И. Ч., ЕГН **********, от гр. А., ж.к. З., ул.

„Л.“ №*, вх.*, ет.*, ап.** дължи на „П.и.б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.ш.“ №***, сумата 28165.97 л в . – главница, представляваща неплатен остатък по Договор за банков 2 кредит № **************/09.05.2006 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.06.2020 г. до окончателното й плащане, както и сумите 7 222.11 лв. - възнаградителна лихва за периода от 12.03.2017 г. до 12.03.2020 г., сумата 1 684.93 лв. - обезщетение за забава за периода от 12.03.2017 г. до 12.03.2020 г. и 733.15 лв. законна лихва, считано от 12.03.2020 г. до 02.06.2020 г.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявените искове. Счита, че е налице недобросъвестно поведение от страна на кредитора, поради обстоятелството, че са изминали седем години от момента, в който е налице просрочие на задължението, но той не е предприел никакви действия за събиране на дължимите суми. Счита, че това бездействие е довело до неоснователно начисляване на лихви – договорна и наказателна.

Посочва, че в изпратената покана за доброволно изпълнение кредиторът претендира сума в размер на 43 129.03 лева, а с исковата молба претенциите са в размер на 65 516.64 лева, която разлика намира, че е формирана от непредприемане на стъпки за събиране на вземането. Счита, че неправилно с платената от него сума е погасена главница само в размер на 4200 лева, а с остатъка е погасена възнаградителна лихва. Това, според жалбоподателя, поставяло по съмнение счетоводното отразяване на извършените плащания.Твърди необоснованост на съдебния акт. Възразява срещу направените изводи и неправилното приложение на материалния закон.

Въззиваемата страна „П.и.б.” АД - гр.С., район „М.“, бул. „Ц.ш.“ №*** П, ЕИК ********* чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. М. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли обжалваното решение да се потвърди. Счита, че именно длъжникът е недобросъвестната страна в отношенията, тъй като не изпълнява поетите задължения да върне предоставената му в заем сума. Намира, че платената сума от кредитополучателя общо в размер на 27 422.16 лева не представлява плащане единствено на главница, за да се отрази счетоводно по този начин, а възнаградителна лихва се дължи за целия срок на кредита, а не само при допуснато просрочие.

Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото доказателства и намери за установено следното:

Претендирано е от ищеца да се признае за установено по отношение на 3 ответника съществуване на вземане на „П.и.б.“ АД – гр. С. към В. И. Ч. кредитополучател по по Договор за банков кредит № ***********/09.05.2006 г. за следните суми: 31 799.76 лева - главница, 21 966.82 лева - договорна лихва, начислена за периода от 15.08.2012г. до 12.03.2020 г., 11 017,57 лева наказателна лихва за просрочие от 16.04.2012 г. до 12.03.2020 г., 8.83 лева – законна лихва за периода 12.03.2012г. – 12.03.2012г., 547.66 лева – законна лихва за периода 13.03.2020г. – 13.05.2020г., 176.66 лева- законна лихва за периода 14.05.2020г. – 02.06.2020г., 36 лева – разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 03.06.2020г. до окончателното погасяване на задължението, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 818 по описа за 2020 г. на РС – А..

Правният интерес на ищеца от установителния иск се мотивира с оглед на постъпилото на 10.09.2020г. възражение с вх. №260396/10.09.2020г. по чл.414 от ГПК за недължимост на претендираните суми, депозирано по ч.гр.д.

№818/2020г. на Районен съд – А..

Основанието на претендираното материално право по установителния иск е вземане по Договор за банков кредит № *********** /09.05.2006 г., по който се твърди да е допуснато просрочие от страна на кредитополучателя В.

И. Ч..

От страна на ответника подаден отговор на исковата молба. С него В.

И. Ч. оспорва изцяло претенциите. Прави възражение за погасяването по давност на падежиралите вноски за главница и лихви до 10.02.2017г.

Евентуално – счита за погасени по давност падежиралите вноски за главница и лихви до 10.02.2015г. – с оглед обстоятелството, че до 10.02.2020г. ищецът не е предприел действия за събирането им. Прави възражение за недействителност на клаузите на чл.9, чл.10 и чл.11 от договора за кредит, поради тяхната неравноправност по ЗЗП, противоречие със закона и липса на съгласие. Счита, че клаузата на чл.9 предвижда едностранно изменение на лихвения процент, без да е необходимо предоговаряне с длъжника. Счита за неравноправна и клаузата на чл.10, поради възможността банката едностранно да капитализира начислени лихви чрез прибавянето им към главницата. Счита за неравноправна и клаузата на чл.11 – поради 4 възможността за начисляване на лихва върху лихва, каквото твърди, че е сторено в случая. Счита, че уговорения начин на погасяване и погасителния план – неразделна част от договора не съдържат информация за целия период на договора и относно начисляваните от банката такси, разходи за обслужване и печалба - обстоятелство, което намира за съществено по см. на чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП. Твърди, че Банката не е отразила счетоводно и всички извършени от него плащания, а именно – вноски в общ размер от 1800 лева.

С допълнителна искова молба „П.и.б.” АД - гр.С. изразява становище за неоснователност на направените възражения и твърдения с отговора. Счита за неприложима тригодишната давност по отношение на вземанията за падежирали вноски по договор за кредит. Твърди, че Банката няма възможност да определя едностранно лихвата и не може да влияе на промяна на лихвения процент, който се определя от БНБ. Намира, че няма как погасителен план към договор за кредит, сключен преди влизане в сила на ЗЗП, да бъде съобразен с изискване на норма на този закон, при положение, че той няма обратно действие. Оспорва твърдението, че е начислявала наказателна лихва върху просрочена договорна лихва.

От страна на ответника не е постъпил допълнителен отговор.

Видно от представения договор за банков кредит

№*********/09.05.2006 г. , сключен между страните, ищецът „П.и.б.” АД гр.С. предоставя на ответника В. И. Ч. - кредитополучател кредит в размер на 36 000 лв. за текущи битови нужди. Крайният срок за погасяването му е уговорен на 15.05.2026г. /чл.16 от договора/. Уговорено е, че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с надбавка от 7.93 пункта.

Предвидено е размерът на лихвените плащания да бъде отразен в погасителен план – Приложение №1 като е уточнено, че той е съобразен с основния лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора и не отразява точния размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период, а е само ориентировъчен. Съгласно клаузата на чл. 9.3. от договора при промяна на основния лихвен процент, определян от УС на БНБ, договореният лихвен процент се променя, считано от датата на промяната, без да е необходимо предоговаряне.

5

Съгласно клаузата на чл. 10 от договора, по свое усмотрение, банката може да капитализира начислените, но не просрочени лихви, чрез прибавянето им към главницата по кредита по реда и при условията на Наредба № 9 на БНБ от 2003 г., за което кредитополучателят дава изричното си съгласие.

Съгласно клаузата на чл. 11 от договора плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателна сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения по т. 9 лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта.

Дължимите такси и комисиони са уговорени в раздел VI – дължима е еднократна такса от 20 евро за разглеждане на искането на кредитополучателя и комисиона за управление на кредита в размер на 2 процента от разрешения кредит в деня на неговото първо усвояване.

Останалите клаузи от този раздел касаят евентуално непълно усвояване или предсрочно погасяване.

Съгласно клаузата на чл.16 от договора кредитополучателят погасява задълженията си на равни месечни вноски, всяка с падеж и размер, определени с погасителен план – неразделна част от договора. Страните са постигнали съгласи и относно реда за погасяване на задълженията при плащане, което не е достатъчно да покрие пълния размер на задълженията / чл.18 от договора/.

Съгласно чл.30.2 А от договора банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя в случай че кредитополучателят не извърши което и да плащане по договора /не осигури авоар по разплащателната сметка/ повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.