Решение № 708 от 03.06.2019, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е №

708

03.06.2019 г., град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД - VII-ми граждански състав

На 07.05.2019г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА

МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС

ИЛИЕВ

ВИДЕЛИНА

КУРШУМОВА

Секретар:

Ангелина Костадинова като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 688 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение №78 от 08.01.2019 г. по гр. дело

№ 8406 по описа за 2018 година на Районен съд Пловдив, VI гр.с., е отхвърлен предявения от Д.Г.Ч., ЕГН ********** ***, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, със законен представител И. Т. – Кмет, иск за съдебна делба по отношение на следния недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.Пловдив, п.к. 4000, Владая, площ 962 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, съседи: ***, ***, ***, ***,

***, ведно със сграда ***, със застроена площ 242 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда, както и Д.Г.Ч. е осъден да заплати по сметка на Пловдивски районен съд държавна такса в размер на 100 лв. и да заплати на Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, сумата от 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът в първоинстанционото производство Д.Г.Ч., ЕГН ********** ***, който изцяло обжалва решението с въззивна жалба.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение. Възразява се, че първостепенният съд не е изследвал пълно и всестранно фактическата обстановка и неправилно е приел, че ищецът в качеството си на ЕТ „Челси - Д.Ч.“ не се е настанил в процесния недвижим имот в началото на 90 -те години на миналия век и че не е поставил сглобяемо хале, в което е осъществявал дейност през периода 1992 г. до 2011 г. Твърди се, че ищецът през 1992 г. до 2019 г. е владял процесния недвижим имот, поставил е сглобяемо хале и е осъществявал дейност в качеството си на ЕТ „Челси - Д.Ч.“, което счита, че се доказва по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Поддържа се, че жалбоподателят е построил /поставил/ конструкцията и е манифестирал спрямо всички, че той владее.

Първоначално е плащал наем на отбелязаната в скицата като собственик Н. М., но после е спрял да заплаща наема, защото се е чувствал собственик. По отношение на удостоверението от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, в което е посочено, че не е декларирал земя и сгради, няма заведена партида и не е плащал местни данъци и такси за имота, ищецът посочва, че това е така, тъй като всички декларации са подавани и данъците са плащани от едноличния търговец. Възразява, че на госпожа М. не е било заплащано отчуждаването на имота или на него като неин правоприемник. Позовава се на събраните по делото гласни доказателства, както и на удостоверение за правно състояние, съгласно което седалището и адреса на управление на ЕТ „Челси - Д.Ч.“, при неговото основаване на 03.01.1990 г. и до неговото заличаване на 01.01.2012 г., е на административния адрес на процесния имот. Твърди, че след последната дата и до настоящия момент използва процесния имот, като го е обградил където е разположено сглобяемото хале, сглобено през 1992 г., за което се позовава на заповед № ЗРИ - 51/05.02.2018 г. на кмета на район „Източен“. Оспорва отчуждаването на имота с довода, че заповедта за отчуждаване е издадена на 15.01.1964 г, докато нотариалния акт доказващ собствеността на имота на Н.М. е от 01.01.1974 г., като отделно от това оспорва актуването на имота като държавна и общинска собственост. Също така посочва, че металното сглобяемо хале е заведено в счетоводните книги на ЕТ „Челси - Д.Ч.“, както и че за него са плащани данъци и са правени амортизационни отчисления. Твърди, че с решение № 1663 от 18.09.2018 г. на Административен съд Пловдив се потвърждава законността на монтираното метално хале и се доказва, че същото не е общинска собственост, а е собственост на Д.Ч.. Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на друго, с което да се допусне до делба процесния недвижим имот между ищеца и Община Пловдив при квоти, така както са заявени с исковата молба. Представя писмени доказателства: писмо от Община Пловдив до Д.Ч. от 31.05.2017 г., счетоводна справка от 07.09.2018 г., декларация по § 16, ал.2 от ПЗ на ЗУТ, удостоверение от Община Пловдив от 25.11.2015 г., приходна квитанция от 08.05.2012 г. Не прави доказателствени искания. Не претендира разноски в производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил е отговор на въззивната жалба от Община Пловдив, Булстат *********, чрез пълномощниците М.Д. и М.Т. с представено по делото пълномощно, с който се оспорва въззивната жалба. Излагат се доводи, че въззивната жалба е изцяло неоснователна, а обжалваното решение е правилно и обосновано. Настоява се, че Община Пловдив е единствен собственик на процесния недвижим имот по силата на закона - чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, във връзка с §7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА и §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Споделят се изводите на първостепенния съд, че не е проведено пълно и главно доказване за придобиването от ищеца на част от общинския имот по силата на придобивна давност, както и се позовава на нормативните ограничения за придобиване на имоти общинска и държавна собственост по давност. Оспорват се твърденията на ищеца, че не е проведено отчуждително производство за имот с пл.№ 157, от който е образуван процесния ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Пловдив, за което се позовава на представените с отговора на исковата молба доказателства, посочвайки, че отчуждаването е извършено през 1975 г., а не както ищецът твърди през 1964 г.

Оспорват се представените към жалбата писмени доказателства и се възразява за приемането им във въззивната инстанция, за което се позовава на разпоредбата на чл.266 от ГПК. Моли за потвърждаването на първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно. Не прави доказателствени искания. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят

Д.Г.Ч. се явява лично и с адвокат М., поддържа жалбата и уточнява причините за представянето писмените доказателства към жалбата във въззивната инстанция.Пледира за уважаване на жалбата, отмяната на първоинстанционното решение и допускането на делбата на процесния имот. Не прави искане за присъждане на разноски в производството.

В съдебно заседание Община

Пловдив се представлява от юрисконсулт Т. с пълномощно по делото, оспорва жалба и възразява за приемането на приложените към нея доказателства. Пледира за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение. Моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

С определение в открито съдебно заседание въззивният съд остави без уважение искането на жалбоподателя за приемане на представените с жалбата писмени доказателства при зачитане разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК.

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Въззивната жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

На основание чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, както и по допустимостта му – в обжалваната му част, като по правилността на решението е ограничен от наведените в жалбата оплаквания.

При извършената служебна проверка на постановеният първоинстанционен акт, настоящият състав на въззивният съд намира, че решението е постановено от законен състав на първостепенния съд и в изискуемата от закона форма, поради което е валидно.

При проверка допустимостта на постановеното решение, съдът намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правно основание чл.34 от ЗС от Д.Г.Ч.

*** за допускането до съдебна делба на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.Пловдив, п.к. 4000, Владая, площ 962 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, съседи: ***, ***, ***,

***, ***, при квоти: за Д.Ч. *** - 476/962 ид.ч.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на гореописания поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Пловдив. Твърди се, че ищецът, в качеството си на ЕТ „Челси-Д.Ч.”, се е настанил в описания имот в началото на 90-те години на миналия век. В имота, със средства и материали на ЕТ е поставил сглобяемо хале, цялото с площ от 242 кв.м., разположено на три метра от източната граница на имота и на пет метра от границата с ул. „Владая” и осъществявал търговска дейност в него. Твърди се, че наред с намиращата се под халето площ от поземления имот – 242 кв.м., ищецът осъществявал фактическа власт и върху ивица земя около халето с обща площ от 244 кв.м., от които: площ от 40 кв.м. от южната стена на халето до границата с ул. „***”, която площ е с ширина 5 м. и дължина 8 м. /колкото е ширината на южната стена на халето/, и площ от 204 кв.м., представляваща ивица с ширина 3 м. непосредствено до западната, северната и източната страна на халето и с дължина на ивицата: 30 м. по западната страна на халето, 8 м. по северната страна на халето и 30 м. по източната страна на халето /3 м. x 30 м. + 3 м. x 8 м. + 3 м. x 30 м./, като това пространството от общо 244 кв.м. е използвал за достъп и обслужване на халето и за складиране на стоки и материали. Ищецът твърди, че само той като ЕТ е осъществявал фактическа власт и своил описаната реална част от 486 кв.м. през периода от 1992 г. до 2004г. По тези съображения ищецът твърди, че е придобил на основание осъществявано от него давностно владение, продължило повече от 10 години, съответните идеални части от поземления имот. Посочва, че ЕТ „Челси- Д.Ч.” е заличено като търговец, считано от 01.01.2012г., поради което намира, че като физическо лице е легитимирано да предяви иска. С оглед на изложеното твърди, че е собственик на 486/962 ид.ч. от поземления имот, а Общината – на 476/962 ид.ч. от същия недвижим имот. Поради това и тъй като намира, че страните не могат доброволно да поделят съсобствеността си, моли за постановяването на решение, с което да се допусне делба на имота, при посочените в исковата молба квоти.

С отговора си по реда на чл.131 от ГПК Община Пловдив оспорва предявения иск за делба с твърдението, че е собственик на целия недвижим имот. Твърди, че ПИ с идентификатор *** е образуван от имоти с пл.№ 157, част от имот с пл.№ 160 и част от имот с пл.№ 156 по плана на Източна индустриална зона, одобрен със заповед № 675 от 14.07.1982г., като се излагат обстоятелства за тяхното отчуждаване. Възразява относно твърдението за придобиване на имота по давност и се позовава на разпоредбата на параграф 1 от ЗИДЗС, с която е спряна придобивната давност за държавни и общински имоти до 31.12.2022г. Посочва, че ищецът неколкократно се е опитвал да се снабди с нотариален акт за обстоятелствена проверка върху имота и сградата в него и на тези искания Община Пловдив е отговаряла, че имотът е общинска собственост. Възразява, че имотът никога не бил деклариран от ищеца, за него не били заплащани местни данъци и такси, нямало данни да е включен в предприятието на ЕТ. По отношение на сградата се възразява, че за нея не са били установени строителни книжа, като по отношение на същата били предприети действия по реда на чл.225а, ал.2 и ал.3 ЗУТ, в която връзка бил съставен констативен акт № 98 от 19.09.2017г. на Район „Източен” и Заповед № ЗРИ-51/05.02.2018г. на Кмета на район „Източен”. Посочва се, че законосъобразността на същия бил предмет на съдебна проверка по адм.дело № 774/2018г. на Административен съд – Пловдив. Прави искане за отхвърляне на предявения иск.