Решение № 79 от 14.11.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. гр. Лом, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислава Сл. Борисова при участието на секретаря Любомира Б. Петрова като разгледа докладваното от Борислава Сл. Борисова Административно наказателно дело № 20251620200147 по описа за 2025 година Жалбоподателят Н. Е. И. с ЕГН ********** от гр.******** обл.Монтана, с адрес на призоваване **********, обл.Монтана, обжалва издаденото от Началника на РУ гр.Лом, към ОДМВР гр.Монтана, упълномощен със Заповед № 8121з-983/13.08.2015г. на Министъра на вътрешните работи НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Л-8/ЗГ от 03.04.2025г., с което на осн. чл.266, ал.1, предл. 7 във вр. с чл.213, ал.1, т.1 и 2 от Закона за горите са му наложени две административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/ и „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/, за извършени нарушения на чл.213, ал.1, т.1 и 2 от ЗГ.

В с.з. жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адв.В. И. от МАК, поддържа жалбата и моли съда да отмени издаденото НП, като незаконосъобразно.

Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява в с.з.

Доказателствата по делото са писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

С Наказателно постановление № Л-8/ЗГ от 03.04.2025г. на Началника на 1

РУ гр.Лом, към ОДМВР гр.Монтана, упълномощен със Заповед № 8121з983/13.08.2015г. на Министъра на вътрешните работи на жалбоподателят Н. Е.

И. от гр.Лом, на осн. чл.266, ал.1, предл. 7 във вр. с чл.213, ал.1, т.1 и 2 от Закона за горите са му наложени две административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/ и „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/, за извършени нарушения на чл.213, ал.1, т.1 и 2 от ЗГ, а именно за това, че на 24.01.2025г. около 14,30ч. в *****, при извършена проверка на адреса е установено, че се съхраняват 2 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „черница“, немаркирани с Контролна горска марка /КГМ/ или Общинска марка /ОМ/ без превозен билет – документ, доказващ законния произход на дървесината.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателят – адв.В. И. от МАК поддържа жалбата и моли съда да постанови решение, с което да отмени постановеното НП, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е извършил административните нарушения, за които е санкциониран. Алтернативно моли съда да приеме, че в случая са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН и случаят е маловажен.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

По същество жалбата се явява основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

На 27.01.2025г. св.С. М. – полицейски служител в РУ гр.Лом получил сигнал от гражданин, че в дома си жалбоподателят съхранява дърва, без документи за техния произход. Св.М. заедно със св.Р. С. посетили дома на Е. в с.Трайково, обл.Монтана, който не бил на адреса. След разговор с баща му последният дошъл и св.М. му поискал да представи документи за произхода на съхраняваните от него дърва. Жалбоподателят му казал, че дървата ги е отрязал от двора на човек от селото и ще представи необходимите документи.

Тъй като до следващия ден Е. не представил никакви документи, св.М. отново посетил адреса, на който живеел. Тогава жалбоподателят извикал св.*****, който обяснил на полицейските служители, че в дома си имал две изсъхнали дървета „черници“, които били опасни за селскостопанската му постройка и помолил Е. да ги отреже, и след това да ги вземе за себе си. За отрязването на 2 дърветата било издадено надлежно разрешително от секретаря на кметството св.Т. М. от 20.01.2025г. за отсичане /изкореняване/ на 2бр. дървета – черница.

Впоследствие Е. представил копие от въпросното разрешително, но тъй като св.М. решил, че последното е издаден след проверката, въпреки поставената на същото дата 20.01.2025г., на 27.01.2025г. св.С. М. в присъствието на св.Р. С. съставил на жалбоподателят АУАН № Л-8/ЗГ, в който описал установените нарушение на чл.213, ал.1, т.1 и 2 от ЗГ, като иззел вещите предмет на нарушението. Актът бил предявен за подпис на Е., но последният отказал да го подпише, като отказа му бил удостоверен с подписа на св.Ю. Н. – полицейски служител в РУ гр.Лом. Наред с акта св.М. съставил и Протокол за доброволно предаване от 27.01.2025г., с който предал на Кметство с.Трайково, обл.Монтана, иззетите като веществено доказателство 2пр.куб.м. дърва за огрев от вида „черница“, които били оставени на отговорно пазене. Протоколът бил подписан от секретаря на кметството – св.Т.

М..

Въз основа на съставеният АУАН, впоследствие АНО издал атакуваното НП, с което на осн. чл.266, ал.1, пр.7 във вр. с чл.213, ал.1, т.1 и 2 от Закона за горите са му наложени две административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/ и „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/, за извършени нарушения на чл.213, ал.1, т.1 и 2 от ЗГ.

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели С.

М., Р. С., Ю. Н., *****, Т. М., които съдът кредитира, като обективни и взаимносвързани както помежду си, така и с останалите събрани доказателства по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.

Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателят е 3 ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 и 2 от ЗГ, съгласно която правна норма се забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и дървесина, непридружена с превозен билет.

В конкретният случай, съдът намира, че деянието описано в АУАН и издаденото НП е несъставомерно по текста на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, тъй като съгласно тази разпоредба се забранява покупкопродажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. Със Закона за горите, законодателят е уредил обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в случаят не се касае за съхраняване на дърва, добити чрез сеч в "горска територия", по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗГ, т. е. в гора, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗГ или друга територия, от изрично посочените в нормата на ал. 2.

Събраните гласни и писмени доказателства обосновават извода, че дърветата са придобити чрез сеч в урбанизирана територия – частен дом в с.Трайково, обл.Монтана, като за сечта е издадено Разрешително от Кметство с.Трайково, обл.Монтана, поради което не е налице съставомерно деяние, по смисъла на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, за което да е приложима санкционната норма на чл. 266, ал. 1 от ЗГ.

Обсъденото процесуално нарушение, допуснато при издаването на НП, в крайна сметка е обусловило и противоречие на същото с материалноправните разпоредби на закона. Както се посочи, всички състави на нарушения по чл.

266, ал. 1 от ЗГ са по Закона за горите, а в случая от събраните в съдебната фаза на производството доказателства е установено, че имотът откъдето е била добита дървесината е частен дом в населено място. Безспорно, отсичането на такава дървесина също е с разрешителен режим, но по процедури, уредени в други нормативни актове.

4

Съответно произходът на такава дървесина и разрешаването на отсичането й не се доказват с поставянето на уредените в ЗГ контролни горски, общински или производствени марки, а със съответните документи, издадени от компетентния за това орган, който по правило е кметът на съответното населено място.

Именно поради това, за да е налице нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗГ, дървесината следва да произхожда от горския фонд, какъвто не е разглеждания случай. Налице е недоказаност от обективна страна на изпълнителното деяние за което е санкциониран жалбоподателят, като въпросът дали същият е извършил нарушение на друг закон, а не на ЗГ, е извън предметния обхват на делото.

Наред с това видно от представения в хода на делото официален документ, издаден от Кметство с.Трайково, обл.Монтана и показанията на св.Т. М. – секретар на кметството, която е лицето, издало въпросното разрешително в случая недоказан се явява и субективният елемент на претендираните от АНО нарушения. При издаденото от кмета на населеното място разрешение за отсичане и прибиране на процесната дървесина, за жалбоподателят най-малкото е съществувала убедителна привидност за законосъобразност на действията му, изключваща негово виновно поведение.

Ето защо съдът намира, че издаденото НП следва да се отмени изцяло, тъй като описаните деяние са несъставомерни по посочените законови разпоредби.

Водим от горното съдът намира, че депозираната жалба се явява основателна, и като такава следва да бъде уважена, а обжалваното НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. Цитираната разпоредба препраща към тази на чл. 143, ал.1 от АПК и гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или 5 отказ.

Съгласно т.6 от Допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган” означава поемане на разноските от юридическото лице в структурата на което е административният орган.

Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени на ОД МВР гр.Монтана, към която структура се числи РУ гр.Лом.

Видно от представеният към жалбата Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 16.05.2025г. сключени между жалбоподателят Н.

И. и адв.В. И. от МАК е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 350лв /триста и петдесет лева/.

Искането за разноски е направено още с жалбата и поддържано в с.з. от пълномощника на жалбоподателят, поради което е своевременно заявено и основателно. Обжалваното Наказателно постановление е отменено поради което искането за присъждане на разноски за възнаграждение за пълномощника на жалбоподателят се явява основателно.

Водим от горното и на осн. чл.63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Л-8/ЗГ от

03.04.2025г. издадено от Началника на РУ гр.Лом, към ОДМВР гр.Монтана, упълномощен със Заповед № 8121з-983/13.08.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателят Н. Е. И. с ЕГН ********** от гр.******** обл.Монтана, с адрес на призоваване **********, обл.Монтана, на осн. чл.266, ал.1, предл. 7 във вр. с чл.213, ал.1, т.1 и 2 от Закона за горите са му наложени две административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/ и „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/, за извършени нарушения на чл.213, ал.1, т.1 и 2 от ЗГ ИЗЦЯЛО, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Монтана /ОД МВР Монтана/ ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателят Н. Е. И. с ЕГН ********** от гр.******** обл.Монтана, направените по делото разноски за заплатено адвокатско 6 възнаграждение в размер на 350лв /триста и петдесет лева/, съгласно Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 16.05.2025г. сключени между жалбоподателят Н. И. и адв.В. И. от МАК .