Определение № 42 от 22.01.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. *, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500026 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК във вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Т.С.” ЕАД против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2138/19.12.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 2942/2025 г. по описа на Районен съд - *, в частта, с която е отхвърлено искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания акт, като се изтъква, че съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК стеснително и буквално.

Релевират се доводи, че в термина „юрисконсулт“ законодателят е вложил значение на лице с юридическо образование, което не е вписано като адвокат и същото е сключило трудов договор с юридическо лице или едноличен търговец. Отделно от това се посочва, че съдът не е следвало да отхвърля претенцията за разноски, тъй като законодателят е предвидил ред за длъжника, по който може да оспори разноските, в случай, че има претенции в тази част на заповедта. Моли се съдът да върне делото на заповедния съд с указания за допълване на издадената заповед за изпълнение в частта за разноските. Претендират се и разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от „Д.Л.*“ ООД.

Окръжен съд - *, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в частната жалба, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна, като съображенията са следните:

„Т.С.” ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „Д.Л.*“ ООД за дължими суми за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *, както следва: 1418.94 лв. – главница за периода 1

05.2023 г. – 04.2024 г., 367.05 лв. - лихва за периода 01.07.2023 г. – 12.12.2025 г., а за дялово разпределение 18.11 лв. - главница за периода 05.2023 – 04.2024 г. и 4.89 лв. - лихва за периода 01.07.2023 г. - 12.12.2025 г. Претендирани са разноски в размер на 30.75 лв. държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Към заявлението е приложено пълномощно, съгласно което изпълнителният директор на „Т.С.” ЕАД е упълномощил служител по трудов договор с юридическо образование, заемащ длъжността Ръководител отдел „Съдебни вземания-небитови клиенти“, да представлява дружеството по дела, по които е страна, като извършва всички съдопроизводствени действия пред всички инстанции.

Районният съд издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми, с изключение на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което отхвърлил с доводи, че упълномощеният служител не е юрисконсулт.

Тези изводи на заповедния съд са неправилни, като съображенията са следните:

Съгласно общото правило за представителство по пълномощие, уредено в чл. 32, т. 3 от ГПК, представители на страните могат да бъдат както юрисконсултите, така и други техни служители с юридическо образование. Съдебната практика е непротиворечива, че за приложението на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 32, т. 3 от ГПК е необходимо служителят да е правоспособен юрист и да работи по трудово или служебно правоотношение в юридическото лице /така Определение № 744 от 17.02.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2422/2024 г., III г.о., Определение № 5266 от 17.11.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4680/2024 г., I г. о., ГК и др./. Наименованието на длъжността не е от значение, съществено е единствено служителят да е правоспособен юрист, което му дава възможност да осъществява процесуално представителство на юридическото лице, чиито служител е.

В случая заявителят е представляван именно от правоспособен юрист, който работи по трудово правоотношение при него. Това налага заповедта за изпълнение да бъде отменена в частта за разноските, като искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва бъде уважено от заповедния съд.

Ирелевантно е обстоятелството, че служителят заема длъжността Ръководител отдел „Съдебни вземания-небитови клиенти“. В тази връзка следва да се посочи, че стеснителното тълкуване на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК би довело до неравнопоставеност на страните, само въз основа на факта, че длъжността на процесуалния представител не е озаглавена „юрисконсулт“.

Искането за присъждане на разноски пред настоящата инстанция се явява неоснователно, тъй като в производствата по частни жалби срещу определения и разпореждания във връзка с разноски такива не се присъждат.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2138/19.12.2025 г. по ч. гр. д. № 2942/2025 г. по описа на Районен съд-*, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Т.С.” ЕАД, ЕИК*, срещу длъжника „Д.Л.*“ ООД, ЕИК*, за заплащане разноски в размер на 25,56 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

ВРЪЩА делото на Районен съд-* за издаване на допълнителна заповед за изпълнение, съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3