Решение № 5868 от 18.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5868 гр. София, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100509868 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 13.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 57529/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 169 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Д. Г.

/ЕГН **********/ срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕООД- гр. София /ЕИК 202423225/ отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за установяване недължимостта на вземания в общ размер на 13 684.47 лева- поради погасяване правото на принудително изпълнение по давност, които вземания се събират принудително по изпълнително дело № 2023848 0400682 по описа на ЧСИ Р.А. с район на действие СГС, образувано по изпълнителен лист от 18.12.2015 г. по т.д.№ 8089/ 2015 г. по описа на СГС, издаден в полза на „Профи Кредит“ ЕООД въз основа на Решение № 301/ 16.10.2015 г. по вътрешно арбитражно дело № 301/ 2015 г. по описа на Арбитражен съд „Фондация за юридическо развитие“, за сумата 12 635.17 лева, заедно със законна лихва от 16.10.2015 г.- датата на постановяване на арбитражното решение, до окончателното погасяване на задължението, сумата 918.02 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, и сумата 80 лева- разноски по арбитражното производство, както и сумата 50 лева- заплатена от молителя държавна такса за издаване на изпълнителен лист, вземанията по който са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕООД с договор за цесия от 08.08.2018 г. и Приложение № 1 към него, като погасени по давност. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата С. Д. Г. е осъдена да заплати на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕООД сумата 100 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от С. Д. Г. /ищца по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване недължимостта на горепосочената сума, поради погасяване на вземането по давност, с 1 присъждане на разноски по делото. Поддържа се в жалбата, че първоинстанционният съд неправилно приел, че давността е прекъсвана чрез изпълнителни действия, като се оспорва валидността на наложения запор върху трудово възнаграждение от 15.01.2018 г., тъй като към този момент жалбоподателката не била в трудово правоотношение с посоченото дружество. Освен това изпълнителното производство по предходното изпълнително дело било прекратено по право поради перемпция още на 05.04.2018 г. и между двете изпълнителни производства не следвало да се прави връзка, предвид различния взискател и липсата на надлежно уведомяване за извършената цесия.

Навежда се и довод, че предприетите изпълнителни действия след прекратяване на първото изпълнително дело са незаконосъобразни и не могат да прекъснат давността, поради което към момента на образуване на новото изпълнително дело през 2023 г. вземането вече било погасено по давност.

Въззиваемата страна „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна. Излага съображения, че първо-инстанционният съд правилно приел, че вземането не е погасено по давност, като подробно са обсъдени всички предприети изпълнителни действия и подадени от взискателя молби, които прекъсват течението на давността. Поддържа, че както предприемането на изпълнителни действия, така и самото искане за извършването им са достатъчни да прекъснат давността, независимо от тяхната резултатност, както и че перемпцията на изпълнителното производство не заличава настъпилото прекъсване на давността. Оспорва довода на въззивницата относно липсата на валидни изпълнителни действия, както и довода й, че не следва да се отчита връзката между двете изпълнителни дела поради смяна на взискателя, тъй като цесията не влияе върху съществуването и дължимостта на вземането. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК/.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от С. Г. отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК като неоснователни- чл.272 ГПК.

Производството по гр.д.№ 57529/ 2023 г. на Софийски районен съд, 169 състав, е образувано по повод подадена от С. Д. Г. искова молба, с която срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕООД са предявени отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК за установяване недължимостта на сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 18.12.2015 г. по т.д.№ 8089/ 2015 г. на СГС, ТО, VІ- 14 състав, 2 поради погасяване правото на принудително изпълнение по давност. Ищцата поддържа, че ответникът не проявил необходимата процесуална активност за събиране на вземанията в предвидения от закона срок, поради което и същите са погасени по давност.

Съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал /вкл. книжата по приложените две изпълнителни дела/ обосновава извод на въззивния съд, че процесните вземания, за които е издаден изпълнителен лист от СГС по реда на чл.404, т.1 ГПК вр. чл.51, ал.1 ЗМТА- въз основа подлежащо на изпълнение арбитражно решение, към датата на подаване на исковата молба на 19.10.2023 г. не са погасени по давност, тъй като по отношение на тях не е изтекъл визираният в чл.110 ЗЗД и чл.117, ал.2 ЗЗД общ петгодишен давностен срок.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че на 18.12.2015 г. по т.д.№ 8089/ 2015 г. на СГС, ТО, VІ- 14 състав, е издаден изпълнителен лист на основание чл.404, т.1 ГПК вр. чл.51, ал.1 ЗМТА- въз основа на подлежащо на изпълнение арбитражно решение по в.а.д.№ 301/ 2015 г. на Арбитражен съд „Фондация за юридическо развитие“, с което ответницата С. Д. Г. е осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата 12 635.17 лева, заедно със законна лихва от 16.10.2015 г.- дата на постановяване на арбитражното решение, до окончателното погасяване на задължението, сумата 918.02 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, и сумата 80 лева- разноски по арбитражното производство, както и сумата 50 лева- заплатена от молителя държавна такса за издаване на изпълнителен лист, или общо сумата 13 684.47 лева.

Не е спорно по делото, че с договор за покупко- продажба на вземания от 4.09.2018 г. вземането /вземанията/ е прехвърлено от „Профи Кредит България“ ЕООД на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕООД.

По молба на първоначалния кредитор „Профи Кредит България“ ЕООД от 9.03.2016 г. е образувано изпълнително дело № 429/ 2016 г. на ЧСИ Р. А., по което още в началния му етап са предприети конкретни изпълнителни действия: с молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал налагането на запор върху сметките на длъжника в „Банка ДСК“ АД; на 6.04.2016 г. е наложена възбрана върху притежаван от длъжника Г. недвижим имот: УПИ, ведно със сграда в с. Габровница, Монтанско; на 30.03.2016 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД /писмо- отговор от 5.04.2016 г./ и в „Първа инвестиционна банка“ АД. На 26.09.2018 г., 28.05.2019 г. и 31.08.2021 г. са подадени молби от цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕООД за конституирането му като взискател по делото /молба от 26.09.2018 г./ и за предприемането на конкретни изпълнителни способи спрямо имуществото на длъжника по изпълнението- опис на движими вещи, находящи се в жилището на длъжника, и запор върху банкови сметки на същия.

С Разпореждане /постановление/ на ЧСИ от 18.01.2022 г. посоченото изпълнително дело е прекратено поради настъпила перемпция.

В последствие, въз основа на подадена от кредитора- цесионер „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД на 4.10.2023 г. молба е образувано ново изпълнително дело № 682/ 2023 г. на ЧСИ Р. А., по което отново са предприети изпълнителни действия: на 9.10.2023 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД; 10.10.2023 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД; на 17.10.2023 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД и на същата дата- 17.10.2023 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на С. Г. при работодател „ДМ България“ ЕООД /независимо, че от същото е постъпило уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение от 21.10.2023 г.- съгласно писмо- отговор от 20.10.2023 г./.

3

На 31.10.2023 г. изп. дело № 682/ 2023 г. е спряно с разпореждане /постановление/ на ЧСИ- въз основа на подадена от длъжника Г. молба с приложена обезпечителна заповед, издадена от СРС по първо-инстанционното дело.

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В чл.439 ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Неоснователни, при установената по делото фактическа и правна обстановка са наведените от ищцата С. Г. доводи /чл.120 ЗЗД/ за недължимост на процесните вземания, съдебно признати в арбитражно производство по в.а.д.№ 301/ 2015 г. на АС „Фондация за юридическо развитие“, тъй като по отношение на тях предвиденият в закона общ 5- годишен давностен срок /чл.110 ЗЗД и чл.117, ал.2 ЗЗД/ не е изтекъл и вземанията не са погасени по давност.

Дължимата преценка за погасяване на процесните вземания по давност обхваща периода от 18.12.2015 г., когато е издаден цитираният изпълнителен лист в полза на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД, до 19.10.2023 г., когато е подадена исковата молба по настоящото дело.

В случая след образуването на изп. дело № 429/ 2016 г. са предприети редица действия, прекъсващи давността: налагане на запори върху банкови сметки /30.03.2016 г./, налагане на възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот /6.04.2016 г./, както и подаване на молби за нови изпълнителни способи /26.09.2018 г., 28.05.2019 г., 31.08.2021 г./. Независимо от обстоятелството, че това изпълнително производство е било прекратено по право поради перемпция, последващото образуване на изп. дело № 682/ 2023 г.- въз основа на молба от 4.10.2023 г., и налагането на нови запори върху банкови сметки на длъжника /9.10.2023 г., 10.10.2023 г. и 17.10.2023 г./ и запор върху трудово възнаграждение на същия /17.10.2023 г./ са все действия, които многократно са прекъсвали течението на петгодишната давност, вследствие на което не се установява да е изтекъл петгодишен срок, водещ до погасяване на събираемото вземане по давност.

Неоснователен е доводът на въззивницата, че настъпилата по силата на закона перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК заличава с обратна сила ефекта на предприетите до този момент изпълнителни действия. Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д.№ 2/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК и Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по т.д.№ 2/ 2023 г. на ВКС- ОСГТК тълкувателни разяснения, перемпцията и погасителната давност са различни правни институти с различни последици. Прекратяването на изпълнителното производство- поради бездействие на взискателя, не заличава настъпилия материалноправен ефект от вече извършените изпълнителни действия, които са прекъснали давността. Нова погасителна давност започва да тече от датата на последното валидно изпълнително действие, предхождащо перемпцията. Всяко последващо искане за принудително изпълнение, дори и по перемирано, но неприключило формално дело, или по новообразувано такова, представлява действие на взискателя, което прекъсва отново давността.