Решение № 1622 от 23.10.2026, Административен съд - Видин
- Съд
- Административен съд - Видин
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 360/2026
- Вид
- Решение № 1622
- Подписан
- 23.10.2026
- В сила
- 23.10.2026
- Състав
- Нели Дончева, Николай Витков, Борис Борисов
Цитирани разпоредби
- чл.208 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.149, ал.1, т.3, б."в" · Закон за движението по пътищата
- чл.149, ал.1, т.5, б."г" · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.3, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.80 · Наредба № РД-02-21-1 от 23 ноември 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.49, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1622
Видин, 23.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Видин - II-ри тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЛИ ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ВИТКОВ
БОРИС БОРИСОВ
При секретар МАРИЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ ДОНЧЕВА канд № 20267070600360 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба на Началник РУ в ОДМВР Видин, против Решение № 140/07.05.2026г., постановено по АНД № 155/2026г. По описа на Районен съд - Видин, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 25-1786-000470/15.05.2025г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Видин, с което на ответника по касация И. Т. И., с ЕГН *********, от гр.Монтана, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП – "Глоба" в размер на 800 лева, в равностойност на 409,03 евро, за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Настоящето касационно производство по отношение на процесното наказателно постановление е второ такова, образувано след като друг състав на Административния съд е върнал делото на РС Видин, за изпълнение на дадените задължителни указания. След повторното произнасяне е депозирана касационна жалба, въз основа на което е образувано настоящето производство.
Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закони при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Твърди, че данни за категорията и допустимата маса на превозните средства са отразени в АУАН и НП и могат да бъдат установени по надлежния ред от преписката, без да е необходимо измерване с електронна везна в момента на проверката.
Счита за неправилен и изводът, че в НП следва да се посочи конкретна числена стойност на знак В18 и поради това съдът не е имал основание да изгради решението си на предположението, че евентуално не били спазени всички изисквания относно повторяемостта на знак В18 на предходно кръстовище. В заключение излага подробни съображения за законосъобразност на НП.
Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се потвърди оспореното НП.
Ответникът по жалба - И. Т. И., чрез процесуалния си представител адв.Ж.В., с писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна и излага съображения в подкрепа изводите на районния съд. Посочва, че не оспорва фактическата обстановка, но счита, че в НП не се съдържат три важни елемента за съставомерността на нарушението: не е индивидуализирано мястото на поставяне на знак В18; не е посочен ограничаващия тонаж на знака; не е посочена действителната маса на ППС.
Иска да се остави в сила решението на ВРС и претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Административен съд Видин, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесет дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът е установил, че на 09.03.2025 г., в 09,15 часа, в гр.Видин, по бул."Панония" от ул."Гео Милев" към магазин "Технополис", И. Т. И. е управлявал товарен автомобил влекач "Скания", категория „N3“, с рег. № М0404ВР с прикачено към него полуремарке "Кьогел" категория "О4" с рег. № М0444ЕХ, собственост на "МОНТ ТРАНС-05" ООД, като навлязъл след пътен знак В-18 "Забранено влизането на МПС с маса с товар по-голяма от означената", с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
За извършеното нарушение на водача е съставен АУАН № 25-000470 от 09.03.2025 г., в който последният е посочил, че е влязъл откъм ферибота да зареди гориво със служебната карта по договор, по нареждане на началника. Отделно е подал и писмено възражение, с приложена към него декларация на управителя на „Нис петрол“ ЕООД, с която се декларира, че дружеството има договор за продажба на нефтопродукти с "МОНТ ТРАНС-05" ООД и са посочени превозните средства, които зареждат горива на бензиностанцията в гр.Видин с адрес бул.Панония 66, сред които е и товарен автомобил с рег. № М0404ВР.
Възражението е разгледано, като с докладна записка от 23.04.2025 г. на инспектор В.М. е прието за неоснователно. Изрично е отразено, че на входовете и изходите на града са поставени пътни знаци - В-18, които забраняват навлизането на МПС над 8 тона, че при проверка на документите на ППС е установено че влекачът е категория „N3“, а полуремаркето - категория "О4", както и че сключените договори за зареждане на гориво по никакъв начин не освобождават водачите, на което и да е МПС с тегло над 8 тона, от задължението да спазват ЗДвП. В заключение е предложено да се издаде НП.
Въз основа на АУАН и при описаната в него фактическа обстановка било издадено процесното наказателно постановление, с което на И.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева, на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка се установява от АУАН, разпитът на актосъставителя пред въззивната инстанция и наказателната преписка.
За да отмени обжалваното НП, въззивният съд е приел, че не е установено по безспорен и категоричен начин, че за пътен знак В18 е спазено изискването на чл.49, ал.2 от ППЗДвП и чл.80 от Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023г. да се повтаря и на най-близкото кръстовище преди мястото, за което се отнася забраната, като разстоянието до него се указва с допълнителна табела Т1. Отразил е, че посочените изисквания на наредбата не е доказано да са били спазени, като освен в началото на пътния участък, в който е била въведена забраната, знаци да са били поставени и предварително, на предходното кръстовище и че разстоянието до мястото на въвеждане на забраната да е било указно с допълнителна табела Т1, а на напречните клонове на кръстовището – с допълнителна табела Т11.
Посочил е, че в АУАН и НП не е посочено мястото, където е поставен пътния знак, не е посочена максимално допустимата маса на ППС, която е означена с пътния знак В-18, не е посочена максимално допустимата маса на процесното ППС, което се установява чрез измерване с електронна везна.
В заключение е формирал извода за незаконосъобразност на НП.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на АУАН и НП са допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно чл.52, ал.1, т.4 от Наредба за организация на движението на територията на Община Видин се забранява движението на товарни автомобили с допустима максимална маса над 8 тона през уличната мрежа на гр. Видин, с изключение на товарни автомобили с допустима максимална маса над 8 тона, които изпълняват дейности на юридически лица със седалище и/или адрес на управление в рамките на урегулираната територия град Видин, както и товарни автомобили с допустима максимална маса над 8 тона, притежаващи съответните документи за товаро–разтоварна дейност в рамките на урегулираната територия град Видин.
Съгласно Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак от група "В" е знак за въвеждане на забрана, като конкретно пътен знак "В-18", е поставен на входовете на града. Наличието му се установява от приложената по делото и цитирана по-горе докладна записка.
Обстоятелството, че нито в НП, нито в АУАН е посочено точното местонахождение на знака е ирелевантно, тъй като докладната записка дава информация за това – входовете на града.
По делото не са представени доказателства, но и уличеният като нарушител не навежда доводи към момента на съставяне на АУАН да е притежавал документи, който показват, че попада в изключенията на Наредбата на Община Видин. Единствено е знаел от своя работодател, че следва да зарежда на конкретната бензиностанция, находяща се в гр.Видин. Последното обаче, несъпроводено с оправдателан документ, издаден от община Видин, не му дава право да навлезе срещу пътен знак "В-18", поставен на входа, от който е влязъл в населеното място.
Безспорно ответникът по касация е осъществил от обективна и субективна страна състав на нарушение, въз основа на който е ангажирана отговорността му.
Съгласно акатуалната редакция към датата на извършване на нарушението, разпоредбата на чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП постановява: „наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред: навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над означените.“.
Посоченото по – горе в настоящите мотиви е достатъчно за обосноваване на неправилността на решението на ВРС и законосъобразността на НП.
Въпреки това, поради възражението на И., че не е измерен тонажа на управляваният от него пътен състав, следва изрично да се посочи, че тонажът на ППС не следва да се доказва с измерването му на място при проверката тогава, когато регистрационните му документи съдържат информация за това.
Управляваният от водача влекач е категория „N3“ с прикачено към него полуремарке категория "О4". Съгласно чл.149, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП: "категория N3 – превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса над 12 t". Съгласно чл.149, ал.1, т.5, б.„г“ от ЗДвП: „категория О4 – превозни средства от категория О с технически допустима максимална маса над 10 t;“.
Оказва се, че пътният състав, управляван от И. е с обща технически допустима максимална маса над 22 тона, което изключва всякакво съмнение, че е нарушена забраната за влизане в населеното място, без да има оправдателен документ, издаден му от община Видин за това.
По тези съображения решението на ВРС, с което е отменено НП се явява неправилно и следва да бъде отменено.
В конкретния случай водачът е следвал указанията на своя работодател за зареждане с гориво от конкретна бензиностанция, поради което и решението му за влизане в населеното място е било необходимо. В същото време обаче той е извършил нарушение, което следва да бъде санкционирано. Поради тези обстоятелства, съдът счита, че превантивния ефект на наказанието ще бъде постигнат с определяне на глоба в минимален размер, като наложената с наказателното постановление глоба в размер на 800 лв. следва да бъде намалена и наложена в минималния размер на предвидената такава, съобразно актуалната редакция на разпоредбата на чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП, а именно в размер на 500 лв.
При този изход на правния спор и предвид своевременно направеното искане на касатора, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ОД на МВР - Видин следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 153,39 евро, в равностойност на 300 лева /по 150 лева за всяка съдебна инстанция/, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото, както и при спазване на правилата на чл. 11, ал. 2 вр. чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 140/07.05.2026 г., постановено по АНД № 155/2026 г. по описа на Районен съд - Видин, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1786-000470 от 15.05.2025г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Видин, с което на И. Т. И., с ЕГН *********, от гр.Монтана, е наложено административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП – "Глоба" в размер на 800 лева (осемстотин лева), за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА наложеното наказание "Глоба" от 800 лева (осемстотин) на 500 (петстотин).
ОСЪЖДА И. Т. И., с ЕГН *********, от гр.Монтана да заплати на Областна дирекция на МВР-Видин направените по делото разноски в размер общо на 153,39 /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/ евро.