Решение № 125 от 12.03.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Враца, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Борис К. Динев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20221400500408 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на М. К. А., ЕГН **********, с адрес *** срещу Решение №452/27.07.2022г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№1040/2022г., с което е осъден на основание чл.30, ал.3 ЗС, вр. чл.228, чл.234 и чл.86 ЗЗД да заплати на П. Х. П., ЕГН ********** с адрес *** сумата 267.19лв. – главница за неизплатени наемни плащания за стопанската 2020/2021г. по договор за пренаемане на земеделски земи от 30.06.2021г., сумата 305.36лв. – главница за неизплатени наемни плащания за стопанската 2020/2021г. по договор за пренаемане на земеделски земи от 30.06.2021г., сумата 39.16лв. – мораторна лихва върху главницата за рентни плащания за периода от 13.10.2020г. до 24.03.2022г. и сумата 16.10лв. – мораторна лихва върху главницата за рентни плащания за периода от 16.09.2021г. до 24.03.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници от 25.03.2022г. до изплащане на вземанията.

В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното решение и за противоречие на същото с чл.30, ал.3 ЗС.

Според въззивника решението е основано на неотносими към посочената разпоредба факти и в диспозитива му са объркани два договора за пренаемане.

Като сочи, че разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС урежда отношения между съсобственици, въззивникът настоява, че съсобственик всъщност е ЕТ"М. А. – Юлстрейд – Ю. К.", който е придобил идеални части от процесните земи, за които се претендира плащане, като от началото на възникване на спорните правоотношения едноличният търговец се представляван от лицето Ю. К., и само на това основание /липса на пасивна материалнопровна легитимация/ исковата претенция е следвало да бъде отхвърлена. Нататък в жалбата се сочат конкретни факти във връзка с правата и задълженията на едноличния търговец като реален съсобственик на земята и допълнително се настоява, че обстоятелствената част на исковата молба е неясна и 1 объркана.

С жалбата се заявява искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

Претендират се разноски за двете инстанции. Доказателствени искания не се заявяват.

Чрез пълномощника си адв. Д. Г. от АК-Монтана въззиваемата П. Х. П. е подала отговор, в който оспорва въззивната жалба и настоява, че обжалваното решение е правилно.

Според въззиваемата няма спор, че въззивникът е сключил с праводателя си ЕТ"М. А. – Юлстрейд – Ю. К." договор за наем за процесните имоти, след което с други договори е преотдал същите имоти на "Ки Ти Бо"ООД, който на основание тези договори е платил договорената наемна цена за двете стопански години по банковата сметка на въззивника, за което по делото са представени доказателства. Предвид непредставянето на доказателства за плащане на наемната цена на ищцата, същата има вземане срещу ответника за дължимите й части от тази цена.

В отговора се оспорва поддържаното от въззивника за липса на пасивна материалноправна легитимация.

Заявява се искане обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за тази инстанция. Доказателствени искания не се заявяват.

В съдебно заседание пред въззивния съд страните не се явяват и не изпращат представител но с писмена молба въззивникът поддържа жалбата си, а ответника отговора на жалбата си.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищцата.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 452 от 27.07.2022 г. по гр. д. № 1037/2022 по описа на РС-Враца М. К. А. с ЕГН ********** и адрес *** е осъден на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, във вр. чл. 228, чл. 234 и чл. 86 от ЗЗД да заплати на П. Х. П. с ЕГН ********** и адрес *** сумата 267,19 лева – главница за неизплатени наемни плащания за стопанската 2020-2021 г. по договор за пренаемане на земеделски земи от 30.06.2021 г., вписан под вх. рег. № 616/13.07.2020 г. в Служба по вписванията гр. Вълчедръм, сумата 305,36 лева – главница за неизплатени наемни плащания за стопанската 2021-2022 г. по договор за пренаемане на земеделски земи от 30.06.2021 г., вписан под вх. рег. № 835/13.07.2021 г. в Служба по вписванията гр. Вълчедръм, сумата 39,16 лева – мораторна лихва върху главницата за рентни плащания за стопанската 2020-2021 г. за периода от 13.10.2020 г. до 24.03.2022 г. и сумата 16,10 лева – мораторна лихва върху главницата за рентни плащания за стопанската 2021-2022 г. за периода от 16.09.2021 г. до 24.03.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 25.03.2022 г. до изплащане на вземанията.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. К. А. с ЕГН 2

********** и адрес *** е осъден да заплати на П. Х. П. с ЕГН ********** и адрес *** сумата 417,88 лева – разноски за държавни и банкови такси, адвокатско възнаграждение и куриерски услуги по гр. дело № 1037/2022г. на Врачански районен съд.

Производството по делото пред районния съд е образувано по предявени от П.

Х. П. с ЕГН ********** и адрес *** срещу М. К. А. с ЕГН ********** и адрес *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността (ЗС), във вр. чл. 228, чл. 234 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както следва: за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 267,19 лева – главница за неизплатени наемни плащания за стопанската 2020-2021 г. по договор за пренаемане на земеделски земи от 10.07.2020 г., вписан под вх. рег. № 616/13.07.2020 г. в Служба по вписванията гр. Вълчедръм; за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 305,36 лева – главница за неизплатени наемни плащания за стопанската 2021-2022 г. по договор за пренаемане на земеделски земи от 30.06.2021 г., вписан под вх. рег. № 835/13.07.2021 г. в Служба по вписванията гр. Вълчедръм, сумата 39,16 лева – мораторна лихва върху главницата за рентни плащания за стопанската 2020-2021 г. за периода от 13.10.2020 г. до 24.03.2022 г., сумата 16,10 лева – мораторна лихва върху главницата за рентни плащания за стопанската 2021-2022 г. за периода от 16.09.2021 г. до 24.03.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаването на исковата молба25.03.2022 г. до изплащане на вземанията.

В исковата молба се излага, че ищцата е собственик по наследство на 1/15 идеална част от земеделските имоти, посочени в двата договора за пренаемане на земеделски земи, като по същия договор ответникът, който е и съсобственик на същите земеделски имоти, в качеството на пренаемодател, е получил за двете процесни стопански години наемна цена от 70,00 лева на декар за стопанската 2020/2021 г., съответно от по 80,00 лева на декар за стопанската 2021/2022 г. за тези земеделски имоти, както и че ответникът не е изплатил на ищцата съответната на правата й в съсобствеността част от наемната цена за периода, посочен в исковата молба.

Ответникът М. К. А. не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

В съдебно заседание пред първоинстанционния съд ответникът се явява лично и оспорва както допустимостта, така и основателността на исковете.

От приетото като доказателство по делото пред първата инстанция решение № 376А от 12.09.1995 г. на Поземлена комисия гр. Вълчедръм по преписка, образувана по заявление с вх. № 6804/13.03.1992 г., решение № 376А от 12.09.1995 г. на Поземлена комисия гр. Вълчедръм по преписка, образувана по заявление с вх. № 7602/20.03.1992 г., удостоверение с изх. № У-36/14.02.2022 г. за наследниците на Т. Н. Д., бивш жител на с. ***, община Вълчедръм, удостоверение с изх. № У-35/14.02.2022 г. за наследниците на Т. М. Д., бивш жител на с. ***, община Вълчедръм и удостоверение за идентичност на лице с различни имена (л. 13 от делото) се установява, че ищцата П.

П. по силата на решения за възстановяване на правото на собственост на правото на собственост в стари реални граници по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (при което решенията на Поземлените комисии имат доказателственото значение на констативни нотариални актове) и наследствено правоприемство е съсобственик с дял в размер на 1/15 идеална част от правото на собственост върху процесните земеделски имоти с обща площ 57252 кв.м., а именно: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. ***, община Вълчедръм, представляващ нива с площ 7300 кв.м., трета категория земя, поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. ***, община Вълчедръм, представляващ нива с площ 46771 кв.м., трета категория земя и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. ***, община Вълчедръм, представляващ лозе с площ 3181 кв.м., трета категория земя, а третите по делото лица Е. Г. Т. и Л. Г. Т. въз основа на същите правопораждащи факти са 3 съсобственици с дялове в размер на по 1/10 идеална част за всеки от тях от същите земеделски имоти.

Видно от приетите като доказателство скици (л. 14-16), с констативен нотариален акт, вписан в Служба по вписванията гр. Лом с вх. № 8677 от 05.12.2014 г.

ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К." е признат за собственик на 1/10 идеална част от горепосочените имоти, а по силата на договор за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт, вписан в Служба по вписванията гр. Лом с вх. № 8679 от 05.12.2014 г. ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К." е придобил правото на собственост върху още 1/10 идеална част от същите имоти.

С приетия като доказателство по първоинстанционнотото дело на л. 17-18 договор за наем на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията гр. Лом с вх. рег.

№ 6221, акт 238, т. 14 от 03.08.2015 г. процесните земеделски земи с обща площ 57252 кв.м., задно с други земеделски земи, са отдадени под наем от ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю.

К." на ответника М. К. А. в качеството на физическо лице за 20 стопански години, считано от 01.10.2015 г. до 01.10.2035 г., при наемна цена от 10 лева на декар, дължима сто процента авансово.

С договор за пренаемане на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията гр. Вълчедръм с рег. № 616 от 13.07.2020 г. (л. 19-20 от първоинстанционното дело)процесните земеделски земи са преотдадени под наем от ответника М. К. А. на третото за делото лице "Ки Ти Бо" ООД с ЕИК *** за 1 стопанска година, считано от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г., при наемна цена от 70 лева на декар, дължима сто процента авансово.

С договор за пренаемане на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията гр. Вълчедръм с рег. № 835 от 13.07.2021 г. (л. 22 от първоинстанционното дело) процесните земеделски земи са преотдадени под наем от ответника М. К. А. на третото за делото лице "Ки Ти Бо" ООД с ЕИК *** за 1 стопанска година, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г., при наемна цена от 80 лева на декар, дължима сто процента авансово.

Представени са и са прието като доказателство на л. 21 и л. 23 от първоинстанционното дело платежни нареждания, от които се установява, че ответникът М. К. А. е получил от третото за делото лице "Ки Ти Бо" ООД плащания по двата договора за преотдаване под наем в общ размер на 8 587,80 лева.