Решение № 126 от 28.07.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Елин Пелин, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Р. Г. при участието на секретаря Г. Б. Х. като разгледа докладваното от П. Р. Г. Административно наказателно дело № 20261820200071 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „БИД Транс” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: общ. Елин Пелин, с. *****, срещу наказателно постановление № 23-2500691/ 11.02.2026 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” гр. София, с което е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 1 във вр. с чл. 415в, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 128, т. 2 КТ.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло отмяната му. Жалбодателят твърди се, че описаното нарушение на чл. 128, т. 2 КТ е неясно, като не става ясно дали се твърди неизплащане на възнаграждение или неначисляването му във ведомост. Твърди, че проверката на 12.12.2025 г. е изискала документи за юни 2024 г. едва в деня на проверката и въпреки изпълнението на предписанията е съставен АУАН и издадено НП, като неправилно е прието, че има продължаващо нарушение. Сочи се, че актът е съставен след изтичане на едногодишния срок по чл. 34 ЗАНН - при посочена дата на нарушението 26.07.2024 г., поради което постановлението се оспорва като незаконосъобразно и подлежащо на отмяна.

В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Г. поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.

Наказващият орган чрез Началник отдел АИПО А. изразява становище за неоснователност 1 на жалбата.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от протокол за извършена проверка № ПР 2528825 от 11.08.2025 г., че на 15.07.2025 г. на място и 11.08.2025 г. по документи в Д „ИТСО” е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство на „БИД Транс” ЕООД от служителите на Д „ИТСО” Г. Ц. Г., К.

Г. К. и ****, като е констатирано, че не са платени трудовите възнаграждения на Б. М. Б. за август 2024 г., септември 2024 г. и октомври 2024 г., като са дадени предписания на основания чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ за изплащането им със срок за изпълнение 04.09.2025 г.

На 20.10.2025 г., 21.11.2025 г. и 12.12.2025 г. била извършена нова проверка на жалбоподателя от свидетелите Г. Ц. Г. и К. Г. К.. Съставен е протокол за извършена проверка № ПР 2541722 от 12.12.2025 г., в който е констатирано, че са изплатени трудовите възнаграждения на Б. М. Б. за август 2024 г., септември 2024 г. и октомври 2024 г., но са дадени са дадени предписания на основания чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ за начисляване и изплащането на трудовите възнаграждения на Б. М. Б. за юни 2024 г. и юли 2024 г. със срок за изпълнение 05.01.2026 г.

Представен е трудов договор № 4/27.01.2020 г., с който Б. М. Б. приема да изпълнява в „БИД Транс” ЕООД длъжността шофьор тежкотоварен автомобил за неопределено време с изпитателен срок в полза на работодателя с основно месечно възнаграждение от 610 лева, което се изплаща ежемесечно до 25-то число на текущия месец. С допълнително споразумение от 08.01.2024 г. е изменен размера на основно месечно възнаграждение от 780 лева на 933 лева. Според заповед от 20.11.2024 г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение по трудов договор № 4/27.01.2020 г. с Б. М. Б., считано от 21.11.2024 г., с посочени причини – прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие.

Представен е фиш за трудово възнаграждение на Б. М. Б. за месец юни 2024 г., като има положен подпис на Б. М. Б. за получил сумата.

В представената жалба с вх. № от 02.12.2025 г. на ИА ГИД от Б. М. Б. същият твърди, че не са му платени трудовите възнаграждение за септември 2024 г., октомври 2024 г. и ноември 2024 г., като сочи, че след подаден от него сигнал на 11.07.2025 г. управителят на „БИД Транс” ЕООД му платил дължимите възнаграждения за юни 2024 г., юли 2024 и август 2024 г.

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-2500691 от 12.12.2025 г., от Г. Ц. Г., на длъжност главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” – София, за това, че „БИД ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *****, в качеството на работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ, не е изплатил във ведомост за заплати трудовото възнаграждение на лицето Б. М. Б., ЕГН 2

**********, на длъжност шофьор тежкотоварен автомобил, за положения от него труд през месец юни 2024 г., което следва да се изплаща ежемесечно до 25 число, като нарушението е извършено на 26.07.2024 г. и продължава към момента на проверката 12.12.2025 г., с което е нарушил чл. 128, т. 2 КТ. Актът е подписан от актосъставителя Г. Ц. Г., свидетеля при установяване на нарушението К. Г. К. и от управителя на жалбоподателя И. С. Т. Стоянов Танев, като последният не е вписал възражения в акта. В срока по чл. 41, ал. 1 ЗАНН не е постъпило възражение.

Въз основа на АУАН на жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 232500691/ 11.02.2026 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” София, с което е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 1 във вр. с чл. 415в, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 128, т. 2 КТ за това, че „БИД ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *****, в качеството на работодател по смисъла на пар.

1, т. 1 от ДР на КТ, не е изплатил във ведомост за заплати трудовото възнаграждение на лицето Б. М. Б., ЕГН **********, на длъжност шофьор тежкотоварен автомобил, за положения от него труд през месец юни 2024 г. В наказателно постановление е посочено е, че в хода на проверката е представен трудов договор № 4/27.01.2020 г., в който е уговорена периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение - ежемесечно, до 25-то число на следващия месец. Представено е и допълнително споразумение №22/08.01.2024 г., подписано между страните „Бид Транс" ЕООД и Б. М. Б., с което е договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933,00 лева. Към момента на проверката не са налични данни за друга промяна в елементите на трудовото правоотношение между страните. При приключване на проверката на 12.12.2025 г. управителят на дружеството декларира писмено, че не представя документи, удостоверяващи изплащане на трудовото възнаграждение за положения труд от лицето Б. М. Б. през месец юни 2024 г. Нарушението е извършено на 26.07.2024 г, и продължава и към момента на приключване на проверката 12.12.2025 г., когато работодателят не представя документи удостоверяващи изплащане на трудово възнаграждение във ведомост за заплати за месец юни 2024 г. Посочено е, че не са налице задължителните предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно, визирани в разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ, а именно: нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от него да не са произтекли вредни последици за работника. В настоящия случай не са представени доказателства за своевременно отстраняване на нарушението, а за работника безспорно са настъпили вредни последици.

Представени са заповеди и длъжностни характеристики за актосъставителя и наказващия орган.

Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите Г. Ц. Г. и К. Г. К., възприемайки ги като безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

3

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 23.02.2026 г. и е обжалвано на 09.03.2026 г.

Жалбата е основателна по следните съображения:

Твърдяното нарушение е извършено чрез бездействие, а съдебната практика по приложението на текста е еднопосочна и недвусмислена в разбирането, че нарушението е довършено в деня, следващ изтичането на срока за изплащане на трудовото възнаграждение.

В случая съгласно уговорените с трудовия договор срок това е 25-то число на следващия месец, за който същото е дължимо. При това с неизплащането в посочения срок, на който и да е елемент от работната заплата, нарушението свързано с този пропуск се явява довършено, респективно датата на деянието се явява датата следваща тази на изтичане на срок, в настоящия случай 26.07.2024 г. От този момент започват да текат и сроковете по чл.

34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН, а именно три месеца от откриване на нарушението, но не повече от една година от извършването му, като нарушенията по КТ и нормативните актове по прилагането му не попадат сред хипотезите на нарушения, за които са установени по-дълги срокове. С оглед на това за нарушението изразило се в незаплащане на допълнително трудово възнаграждение, с дата на извършване 26.07.2024 г., този срок е изтекъл на 26.07.2025 г. Липсват данни за каквито и да е действия на наказващата администрация в рамките на този период, които да са основание за спиране и прекъсване на давността. С изтичането му е изключена възможността на държавата да започне производство за налагане на административно наказание за посоченото нарушение.

На следващо място в наказателното постановление е посочено, че при приключване на проверката на 12.12.2025 г. управителят на дружеството декларира писмено, че не представя документи, удостоверяващи изплащане на трудовото възнаграждение. Следва да се отбележи, че обстоятелството, че жалбоподателят не е оспорил изрично констатациите в АУАН – било при съставянето му, било в срока за възражение, не налага извод относно тяхна вярност, тъй като те следва да бъдат установени по безспорен и категоричен начин в съдебното производство, което в настоящия случай не е сторено.

В случая нарушението не е доказано, тъй като при първата проверка от 11.08.2025 г. са дадени предписания за плащане на трудовите възнаграждения на Б. М. Б. за август 2024 г., септември 2024 г. и октомври 2024 г., а при приключване на втората проверка на 12.12.2025 г. са дадени предписания за плащане на трудовите възнаграждения на Б. М. Б. за юни 2024 г. и юли 2024 г. Остава неясно защо по време на първата проверка не са дадени предписания за плащане на трудовите възнаграждения на Б. М. Б. за юни 2024 г. и юли 2024 г. В подадената писмена декларация от 12.12.2025 г. управителят на жалбоподателя по неясен начин е посочил, че не представя ведомост за заплати и документи за плащана на трудовите възнаграждения на Б. М. Б. за юни 2024 г. и юли 2024 г. В жалбата от 02.12.2025 г. Б. М. Б. твърди, че са платени дължимите възнаграждения за юни 2024 г., юли 2024 и август 2024 г., но не са му платени трудовите възнаграждение за септември 2024 г., октомври 2024 г. и 4 ноември 2024 г. Представен е и фиш за трудово възнаграждение на Б. М. Б. за месец юни 2024 г., в който има положен подпис на Б. М. Б. за получил сумата. На 12.12.2025 г. са дадени предписания на основания чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ за начисляване и изплащането на трудовите възнаграждения на Б. М. Б. за юни 2024 г. и юли 2024 г. със срок за изпълнение 05.01.2026 г. Наказващият орган не извършил допълнително разследване на спорните доказателства, а издал процесното наказателно постановление в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН.

Следва да се отбележи, че наказващият орган не е посочил ясно законните разпоредби, които виновно са били нарушени по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. В наказателното постановление се сочи, че се издава на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 1 във вр. с чл. 415в, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 128, т. 2 КТ. В случая по недопустим начин са свързани разпоредбите на чл. 414, ал. 1 КТ и чл. 415в, ал. 1 КТ, след като изрично е посочено, че не са налице задължителните предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно, визирани в разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ, а именно: нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от него да не са произтекли вредни последици за работника т. е. разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ е неприложима. Разпоредба по чл. 414, ал. 1 КТ, посочена от наказващия орган, визира нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за безопасни и здравословни условия на труда. В разпоредбата на чл. 124 КТ са очертани обобощено взаимните задължения на страните по трудовото правоотношение, съвкупността от които образува съдържанието на трудовото правоотношение. Като основно задължение на работодателя е предвидено заплащане на трудово възнаграждение на работника или служителя за извършената работа. С нормата на чл. 128, т. 2 КТ е създадено общо задължение на работодателя да заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове, а по-пълната му правна уредба се съдържа в чл. 242-272 КТ. В чл. 245, ал. 1 КТ е предвидено гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по малко от минималната работна заплата за страната, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя. Именно това задължение е от публичен ред и установява чрез императивна правна норма държавната намеса в регулиране на трудовите правоотношения. Поради тази специфика на характера му само това задължение представлява обект на административно нарушение по чл. 414, ал.1 КТ по смисъла на легалната дефиниция, а не и визираните в чл. 124 и чл. 128 КТ. Ако се приеме обратното, работодателят може да бъде административнонаказателно преследван както по чл. 245, ал. 1 КТ, така и по чл. 128 КТ и по чл. 124 КТ, което е недопустимо предвид еднаквия обект на защитеното обществено отношение.