Решение № 353 от 25.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Пловдив, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.а

Членове:

Катя Ст. П.а

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. П.а Въззивно търговско дело № 20235001000361 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №80/01.03.2023г., постановено по търг.д. №1421/2021г. по описа на окръжен съд С.З., Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.

З.“ АД, с ЕИК .... е осъдено да заплати на П. Г. М. с ЕГН ********** допълнително сумата от 120 000лв. към доброволно изплатената сума от 30 000лв. след завеждане на делото, представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените при ПТП на 25.06.2021г. телесни увреждания, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата в размер на 30 000лв. от 08.07.2021г. /датата на претенцията до застрахователя/ до 31.05.2022г. /датата на доброволното плащане от застрахователя/ и върху сумата в размер на 120 000лв. от 08.07.2021г. /датата на претенцията до застрахователя/ до окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният иск над сумата от 120 000лв. до 150 000лв. поради плащане и над сумата от 150 000лв. до претендирания размер от 200 000лв., като неоснователен.

Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж. З.“ АД, с ЕИК .... е 1 осъдено да заплати на П. Г. М. с ЕГН ********** допълнително сумата от 5 318,45лв. към доброволно изплатената сума от 5 318,50лв. след завеждане на делото, представляваща застрахователно обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за изследвания и лечение вследствие на получените при ПТП на 25.06.2021г. телесни увреждания, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата в размер на 5 318, 50лв. от 08.07.2021г. /датата на претенцията до застрахователя/ до 31.05.2022г. /датата на доброволното плащане от застрахователя/ и върху сумата в размер на 5 318, 45лв. от 08.07.2021г. /датата на претенцията до застрахователя/ до окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният иск над сумата от 5 318, 45лв. до претендирания размер от 10 636, 95лв., поради плащане.

Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж. З.“ АД, с ЕИК .... е осъдено да заплати на П. Г. М. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 11 404,27лв. съразмерно с уважената част от исковете, като е посочена банкова сметка.

П. Г. М. с ЕГН ********** е осъден да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж. З.“ АД, с ЕИК .... направените по делото разноски в размер на 267,87лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – П. Г. М.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 150 000лв. до 200 000лв. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗС, несъобразено с принципите на справедливостта. Изложени са подробни доводи, анализирани са депозираните по делото писмени доказателства. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови друго, с което исковата претенция за неимуществени вреди да бъде уважена в пълния предявен размер – 200 000лв.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна „Д.Б.Ж. З.“ АД.

Решението е обжалвано в срок и от ответника в първоинстанционното производство - „Д.Б.Ж. З.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над 2

30 000лв. до 120 000лв. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон. /Твърди се, че след постановяване на първоинстанционното решение ответникът е заплатил на ищеца допълнително сумата от 30 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, както и в пълен размер присъденото обезщетение за имуществени вреди./ Изложени са подробно доводи за прекомерност на определеното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди, като несъобразено с принципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД и тъй като този размер не е съобразен с действително претърпените вреди и неудобства. Въведено е оплакване, че първоинстанционният съд не е формулирал правния си извод при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства и е допуснал съществени процесуални нарушения на чл.235 и чл.236 ал.2 от ГПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 30 000лв. до 120 000лв.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна - П. Г. М., се оспорва изцяло подадената от „Д.Б.Ж. З.“ АД въззивна жалба.

С въззивните жалби и постъпилия отговор не са предявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивните жалби са допустими, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с 3 правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като предмет на въззивното производство е искът за неимуществени вреди.

Ищецът в първоинстанционното производство – П. Г. М., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 25.06.2021г., около 21:45ч., водачът А.А.Я. е управлявал своя л.а.

„....“ с рег. № .... по III-6602, свързващ С.м.б. с гр. С.З.. По същото време ищецът П. М. е управлявал притежавания от него л.а. „...“ с рег. № ... в гр. С.З. по ул. „А.К.“, продължението на която е пътят, свързващ гр.С.З. със С.м.б.. В началото на гр.С.З. управляваният от водача Я. автомобил внезапно навлиза в лентата за насрещно движение и се удря челно в движещия се в своята пътна лента автомобил на ищеца. По случая е образувано ДП № 155/2021г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР С.З. и пр. пр. №2907/2021г. по описа на Окръжна прокуратура С.З.. В резултат на ПТП водачът А. Я. е починал на място, а ищецът получава множество наранявания и загубва съзнание. Откаран е от екип на ЦСМП в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.“ АД гр.

С.З. в пълно безсъзнание и с установена политравма с участие на гръден кош.

Установено е, че ищецът е получил фрактура на три ребра вдясно, контузионен бял дроб, данни за фрактура на гръдната кост, без съществена дислокация на фрагментите, фрактура на лявото бедро и има болки и деформация в дясна и лява колянна става, лява подбедрица и дясно ходило /фрактура крурис синистра, фрактура аперта феморис ин партис дисталис синистра, фрактура аперта пателе декстра и фрактура калканей дексгра/.

Приет е за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на болницата в критично състояние. Съгласно Епикриза към ИЗ №11632 ищецът е претърпял няколко операции. На 26.06.2021г. са били извършени следните интервенции: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула; открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация тарзални и метатарзални и открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, друга неуточнена кост. На 07.07.2021г., под интубационна анестезия е било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. На 13.07.2021г. ищецът е изписан за продължаване на лечението в домашни условия. Твърди се, че към настоящия момент не е възстановен. Не може да се придвижва, тъй като е получил тежки травми и на двата крака и по лекарско предписание не трябва да ги натоварва. Това налага при извършване 4 на ежедневните дейности да ползва помощта на своите близки. Получените в резултат на ПТП увреждания са влошили в изключителна степен качеството на живот на ищеца, същият е активно работещ, има свой бизнес, свързан със земеделие, регистриран е като ЗП, а в момента е ограничен на леглови режим в къщи, изолиран от своята социална и работна среда. Налага се да търпи дълго продължаващото лечение, което също е свързано с болки, предстоят му операции по изваждане на плаките и пироните. Налага се да търси помощ за дейността на ЗП. По време и след инцидента ищеца е изпитал силен страх за живота си. Често си спомня за случилото се и отново изпитва същите негативни изживявания. /Наведени са твърдения и за извършени разходи във връзка с проведените лечения и изследвания, поради което е предявена и претенция за обезщетение за имуществени вреди, която не е предмет на настоящето производство./

Отговорността на ответника – застраховател, се ангажира с наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а. „....“ с рег. № .... с начална дата на покритие 31.12.2020г. и крайна дата на покритие 30.12.2021г. към „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж. З.“ АД.

С молба, получена от ответното дружество на 08.07.2021г., ищецът е отправил до застрахователя застрахователна претенция, с искане да му бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени и имуществени вреди, което не е сторено от страна на ответника, въпреки проведената кореспонденция и представена от ищеца документация.

Искането, с което е сезиран съдът, е ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 200 000лв. /след допуснато увеличение на иска, молба вх.№5602/01.06.22г./ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.06.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.07.2021г. /като е отправена претенция и за репариране на претърпени имуществени вреди/.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж. З.“ АД оспорва така предявения иск. Относимите за настоящото въззивно производство възражения по иска за неимуществени вреди се свеждат до прекомерност на 5 претендираното обезщетение.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни в настоящето са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: