Решение № 5585 от 25.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5585 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20251100100576 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 5479/17.01.2025 г., предявена от Р. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Нови Искър, ул.

********, против ЗАД „АРМЕЕЦ“, с ЕИК: 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 51.

Ищцата Р. Н. М. твърди, че на 02.09.2020 г., около 11.15 ч., в гр. Нови Искър, на ул. „Искърско дефиле“, с посока на движение от гр. София към гр.

Своге, в района на № 115, И.А.Т.в, при управление на лек автомобил „Тойота Рав 4“, с peг. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с пресичащия пътното платно пешеходец Н.О.М., който починал вследствие на получените при ПТП травматични увреждания.

С влязла в сила присъда по НОХД № 6908/2023 г. по описа на СГС, НО, 11 състав, И.А.Т.в била признат за виновен за извършено престъпление по чл.

343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл.

55, ал. 1 НК и осъден на наказание „Пробация“.

В исковата молба се сочи, че ищцата Р. Н. М. е била дъщеря на починалия Н.О.М.. Двамата съжителствали под един покрив в изключително близки и топли отношения на взаимно разбирателство, обич и подкрепа. Не минавал и ден, през който ищцата да не тъжала за своя баща и опора на 1 семейството и не можела да приеме загубата му. Скръбта на ищцата била несравнима и неутешима.

И щ е ц ъ т твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Тойота Рав 4“, с peг. № ********, включително и на водача И.А.Т.в.

С влязло в сила решение по в.гр.д. № 3129/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 2 състав, ЗАД „АРМЕЕЦ“ било осъдено да заплати на ищцата сумата от 30 000 лева – частичен иск от 180 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата от смъртта на Н.О.М..

С молба от 24.06.2026 г., ищцата сочи, че общият размер на справедливото обезщетение възлиза на сумата от 70 677.52 евро – без отчитане на съпричиняването от страна на починалия Н.О.М.. Признава, че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на починалия пешеходец следва да се определи на 50 %, поради което и дължимото от ответника обезщетение счита да е в размер на 35 338.76 евро. От тази сума, ответникът изплатил на ищцата сумата от 15 338.76 евро, равняващи се на 30 000 лева – по силата на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд.

Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 20 000 евро – частичен иск от 35 338.76 евро, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2020 г. до окончателното плащане.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“, с peг. № ********.

Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен, Оспорва отговорността на И.А.Т.в, за настъпване на процесното ПТП, както и механизма на настъпване на ПТП, описан в исковата молба. Твърди, че процесното ПТП е резултат и от поведението на наследодателя на ищцата, който след употреба на алкохол от 2,28 премила е предприел внезапно пресичане на пътното платно на необозначено и непозволено и необозначено 2 място, а именно - гр. Нови Искър, ул. „Искърско дефиле“, в района на № 115, прескачайки специално метално предпазно съоръжение (мантинела), в нарушение на правилата за движение по пътищата. Освен това, пешеходецът не се огледал и не съобразил поведението си с останалите участници в движението. Появата на пешеходец на конкретното място на настъпване на произшествието представлява опасност за движението, както за другия участник в произшествието - водачът на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“ с per. № С********, така и за всички останали участници в движението по пътищата.

Ответникът твърди, че с поведението си пешеходецът сам е поставил живота и здравето си в опасност. Нещо повече, той е поставил в опасност живота, здравето и имуществото на всички останали участници в движението.

Ответникът твърди, че не са налице неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване извън тези, обезщетени с влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд.

Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н.О.М., като твърди, че с поведението си последният сам е поставил здравето и живота си в опасност и е допринесъл значитепно за настъпване на процесното ПТП, за увеличаване на вида и степента на телесните увреди, несъвместими с живота, извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата, резултат от вменените му задължения по смисъла на ЗДвП. Твърди, че Н.О.М. е съпричинил вредоносния резултат, тъй като е предприел пресичане на непозволено, забранено за целта място, без да се огледа, без да съобрази конкретната пътна обстановка (липса на пешеходна пътека, наличие на метална предпазна ограда /мантинела/, от дясно на платното за движение на МПС, интензивен трафик и др.), както и приближаващите моторни превозни средства и тяхната скорост на движение, и по този начин е създал пряка опасност и сигурни предпоставки за настъпване на ПТП. С поведението си, пешеходецът е нарушил чл. 113, както и чл. 114 от Закона за движение по пътищата, предвид което е налице съществен принос от негова страна за настъпване на произшествието.

Отделно от горното, пострадалият е употребил алкохол, с концентрация от 2,29 промила, което също допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

Ответникът твърди, че приносът на пострадалия за настъпване на произшествието е изключителен и преимуществен, поради което и съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението следва да бъде съответно намалено.

Евентуално, ответникът оспорва размера на предявения иск за 3 неимуществени вреди, като счита същия за прекомерно и неоснователно завишен, съобразно претърпените от ищцата вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, и в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл 52 от ЗЗД. Твърди, че евентуално интензитетът на вредите не може да има за паричен еквивалент стойноста на претендирания размер.

Ответникът оспорва и акцесорния иск.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност за законната лихва за периода преди 17.01.2022 г.

Моли, искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил.

Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 02.09.2020 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG /11/119002664121, валидна от 07.10.2019 г. до 06.10.2020 г., ЗАД 4

„АРМЕЕЦ“, е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Тойота Рав 4“, с peг. № ********, включително и на водача И.А.Т.в. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 02.06.2026 г.).

Не се спори по делото, че ищцата Р. Н. М. е била дъщеря на починалия Н.О.М., с ЕГН: **********. Този факт също е отделен, като безспорен, а и се установява от представеното удостоверение за наследници (л. 25), Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

Съдът приема за установено по делото, че на 02.09.2020 г., около 11.15 ч., в гр. Нови Искър, на ул. „Искърско дефиле“, И.А.Т.в, при управление на лек автомобил „Тойота Рав 4“, с peг. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, и реализирал пътно-транспортно произшествие с пресичащия пътното платно пешеходец Н.О.М., ко й т о на 02.09.2020 г. починал вследствие на получените при ПТП травматични увреждания Тези факти се установяват от присъда от 01.10.2024 г. по НОХД № 6908/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение , 11 състав, с която И.А.Т.в, е признат за виновен в това, че на 02.09.2020 г., около 11.15 ч., в гр. Нови Искър, на ул. „Искърско дефиле”, в района на № 115, при управление на МПС – л.а. “Тойота Рав 4”, с рег. № ********, с посока на движение от ул. „Хаджи Димитър” към ул. „Китка”, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, както и чл. 116 ЗДвП и реализирал пътнотранспортно произшествие с пресичащия пътното платно от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец Н.О.М., в следствие на което по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца, като между получените травматични увреждания и настъпилата смърт на Н.О.М. е налице пряка причинно-следствена връзка, като след деянието е направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. “б” вр. чл. 343, ал.

1, б. “в”, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК вр. чл. 55, ал. 1, т.2, б. “б” вр. чл. 42б, ал. 1-2 НК му е наложено наказание „Пробация“ (л. 55 и сл.).

С решение № 253/14.07.2025 г. по ВНОХД № 76/2025 г. на САС, 11-ти наказателен състав, присъдата е частично изменена, като подсъдимият е признат за невинен в това да е нарушил правилата за движение по чл. 116 5

ЗДвП и е оправдан по повдигнатото му в този смисъл обвинение, и същата е потвърдена в останалата част (л. 60 и сл.).

С решение № 145/16.03.2026 г. по КНОХД № 1006/2025 г. на ВКС, II НО, е оставено в сила решението по ВНОХД № 76/2025 г. на САС (л. 69 и сл.).

Така присъдата на Софийски градски съд е влязла в сила на 15.03.2026 г. (с изключение на частта, с която подсъдимият е признат за виновен в това да е нарушил чл. 116 ЗДвП).

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановената от Софийски градски съд присъда по НОХД № 6908/2023 г., настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, ч е И.А.Т.в е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че И.А.Т.в по непредпазливост е причинил смъртта на Н.О.М.. В случаите, когато с деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на престъплението, влязлата в сила присъда формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС и решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., т. к., І т. о. на ВКС). Ето защо по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 02.09.2020 г. са причинени травматични увреждания на Н.О.М., които са довели до неговата смърт, настъпила на 02.09.2020 г.