Решение № 1589 от 17.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1589 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20251100501594 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на „София Комерс Кредит Груп“ АД, чрез адв. Т.С., с която се обжалва Постановление от 07.11.2024 г. за отказ да бъде прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 20248600403080 на ЧСИ В.М., рег. № 860 в КЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК - поради плащане на дълга преди образуване на делото, а в условията на евентуалност, обжалва Постановление от 14.11.2024 г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника в тежест на взискателя да бъдат възложени разноските за производството, тъй като не е станал повод за образуване на изпълнителното дело – арг. от чл. 78, ал. 2, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ГПК.

Поддържа, че сумата по изпълнителния лист № 468/30.08.2024 г., издаден по гр. дело № 3673/2023 г. по описа на PC – гр. Пазарджик, била погасена чрез плащане, направено с пощенски записи, преди издаване на изпълнителния лист 30.08.2024 г. и преди образуване на дело № 20248600403080 на ЧСИ В.М., рег. № 860 в КЧСИ с район на действие СГС (последното образувано на 11.09.2024 г.), и преди с ПДИ да му е връчено уведомление по чл.

99 от ЗЗД за извършена цесия, по силата на която Р.Ц.Ф. е прехвърлила вземането си по изпълнителния лист на взискателя по делото В.П. Д.. Във връзка с тези си твърдения е 1 уточнил, че още преди да влезе в сила решението на Пазарджишкия районен съд изпратил съобщения до ищеца и неговия адвокат на известите му техни електронни адреси за посочване на банкова сметка, по която да бъде преведена дължимата сума, като междувременно правил опити да се свърже с последните по телефона, но без резултат.

Порази тази причина наредил сумата с пощенски запис на адреса на ищеца, посочен в договора за кредит, но същият се върнал непотърсен. Длъжникът изпратил втори пощенски запис до ищцата, ведно с уведомление за извършеното плащане с пощенски запис до нея чрез куриерска фирма „Спиди“ с обратна разписка което уведомление също не било потърсено. Същото се повторило и при двукратно изпращани уведомления до пълномощника на ищеца Ф. –адв.М.. На 30.05.2024 г. длъжникът подал молба по гр. дело № 3673/2023 г. по описа на PC – гр. Пазарджик, към която приложил доказателства са изпратените пощенски записи и уведомления, като е помолил срещи него да не бъде издаван изпълнителен лист. Междувременно като непотърсени са върнали изпратените втори и трети пощенски запис, същото се случило и с наредения трети пощенски запис, а уведомление чрез Телепоща за извършеното плащане с третия пощенски запис било връчено на лицето З.Л.. Така изложените в жалбата обстоятелства, длъжникът е поддържал и пред съдебния изпълнител с молба, към която е приложил пощенски запис и системен бон за приет от БП паричен превод в размер на сумите по изпълнителния лист, като в пощенските записи са отбелязани основанието за плащане и кредитора на вземането. Смята, че в случая е налице основание за прекратяване по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съобразно изложеното моли да бъде отменен обжалвания отказ на ЧСИ М. да прекрати изпълнително дело № 20248600403080 и вместо него съдът да постанови прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК. В условията на евентуалност, в случай, че съдът намери, че не са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело моли да се отмени Постановление от 14.11.2024 г и в тежест на взискателя да бъдат възложени разноските за производството, тъй като тай (длъжникът) не е станал повод за образуване на изпълнителното дело – арг. от чл. 78, ал. 2, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ГПК. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното производство - В.П. Д. оспорва същата в депозирано писмено възражение. Поддържа, че не са налице предвидените в закона предпоставки за прекратяване на производството, тъй като не е налице плащане по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК нито на първоначалния Р. Ф., която не била получавала и никакво съобщение от Български пощи, че сумата е била преведа, нито на него. Моли съда да остави частната жалба без уважение. Не претендира разноски.

По делото са представени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК от ЧСИ В.М., с които е заявено становище за неоснователност на депозираната жалба.

2

Софийски градски съд, като прецени становищата и доводите на страните и доказателствата по делото и на основание чл. 437 от ГПК, приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в производството срещу подлежащи на обжалване актове на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК и в законоустановения срок по чл. 436 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Изпълнително дело № 20248600403080 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 11.09.2024 г. по молба (вх. № 78127/11.09.2024 г.) на взискателя В.П. Д., подадена чрез адв. Б.Б., и изпълнителен лист № 468/30.08.2024 г., издаден въз основа на Решение № 371/20.03.2024г. по гр. д. № 20235220103673 по описа за 2023 г на Районен съд – гр. Пазарджик, съгласно който длъжникът „София Комерс Кредит Груп“ АД е осъден да заплати на Р.Ц.Ф. сумата от 287 лева, платена без правно основание по нищожен договор за потребителски кредит от 13.10.2022 г., сключен между Р. Ф. и „София Комерс Кредит Груп“ АД, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2023 г., както и сумата от 100 лева – разноски за платена държавна такса в исковото производство. С молбата за образуване на изпълнителното производство е поискано с ПДИ на длъжника да бъде връчено и уведомление по чл.99 ЗЗД за прехвърленото на вземане по изпълнителен лист № 468/30.08.2024 г., издаден по гр. д. № 20235220103673 по описа за 2023 г на Районен съд – гр. Пазарджик, с договор за цесия от 30.08.2024 г., сключен между Р.Ц.Ф. и В.П. Д.

(представен, ведно с потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД и уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне на вземането).

С разпореждане от 11.09.2024 г. ЧСИ М. е начислила и приела за събиране такси и разноски по образуване и водене на изпълнителното производство, ведно с разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева по представени договор за правна защита и съдействие.

С молба от 12.09.2024 г. кредиторът е поискал от ЧСИ да извърши справка в НАП за наличие на публични задължения да длъжника и справка в регистъра на БНБ за регистрирани сейфове.

На 13.09.2024 г. по делото е постъпила молба от кредитора за извършване на справка в Служба по вписванията в гр. Лъки за наличие на вписани по партидата на длъжника имоти и за справка в БНБ за декларирани банкови сметки на длъжника и за налагане на запор върху откритите такива. В изпълнение на възложеното от взискателя, на 16.09.2024 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „Обединена българска банка“ АД, „Интернешънъл Асет банк“ АД и „Изипей“ АД. На 17.09.2024 г. по делото е постъпила молба от кредитора за справка в търговския регистър за притежавани от длъжника дружествени дялове от капитала на други търговски дружества.

Дългът е събран въз основа на наложения запор, като на 28.09.2024 г. по делото е постъпила сума в размер на 1111,16 лева от запор на сметка на длъжника в „Изипей“ АД.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 29.10.2024 г. чрез 3 пълномощника му - адв. Т.С..

По изпълнителното дело е постъпило възражение вх. № 95169/01.11.2024 г. от длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и възлагане на разноските в тежест на взискателя, в което е посочил, че към датата на образуване на изпълнителното производство задължението по изпълнителния лист, въз основа на което последното е образувано, е погасено към първоначалния кредитор, предвид липсата към този момент на уведомление за цесия (за която твърди, че е узнал с връчването на ПДИ) и изрично посочен начин на плащане от страна на кредитора. Представил е доказателства за наредени пощенски преводи за дължимата сума до кредитора Р. Ф. на адреса на последната в гр.Пазарджик, посочен в договора за кредите от 02.04.2024 г., 16.05.2024 г. и 07.08.2024 г. с основание за превода – решение № 371/20.03.2024 г. по гр.д. № 3673/2023 г. на РС- гр. Пазарджик, както и съобщения, адресирани до кредитора и до адвоката, представлявал я по делото, по което е издаден изпълнителния титул – адв. Г. М., за изпратените пощенски записи. Изрично във възражението е посочено, че изпратените пощенски записи, както и уведомленията за извършаните плащания с пощенски запис до кредитора Ф. са били върнати като непотърсени.

Съдебният изпълнител е приел за неоснователни исканият на длъжника и с атакуваните постановления с изх. № 225474/07.11.2024 г. и изх. 233911/14.11.2024 г. ги е оставил без уважение.

Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, на която се позовава жалбоподателят установява изчерпателно изброени основания, при които може да се прекрати изпълнителното производство поради погасяване на дълга преди образуване на производството, а именно: представяне на разписка, изходяща от взискателя и удостоверяваща плащането на дълга, представяне на заверена квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. В случая по делото са представени доказателства, че дължимата по изпълнителния лист парична сума е била предадена и приета от пощенския оператор не еднократно, но липсват твърдения и доказателства сумата да е получена от първоначалния кредитор, нито твърдения и доказателства паричните преводи да не са били изплатени на получателя, поради отказ на последния да ги получи, т.е получаването на изпратената парична сума да е осуетено поради неправомерно поведение на кредитора. Тези обстоятелства следва да бъдат удостоверени чрез писмени доказателства, изходящи от пощенския оператор, а такива по делото липсват.

Представените към жалбата квитанции от пощенската станция за депозирани пощенски записи на името на първоначалния кредитор по изпълнителния титул не установяват плащане на дължимите суми по издадения изпълнителен лист, преди образуване на изпълнителното производство, още повече че длъжникът сам признава, че сумите по пощенските записи са му били върнати като непотърсени. От приложеното към жалбата уведомление от 08.08.2024 г., изпратено по телепоща, за изпратена чрез експресен пощенски запис дължима сума, е получено на 08.08.2024 г. от трето лице – З.Л. на адреса на Ф., 4 посочен в договора за кредит, но по делото не се откриват данни, а и жалбоподателят не твърди това лице да е овластено от кредитора, от съда или от закона да получи плащане от името на кредитора. С други думи, липсват и доказателства, удостоверяващи отказ на получателя, при който може да се фингира, че изявлението за плащане е достигнало до последния. Изложените съображения налагат извода, че не са налице предпоставките на чл.

433, ал. 1 т. 1 от ГПК за прекратяване на производството по изпълнителното дело, т.е. от длъжника не се доказа плащане, извършено към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнение за първоначалния кредитор, преди на длъжника да бъде съобщена цесията и то към момент, предхождащ образуване на изпълнителното производство, поради което законосъобразно с обжалваното Постановление от 07.11.2024 г. искането за прекратяване на изпълнителния процес е оставено без уважение.

Отделен е въпроса, че съдебният изпълнител дължи преценка дали са налице предпоставките по чл. 433, ал. 2 ГПК за приключване на изпълнението с оглед данните за постъпване на сумата в размер на 1111,16 лева от запор на сметка на длъжника в „Изипей“ АД, която преценка обаче е извън правомощията на настоящия съдебен състав, ограничен само до проверка за законосъобразността, респ. незаконосъобразността на атакувания акт на съдебния изпълнител.