Решение № 137 от 09.06.2022, Районен съд - Козлодуй

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Козлодуй, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20221440100140 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба на Д. К. С., ЕГН ********** от с.Гложене, общ.Козлодуй, ул.”Погранична” № 17 против „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, ЕИК 106513772, представлявано от изпълнителния директор Наско Асенов Михов, с която са предявени обективно съединени искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й извършено със Заповед № 20/27.01.2022г. на изпълнителния директор, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД “Строител” в Дирекция „Производство,

Управление

„Общостанционни съоръжения”,

Цех

„Строително-ремонтен” Сектор „Поддръжка”, Бригада „Поддръжка“ в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението (за 6 месеца) за периода от 02.02.2022г. до 02.08.2022г. в размер на 10 145.52 лева, ведно със законната лихва.

В съдебни заседания ищецът участва чрез пълномощник адвокат Р.М. от Адвокатска колегия – Враца, който поддържа исковете.

Ответникът „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД е подал редовен писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и 1 недоказани, и пледира да бъдат отхвърлени.

В съдебни заседания за ответника се явява пълномощник юрисконсулт Валерия Борисова и оспорва исковете, като поддържа писмения отговор с изложени подробно доводи.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. копие на личното трудово досие на ищеца; длъжностна характеристика за заеманата преди прекратяване на трудовия договор длъжност; оспорваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца; предизвестие за прекратяване трудовото правоотношение на ищеца; заверено копие на здравно досие на ищеца; протокол от 09.11.2021г. на Комисия по трудоустрояване при „АЕЦ Козлодуй” ЕАД; протокол № 78/36/29.10.2021г. на лекарска комисия към Служба трудова медицина при „АЕЦ Козлодуй” ЕАД; Заключение за медицинска пригодност за работа в среда с йонизиращи лъчение на ищеца от 08.11.2021г., издадено от Национален център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ); Преписка във връзка със същото заключение на НЦРРЗ; Договор от 18.11.2016г. между „АЕЦ Козлодуй” ЕАД и НЦРРЗ; Фиш за трудово възнаграждение на ищеца; писмо от НОИ с приложена справка; Правилник за организацията и дейността на служба „Трудова медицина”; ПВТР. Събрани са и гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Б. Б. В. И. и Стилиян

Георгиев, служители на ответното дружество.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства и доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Д. К. С. е работила при ответника по безсрочен трудов договор (към датата на прекратяването му) на длъжност “Строител” в Дирекция „Производство,

Управление

„Общостанционни съоръжения”,

Цех

„Строително-ремонтен” Сектор „Поддръжка”, Бригада „Поддръжка“ в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД.

Трудовото й правоотношение е прекратено от работодателя с предизвестие № 252 от 27.01.2022г. връчено на ищеца в условията на отказ на 1.02.2022г. и процесната Заповед № 20/27.01.2022г. също връчена на ищеца в условията на отказ. За обстоятелството, че предизвестието и заповедта са връчени на ищеца и тя е отказала да ги получи, и това обстоятелство е 2 удостоверено с подписите на свидетелите Б. Б., В. И. и Стилиян Георгиев се установява както от писмените доказателства, така и от гласните – показанията на същите свидетели, който съдът кредитира.

Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца записано в предизвестието е чл.328, ал.1 т.12 КТ - поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор и заключение за медицинска пригодност за работа в среда с йонизиращи лъчения изх.№ РГМО-03-1714 от 08.11.2-21г. на МЗ НЦРРЗ. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е записано същото правно основание по чл.328, ал.1 т.12 КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, без да е посочено в какво се изразява тази обективна невъзможност.

От представеното по делото заключение за медицинска пригодност за работа в среда с йонизиращи лъчения изх.№ РГМО-03-1714 от 08.11.2-21г. на МЗ НЦРРЗ и преписката към него, се установява, че е издадено по искане на работодателя „АЕЦ Козлодуй” ЕАД и въз основа на предоставени от работодателя документи – карта от профилактичен преглед на ищеца в Служба по трудова медицина при работодателя; епикриза на ищеца от МБАЛ, гр.Монтана; експертно решение на ТЕЛК от 2607.2021г. и протокол № 78/36/29.10.2021г. на СТМ при работодателя. Заключението е, че ищеца Д.С. е непригоден за работа в среда с йонизиращи лъчения по т.17 от Приложение № 4 към чл.11 на Наредба 11 от 2008г. Това заключение за медицинска пригодност за работа в среда с йонизиращи лъчения на МЗ НЦРРЗ не е връчено от органа издател на ищеца, а е било изпратено на работодателя.

Работодателя твърди, че от него е връчено лично на ищеца на 10.01.2022г., но по делото не са ангажирани доказателства, от кого (служител на работодателя) е връчено.

По делото е представен протокол на медицинска комисия по трудоустрояване при „АЕЦ Козлодуй” ЕАД от 9.11.2021г., където по т.1 е обсъдено, че на ищеца не може да бъде предоставено подходяща с оглед здравословното състояние работа. Представен е и протокол на Служба по трудова медицина № 78/36/29.10.2021г., от който е видно, че лекарска комисия на Службата по трудова медицина регистрирана при работодателя е предложила ищеца да бъде преместен при други условия на труд.

3

От представената длъжностна характеристика за длъжността на ищеца е видно и между страните няма спор, че медицински изисквания за длъжността по т.2.3.1 са - да няма противопоказания съгласно списък на медицинските противопоказания за работа в среда с йонизиращи лъчения към Наредба № 11 на МЗ за здравни норми и изисквания при работа в среда с йонизиращи лъчения.

Ищецът оспорва Заповед № 64/09.06.2021г., с която е прекратено трудовото му правоотношение и иска да бъде призната за незаконна и да бъде отменена, а като последица от това да бъде възстановен на предишната работа и да му бъде изплатено обезщетение за шест месеца, през които е останал без работа поради незаконното уволнение по съображения, че тъй като работодателя се позовава на протокол на лекарска комисия при службата по трудова медицина при работодателя, с който е прието, че ищеца не може да работи в среда с йонизиращи лъчения и е предложено да бъде преместен при други условия на труд, то не е ясно основанието за прекратяване на трудовия договор, понеже документите, на които се позовава работодателя обосновават основание за уволнение не по чл. 328, ал.1, т.12 КТ, както се сочи в заповедта, а по чл.325, ал.1, т.9 КТ.

Оспорва да е налице по отношение на него обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, изразяваща се в медицинска непригодност за работа в среда с йонизиращо лъчение, съгласно заключение на НЦРРЗ.

Заявява възражение за нищожност на заключение на НЦРРЗ, на които се позовава работодателя и иска да бъде обявено за нищожно по реда на косвения съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК по съображения, че не е връчено на ищеца по надлежния ред, не е мотивирано и при издаването му са допуснати нарушения съществени нарушения обуславящи неговата порочност.

Ответникът оспорва главния иск за признаване за незаконна и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищеца, като неоснователен и недоказан. Излага съображения, че работодателя правилно е прекратил трудовия договор на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, поради обективна невъзможност, която е констатирана от компетентния съгласно Закона за здравето и Наредба № 11 от 2018 г. орган, а именно заключение на НЦРРЗ и не зависи от волята на нито една от страните по трудовото 4 правоотношение.

Оспорва искането на ищеца да обяви нищожност на заключение за медицинска пригодност за работа в среда с йонизиращи лъчения изх.№ РГМО-03-1714 от 08.11.2-21г. на МЗ НЦРРЗ. Излага доводи, че то е влязло в сила, тъй като е връчено на ищеца от работодателя и не е оспорено от нея по реда на Наредбата. Поддържа, че е мотивирано, тъй като се основава на документи подробно цитирани.

Ответникът оспорва и исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ и иска да бъдат отхвърлени.

При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:

Спорът е трудов, като главния иск е за установяване на незаконно уволнение и отмяната му с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Предвид на това, в тежест на ответника - работодател е да докаже правилността на обжалваната заповед, т.е., че по отношение на ищеца е налице фактическия състав по чл.328, ал.1, т.12 КТ за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, изразяваща се в медицинска непригодност за работа в среда с йонизиращи лъчения.

По делото е безспорно и между страните няма спор за обстоятелствата, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор на длъжност “Строител” в Дирекция „Производство, Управление „Общостанционни съоръжения”, Цех „Строително-ремонтен” Сектор „Поддръжка”, Бригада „Поддръжка". Безспорно е и, че с 30-дневно предизвестие, връчено на ищеца при отказ на 01.02.2022г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, изразяваща се в медицинска непригодност за работа в среда с йонизиращо лъчение, съгласно заключение за медицинска пригодност за работа в среда с йонизиращи лъчения изх.№ РГМО-03-1714 от 08.11.2021г. на МЗ НЦРРЗ.

При прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, релевантният момент, към който следва да се преценява валидността на изявлението, съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено, е моментът на връчване на предизвестието – в този смисъл е решение № 608/01.12.2010г. по гр.д. № 1548/2009г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 5

239 от 23.03.2010г. по гр.д. № 5111/2008г. ІІІ г.о. ВКС. С изтичане срока на предизвестието настъпват последиците от упражненото вече от работодателя право да прекрати трудовия договор. Към този момент промяната в правната сфера вече е настъпила, поради което актът на работодателя за изтичане срока на предизвестието, дори и именуван като заповед, има само констативен характер.

В настоящия случай в предизвестието до ищеца изрично е записано основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1 т.12 КТ и заключение за медицинска пригодност за работа в среда с йонизиращи лъчения изх.№ РГМО-03-1714 от 08.11.2021г. на МЗ НЦРРЗ, поради което съдът не споделя доводите на ищеца, че не е ясно това основание.

Следващите доводи на ищеца за незаконност на уволнението му са, че по отношение на него не е налице надлежно установено обективно състояние на невъзможност да работи в среда с йонизиращи лъчения и да изпълнява трудовите си задължения, тъй като документа, на който се позовава работодателя - заключение за медицинска пригодност за работа в среда с йонизиращи лъчения изх.№ РГМО-03-1714 от 08.11.2021г. на МЗ НЦРРЗ е нищожен административен акт.

Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК гражданския съд се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Косвеният съдебен контрол е средство за обезпечаване законността в актовете и действията на административните органи и за отстраняване недействителността на административните актове и е израз на задължението, установено с чл. 117 от Конституцията на Република България по отношение на съдебната власт, да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.