Решение № 442 от 03.08.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Разград, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора З. М. Ц. като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20263330100323 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на образувано наказателно производство срещу ищеца за извършено умишлено престъпление ведно с иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва от датата на завеждане на иска.

С искова молба от С. Й. Т. с ЕГН: ********** срещу ответника Прокуратура на Република България с БУЛСТАТ 121817309, със седалище и адрес на управление: град София, район Триадица, булевард “Витоша” № 2, се моли за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3000 евро, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл.

278, ал. 6 НК, за което е оправдан с влязла в сила Присъда № 5/03.04.2025 г., постановена по ВНОХД № 57/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2025 г. до окончателното и изплащане.

Ищецът твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 06.02.2024 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Разград, който установил, че били налице достатъчно доказателства от разпити на свидетели, нумизматична и археологическа експертизи, писмени доказателства за виновността на лицето, на 26.02.2024 г. бил привлечен в качеството на обвиняем в извършване на престъпление по чл. 278, ал. 6 НК за това, че на 05.05.2017 г. в ****************************** държал три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за културно историческото наследство. На същата дата му били предявени материалите от разследването и след запознаване с тях, той направил доказателствени искания за разпит на свидетели и назначаване на графологична експертиза, като още в този момент 1 заявил, че почеркът и подписът, положени в протокола за претърсване и изземване от 05.05.2017 г. са негови и изявлението, че намерените три златни монети са на племенника му е негово, а не на покойната му леля, както неправилно била възприела Окръжна прокуратура – Разград. След събиране на поисканите нови доказателства, на 24.04.2024 г. последвало ново предявяване на разследването. Въпреки, че тези нови доказателства установявали по категоричен начин твърдението на ищеца, че ръкописният текст и подпис са изпълнени от него и не той е държал откритите три златни монети, на 20.05.2024 г. Окръжна прокуратура – Разград внесла в Окръжен съд – Разград обвинителен акт срещу него, като го обвинили в престъпление по чл. 278, ал. 6 НК за това, че на 05.05.2017 г. в гр. Разград, в недвижим имот, находящ се на ***********************, е държал три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал.1 от Закона за културното наследство (ЗКН):

„Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания", представляващи археологически движими културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл.

53, т. 1 ЗКН: „Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност " и „Според научната и културната област, към която се отнасят, движимите културни ценности са археологически: движими вещи, открити в земята, на повърхността и или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията", които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - по реда на Глава VI "Опазване на движимото културно наследство", Раздел II „Идентификация и регистрация" от ЗКН и Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена от министъра на културата на основание чл.107 от ЗКН (отменена на 02.03.2021 г., действаща към 05.05.2017 г.), както следва: 1 (един) брой монета, бронзова, римска провинциална на император Септимий Север (193 211), отсечена в монетарницата на Марцианопол с реверсен тип „Император прав наляво" на стойност 30,00 (тридесет) лева; 1 (един) брой монета, бронзова, римска провинциална на император Каракала (198 - 217), отсечена в монетарницата на Марцианопол с реверсен тип „Тюхе права насреща" на стойност 30,00 (тридесет) лева и 1 (един) брой монета, бронзова, римска провинциална на император Елагабал (218-222), отсечена в монетарницата на Никополис ад Иструм с реверсен тип „Орел между две военни знамена" на стойност 30,00 лева, всички на обща стойност 90,00 лева – престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК

Въз основа на посочения обвинителен акт било образувано НОХД № 151/2024 г. по описа на Окръжен съд – Разград. На 04.07.2024 г. било насрочено и проведено разпоредително заседание по посоченото НОХД, в което прокурор от Окръжна прокуратура – Разград поддържал обвинението за престъплението по чл. 278, ал. 6 НК срещу ищеца. По делото били проведени още четири открити съдебни заседания, съответно на: 02.09.2024 г., 31.10.2024 г., 05.12.2024 г. и 14.01.2025 г., за които ищецът като подсъдим бил призован да се яви лично и участвал в наказателния процес. На 14.01.2025 г. Окръжен съд – Разград постановил Присъда № 1 по НОХД № 151/2024 г., с която признал С. Й. Т. за виновен в извършване на престъплението, за което бил 2 предаден на съд и му наложил наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване за подпис пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице - два пъти седмично за срок от седем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца.

След подадена въззивна жалба срещу така постановената присъда било образувано ВНОХД № 57/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна. На 03.04.2025 г. било проведено открито съдебно заседание, по време на което прокурор от Апелативна прокуратура – Варна оспорвал възраженията в жалбата и поддържал обвинението. В края на съдебното заседание, въззивната инстанция постановила Присъда № 5/03.04.2025 г., с която отменил присъдата на Окръжен съд – Разград и оправдал ищеца в извършването на престъплението, за което бил предаден на съд. На 10.04.2025 г. бил подаден касационен протест от Апелативна прокуратура – Варна срещу оправдателната присъда. На 09.07.2025 г. и въз основа на протеста, делото било изпратено на Върховния касационен съд. С Разпореждане № 1447 от същата дата 09.07.2025 г. председателят на Второ наказателно отделение отказал да образува касационно производство, тъй като протестът не отговарял на изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК и върнал делото на Апелативен съд – Варна. С Разпореждане № 211/15.07.2025 г. въззивната инстанция върнала касационния протест. Апелативна прокуратура – Варна подала частен касационен протест срещу разпореждането за връщане, в резултат на което било образувано Частно касационно наказателно дело № 70/2025 г. по описа на ВКС, I-во н.о. С Определение № 426/09.10.2025г. било оставено в сила Разпореждане № 211/15.07.2025 г., с което касационния протест бил върнат и едва на посочената дата – 09.10.2025 г. оправдателната присъда влязла в сила.

Твърди се, че целият наказателен процес от привличането в качеството на обвиняем и до влизане в сила на оправдателната присъда продължил общо в неговите досъдебна и съдебни фази една година и осем месеца.

Към момента на повдигане на обвинението ищецът бил на 62 години, женен, с две пълнолетни деца и трима внуци, неосъждан. Твърди се, че в резултат на незаконното обвинение претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания във връзка с привличането му като обвиняем и предаването му на съд с искане да бъде осъден за престъпление, което не бил извършил. Твърди се, че в хода на цялото наказателно производство изпитвал стрес и притеснение от неоснователно му обвинение, негативни изживявания от участието му като обвиняем и подсъдим в процеса, чувствал се унижен и се срамувал от това качество. От първия до последния момент на воденото срещу него наказателно производство, той не преставал да твърди, че не е извършил престъплението, в което бил обвинен, но едва след влизане в сила на оправдателната присъда, правотата на твърденията му и неговата невинност били потвърдени окончателно от съда. Сочи се, че през целия период по време на висящността на наказателното производство ищецът бил под напрежение, което било особено силно, когато му било предявявано обвинението в досъдебното производство, както и преди, по време и след всяко открито съдебно заседание. Въпреки знанието му, че не е извършил престъплението, в което бил обвинен, той непрекъснато си задавал въпроса какво ще се случи с него, ако съдът приеме тезата на прокурора.

Провеждал многократни разговори със своите защитници, както при лични срещи, така и по телефона. Преди датата на всяко съдебно заседание не можел 3 да спи и да мисли за нищо друго, освен за това какво ще се случи. Твърди се, че се чувствал изключително напрегнат, станал по-затворен и раздразнителен.

Срамувал се от съседи, колеги и познати. Когато се налагало да отсъства от работа, за да се яви пред органите на досъдебното производство или в съдебно заседание пред съда, ползвал платен годишен отпуск и винаги се стремял да пази в тайна причината за отсъствието си. Градът обаче бил малък и сред неговите жители, които познавали ищеца, се коментирало че е подсъдим.

Случвало се познати да го питат дали наистина е иманяр, има ли монети и колко са му дали.

Изтъква се, че воденото наказателно производство засегнало честта и достойнството на С. Й. Т.. Вследствие повдигнатото му обвинение и предаването и на съд за престъпление, за което впоследствие бил оправдан с влязла в сила присъда, за него произтекла вреда, изразяваща се в засягане на основно човешко право - правото на чест и достойнство. Воденият срещу него процес станал достояние на хората, с които той контактувал. През този период от време, Т. все повече се самоизолирал, ограничавайки социалните си контакти. Бил принуден в рамките на година и осем месеца да отделя значителна част от своето време и средства, за да се защитава от незаконно предявеното му обвинение. Бил ловец и притежавал законно оръжие, което обаче му било отнето след повдигане на обвинението. Това го лишило от възможността да ходи на лов – дейност, която много обичал и за която във времето бил вложил средства и усилия за подготовка. Твърди се, че в периода на обвинението, ищецът закупил ловно куче, което не успял впоследствие да използва по предназначение, тъй като през периода на висящността на наказателния процес не ловувал и нямал възможност да го обучава.

В осигуреното право на отговор ОТВЕТНИКЪТ ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ изразява становище за допустимост на иска, доколкото е налице влязла в сила оправдателна присъда срещу ищеца.

Оспорва се като недоказана по основание и размер исковата претенция и се сочи, че не са налице доказателства, които да установяват действително претърпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Твърди се, че изявленията за претърпени вреди са общи, неподкрепени с конкретни доказателства. Оспорва се иска за обезщетяване на неимуществени вреди и по размер като прекомерен и несъответстващ на принципа на справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че ищецът не представя доказателства в подкрепа на твърдяната дата - 06.02.2024 г., като дата, на която бил привлечен като обвиняем. Сочи се, че обвинението не за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, липсват твърдения и доказателства за прилагани и търпени в хода на наказателното производство мерки за процесуална принуда по отношение на ищеца. Сочи, че с присъдата на Окръжен съд – Разград ищецът е бил признат за виновен, което налагало извод, че ако в процесния период ищецът е търпял вреди, то те не са единствено и само в резултат от дейността на органите на Прокуратурата на Република България. Подчертава се, че наказателното производство е продължило в разумен срок – година и осем месеца.