Решение № 292 от 22.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Пловдив, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330113275 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Х. Г. Данов“ № 37 против Х. Н. И., ЕГН **********, с адрес: с. Й. Г., ул. „**“ № ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че в качеството си на *** ****, на основание чл.

98а от Закона за енергетиката, продава ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане.

Обектът, чийто собственик е ответникът, находящ се в с. Й. Г., ул. „***“ № **, е снабдяван с ел. енергия, като същият се индивидуализира с измервателна точка №*****, а за ответника е открит клиентски номер ****. Потребителят имал задължението да заплаща консумираната ел. енергия и мрежови услуги в сроковете по общите условия, като в изпълнение на задълженията си като краен снабдител, ищецът доставил за периода 09.11.2023 г. – 08.02.2024 г. ел. енергия на обща стойност 1197,76 лева. При забава в плащането, ответникът дължи и лихва от деня на забавата, която в конкретния случай, възлиза на сумата от общо 230,58 лева за периода 30.12.2023 г. – 12.06.2025 г. Предвид неизпълнение на задълженията на ответника да плати начислените суми, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното частно гр. дело № 10735/2025 г. на ПдРС, ХІІІ гр. с., била издадена заповед по чл. 410 ГПК за горните вземания, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите установителни претенции в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Моли се предявените искове да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 13.06.2025 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответника Х. Н. И. не е депозирал отговор на исковата молба, нито е изразено становище по иска, като ответника не се явява на първото по делото 1 съдебно заседание, не ангажира доказателства и не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

От пълномощника на ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки, което се поддържа, видно от депозираната преди съдебното заседание молба.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответната страна. Същият е редовно призован и за първото по делото заседание, като в изпратеното му съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в отсъствие на представител на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение.

Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират и са налице доказателства, че са действително заплатени в размер на общо 89,48 евро /175 лева/, от които- заплатена ДТ в размер на 38,35 /75 лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро /100 лева/, както и направените в заповедното производство разноски в размер на общо 40,18 евро /78,58 лева/, от които- заплатена ДТ в размер на 14,61 евро /28,58 лева/ и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 25,56 евро /50 лева/.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Х. Н. И., ЕГН **********, с адрес: с. Й. Г., ул. „***“ № ***, че дължи на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Х. Г. Данов“ № 37 следните суми: 1197,76 лева представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 09.11.2023г. до 08.02.2024г., както и 230 лева обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 30.12.2023г. до 12.06.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 13.06.2025г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5035/16.06.2025г. по ч.гр.д. № 10735/2025г. по описа на Районен съд-Пловдив, 13-ти гр. състав.

ОСЪЖДА Х. Н. И., ЕГН **********, с адрес: с. Й. Г., ул. „**“ № *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на 2 управление: гр. Пловдив, ул. „Х. Г. Данов“ № 37 сумата от общо 89,48 евро /осемдесет и девет евро и четиридесет и осем евроцента/ или 175 лева /сто седемдесет и пет лева/, представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от общо 40,18 евро /четиридесет евро и осемнадесет евроцента/ или 78,58 лева /седемдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща направени в заповедното производство разноски.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3