Решение № 162 от 29.06.2022, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. гр.Велинград, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия Г. Т. Владимирова при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Лилия Г. Т. Владимирова Гражданско дело № 20215210101201 по описа за 2021 година

Производството е по искане по чл. 32, ал. 2 ЗС.

Предявен е от Р. Г. СТ., ЕГН **********, ХР. В. СТ., ЕГН ********** и В. В.

СТ., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: град Велинград, ул. "*****" № 15, против Г. ХР. СТ., ЕГН ********** и Н. Г. СТ., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Велинград, ул. "*****" № 15, иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗЗД, с който се иска съдът да разпредели реалното ползване на приземен етаж и тавански помещения в жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК.

Ищците твърдят, че са собственици по наследство от Вельо Христов С., починал на 16.05.2004 г. на следния недвижим имот: първи жилищен етаж от жилищна сграда представляваща западната половина на къща близнак, която жилищна сграда е с идентификатор *** по кадастралния план и кадастралните регистри на град Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г: на ИД на АГКК, застроена площ 77кв.м., състояща се от приземен етаж, два жилищни етажа и таван.

Излагат, че праводателят им се легитимира като собственик на основание нотариален акт за дарение на недвижим имот и отстъпено право на строеж А-138, т. I, дело 284/14.06.1985г. на PC Велинград. Твърдят, че ответниците Г. ХР. СТ. и съпругата му Н. Г. СТ. са собственици на втория жилищен етаж от жилищната сграда представляваща западната половина на къща близнак, съгласно цитирания в предходния абзац нотариален акт. В пункт 3 от акта е отразено, че в полза на ответниците е отстъпено безсрочно и безвъзмездно да построят втория етаж. Твърдят, че през 2007г. ответниците си издават и констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за същия етаж и пристройката от 24кв.м., към същия етаж.

/Нотариален акт вх.рег.№ 419/08.03.2007г.,акт 108, т.Н, дело 337/2007г. на СВ при PC 1

Велинград/. В жилищната сграда, в която те като ищци и ответниците в настоящето производство притежават самостоятелни обекти-първи и втори жилищни етажи, има приземен етаж и тавански помещения, които по своята същност са общи части на сградата с идентификатор ***. Твърдят, че взаимоотношенията им с ответниците не са добри, въпреки че роднинската им връзка е много близка. Няма разбирателство между тях за ползването на общите части на сградата. Претенциите на ответниците са по-големи от правата им в собствеността, затова опитите им да се разберат с тях извънсъдебно за ползването на приземния етаж и таванските помещения завършват винаги безуспешно. Предвиди изложеното молят предявеният иск да бъде уважен. Ангажират доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват предявения иск като неоснователен. Признават, че са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед №РД-18-1214/06.06.2018 г. на изп.директор на АГКК, последно изменена със Заповед №18-1 1031/12.11.2020 г. на Началника на СГКК-Пазарджик, който обект се намира на етаж 1, в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот е идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент с брой нива на обекта 3, с площи от: 11 кв.м; 11 кв.м. и 82 кв.м.. Твърди се, че този самостоятелен обект включва в себе си сочения в исковата молба - втори жилищен етаж и пристройка към същия етаж, изградени по силата на отстъпеното през 1985 г., на Г. ХР. СТ., право да надстрои втори жилищен етаж от къща, обективирано в нотариален акт за дарение и отстъпено право на строеж №А-136, том I, дело № 284/1985 г. по описа на РС – Велинград, представляваща западната половина от къща близнак построена върху парцел IV, отреден за имот с пл.номер 5653 от кв.№ 13 по плана на гр.Велинград, които от изграждането си са конструктивно и функционално свързани, в един самостоятелен обект и от изграждането си през 1986 г., се владеят като такъв единствено и само от тях вече повече от 34 години, поради което твърдят, че този самостоятелен обект е придобит по давностно владение от тях, още през 1996 г., за което е издаден Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка – давностно владение № 159, том I, дело № 157/08.03.2007 г., на Нотариус Георги Халачев, с АКТ на вписване № 108, т.II, дело 337/2007 г., на СВ – Велинград, което обстоятелство е известно на ищците, видно от представения с исковата молба нотариален акт. Оспорват, че процесната жилищна сграда с идентификатор *** е разделена на два етажа. Твърдят, че тя е на три етажа, като собственият им САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** е функционално свързан с третия етаж. Твърдят, че този трети етаж фактически е реализиран от тях през 1986 г., с изграждането на ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ и ПРИСТРОЙКА към същия, реализиран изцяло в предвиденото подпокривно пространство- ТАВАНСКИ ПОМЕЩЕНИЯ, обособени, като АТЕЛИЕ – придадено към жилището им, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор***, състоящо се от три стаи, коридор и баня с тоалетна, което обстоятелство е станало със съгласието и без противопоставяне на ищците. Твърдят, че същото единствено обслужва само тяхното жилище и като придадено към същото, следва собствеността му. Поддържат, че до него се стига само и единствено от входа на самостоятелен обект в сграда е идентификатор ***, чрез вътрешно стълбище. Излагат, че през годините никой освен тях не е имал достъп. Твърди се, че ателието е търпим строеж и следва собствеността на главната вещ - чл. 98 ЗС в случая самостоятелния обект. Поддържа се, че към момента, в който са придобили този самостоятелен обект в сграда с идентификатор 2

***. по силата на чл. 98 от ЗС са придобили и третия етаж, в който е разположено процесното ателие. По изложените съображения твърдят, че то е изключителна тяхна собственост и не е обща част нито по естеството си, нито по предназначението си, поради което следва да се отхвърли искането за реалното му разпределение. Оспорват обстоятелствата свързани с разпределението на реалното ползване на приземния етаж, тъй като в същия има две изби, като едната е принадлежност към самостоятелния техен обект, а другата принадлежност към самостоятелния обект на ищците с идентификатор ***., и като такива реално се ползват и владеят от тях и по отношение на това няма спор помежду им.

Ангажират доказателства

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

Целта на производството по чл.32, ал.2 от ЗС - на спорна съдебна администрация, е да се замести решението на мнозинството чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най - пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността и което да дава възможност на съсобствениците за найцелесъобразното й използване. В производството подлежи на изследване дали е налице съсобственост, какви са квотите в съсобствеността и кой е най-целесъобразният начин на ползване на общия имот, съобразно действителните права на съсобствениците.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищците са собственици на първи жилищен етаж от жилищна сграда представляваща западната половина на къща близнак, която жилищна сграда е с идентификатор *** по кадастралния план и кадастралните регистри на град Велинград, одобрени със Заповед РД-181214/06.06.2018г: на ИД на АГКК, застроена площ 77кв.м., състояща се от приземен етаж, два жилищни етажа и таван, а ответниците Г. ХР. СТ. и съпругата му Н. Г. СТ. са собственици на втория жилищен етаж от посочената жилищна сграда. Изложеното се установява и от представените по делото писмени доказателства- нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 93, том I, дело № 199/1976 г. от 26.03.1976 г., нотариален акт за дарение и отстъпено право на строеж №А-136, том I, дело № 284/1985 г. по описа на РС – Велинград, нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка – давностно владение № 159, том I, дело № 157/08.03.2007 г., на Нотариус Георги Халачев, с акт на вписване № 108, т.II, дело 337/2007 г., на СВ – Велинград, нотариален акт за собственост върху недвижим имот, съставен въз основа на писмени доказателства №67, том II, рег. № 3448, дело № 250/18.08.2021, на нот. М.Рангеловва, с рег. № 650, удостоверение за наследници на Вельо Христов С. № 014/03.01.2020 г., изд. от Община Велинград, разрешение за строеж № 155 от 04.12.985 г., изд от Общински народен съвет Велинград.

Съгласно заключението на приетата първоначална съдебно- техническа експертиза, процесният тавански етаж представлява самостоятелен обект в сграда и отговаря на строителните правила и норми за това, като е изградено в периода1987 г. до 30.06.1998 г.. Вещото лице е посочило, че приземният етаж/сутерена е със самостоятелен вход от дворното място, с под на нивото на терена и се състои от входно предверие с площ от 5,72кв.м., тоалетна с площ от 2 кв.м., коридор с площ от 9,20 кв.м., помещение ползвано от ищците с площ от 14,20 кв. м. и помещение, ползвано от ответниците, с площ от 15.20 кв.м.. Вещото лице е изготвило варианти за разпределение единствено ползването на приземния етаж, като е посочило, че за да се достигне до таванския следва да се премине през самостоятелния обект на 3 ответниците, а именно чрез ползване на стълбищната му клетка и няма друг достъп до него.

Съгласно заключението на повторната съдебно- техническа експертиза, процесният тавански етаж не отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелен обект- ателие, тъй като санитарното помещение там е разположено над кухнята на жилището на втория етаж, поради което може да се приеме, че той е придаден към жилище с идентификатор ***. Вещото лице е изчислило, че устройствените показатели са в границите на нормативно допустимите, като височината на западната половина на жилищната сграда на кота корниз е по- малка от 10 м.. С експертизата е установено, че процесният „тавански етаж“ е изграден преди 07.04.1987 г., отговаря на условията за търпимост по смисъла на §16 ПР от ЗУТ и поднормативните актове по приложението му. Към експертизата са изготвени три варианта на разпределение на ползването, при които вещото лице е посочило начин на ползване едновременно на сутерена и таванския етаж. В констативно- съобразителната част вещото лице е посочило, че в пристройката към западната половина на жилищната сграда е разположена стълбищна клетка, чрез която се осъществява самостоятелен достъп до надстроения втори жилищен етаж и таванския. Достъпът до първи жилищен етаж се осъществява, чрез съществуващо стълбище по западната фасада. В одобреният проект през 1985 г. е бил предвиден надзид в подпокривното пространство с височина от 1 м., а при огледът е установено, че той е изпълнен с височина около1,5 м.. Вещото лице е установило, че с корекция в червен и син цвят върху одобрения проект е било отразено изменение по време на извършване строителството на надстройката, с което предвиденият четирискатен покрив за цялата жилищна сграда се заменя с двускатен, а надзида се увеличава на 1,2 м., като по този начин в подпокривното пространство се е осигурила достатъчна височина за да се обособи тавански етаж. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че таванския етаж макар да не отговаря на изискванията за самостоятелен обект- ателие, то отговаря на изискванията за придадено ателие към самостоятелния обект под него- на втори жилищен етаж, като до него се стига единствено чрез стълбище, което започва от първия етаж на жилищната сграда и е предназначено да обслужва втория жилищен и таванския етаж.

От разпита на св. Борис Благов Станудин се установява, че с изграждането на втория жилищен етаж от процесната сграда е изградено и ателие над него, като достъпът и до двете е бил единствено през входа и стълбището, представляващи пристройка към съществуващата преди това сграда и обслужващи надстроения над нея втори жилищен етаж. Свидетелят Станудин излага, че от изграждането си вторият и изградения над него трети етаж (ателие) са неразделна част и имат общ вход, като такъв е бил плана и строителното разрешение, затова те са построени по този начин, а и волята на учредилите правото на строеж на ответника. Свидетелят поддържа, че братът на ответника- Вельо никога не е ползвал този таванския етаж и между тях не е имало спорове, че той се ползва единствено от Георги. Свидетелят знае, че в сградата има и изби, като от лявата страна е тази, която се ползва от ответниците, а от дясно на брат му, като между тях не е имало спорове и за това. Свидетелят е категоричен, че наследодателят на ищците не е имал ключ от жилището на брат му, нито е държал свои вещи там.