Решение № 166 от 25.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Десислава П. Генова при участието на секретаря Виолета Оск. Медина в присъствието на прокурора М. К. Б. като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100603555 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI НПК

С присъда от 30.10.2023 г., постановена по НОХД №19859/2019 г., по описа па Софийски районен сьд:

1.

Подсъдимият Ж. К. Г., ЕГН **********, е признат за невиновен, за това, че на 30.12.2013г. в гр. София, ********, пред офис на банка "Алфа банк", с цел да набави за себе си и за другиго - М. А. Д., имотна облага, в съучастие като съизвършител с М. А.

Д., ЕГН ********** (съизвършител), възбудил заблуждение у И. Д.П., И. Б. П. и Х. В.

П., че Г. и Д. ще внесат по сметка на дружеството-кредитор - финансова къща "Маршал кредит Груп" ООД по договор за кредит No G 116-131025С094 сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева за погасяване на ипотечен кредит, като след това И. Д.П. и И.

Б. П. ще получат нотариалния акт за жилището си от финансова къща "Маршал кредит груп" ООД, след което Д. и Г. получили от тях парична сума в този размер, като с това причинил имотна вреда на Х. В. П. в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал. 1 НК.

2. Подсъдимият М. А. Д., ЕГН **********, е признат за невиновен за това, че в периода от неустановена дата през 2013г. до 30.12.2013г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление, когато две деяния, които осъществяват поотделно състава 1 на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие като съизвършител с Ж. К. Г., ЕГН ********** (съизвършител), с цел да набави за себе си и за другиго - Ж. К. Г., имотна облага, възбудил заблуждение у И.

Д.П., И. Б. П. и Х. В. П., да сключат договор за кредит с финансова къща "Маршал Кредит Груп" ООД и че ще им съдейства за уреждането на отношенията им с финансова къща "Маршал кредит груп" ООД по договор за кредит No G 116131025С094, както и за внасяне на парични суми от тяхно име за погасяването на задълженията им, както следва:

1. За това, че за времето от неустановена дата през 2013г. до 25. 10.2013г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у И. Д.П. и И. Б. П. да сключат ипотечен договор за кредит с финансова къща "Маршал Кредит Груп" ООД и че ще им съдейства за по-лесното погасяване на кредит с финансова къща "Маршал кредит груп" ООД по ипотечен договор за кредит N2 G 116- 131025С094, че след като И. и И. П. получат сумата по кредита, да му дадат сумата от 20 000лв.,за да я внесе като вноска по кредита, за да бъде приспадната от дължимото по кредита им, а след това да им издаде документ за сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, като получил сумата на 25. 10.2013г. на спирка до кръстовището на бул. "Мария Луиза" и ул. "Екзарх Иосиф" и с това причинил имотна вреда на И. Д.П. и И. Б. П. в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева и

2. На 30.12.2013г. в гр. София, ********, пред офис на банка "Алфа банк", в съучастие като съизвършител с Ж. К. Г., ЕГН **********(съизвършител), с цел да набави за себе си и за другиго - Ж. К. Г., имотна облага, възбудил заблуждение у И. Д.П., И. Б. П. и Х.

В. П., че Д. и Г. ще внесат по сметка на дружеството-кредитор финансова къща "Маршал кредит груп" ООД по договор за кредит № G 116-131025С094 сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева за погасяване на ипотечен кредит, като след това И. Д.П. и И.

Б. П. ще получат нотариалния акт за жилището си от финансова къща "Маршал кредит груп" ООД, след което Д. и Г. получили от тях парична сума в този размер и с това причинили имотна вреда на Х. В. П. в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, като вредите общо са в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, като причинената вреда е в големи размери, и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпленне по чл. 210, ал.1, т.5, вр. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК.

Със същата присъда е признал подсъдимия М. А. Д., ЕГН ********** за ВИНОВЕН, в това, че на неустановена по делото дата след 25. 10.2013г. до 30.12.2013г,, в гр. София, на бул. “Княз ******** N ********, пред офис на банка "Алфа банк", с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у И. Д.П. и Х. В. П., че ще внесе по сметка на дружеството кредитор - финансова къща "Маршал кредит груп" ООД по договор за кредит № G 116- 131025С094 сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева за погасяване на ипотечен кредит, като след това И. Д.П. и И. Б. П. ще получат нотариалния акт за жилището си от финансова къща "Маршал кредит груп" ООД, след което Д. получил от тях парична сума в 2 този размер и с това причинили имотна вреда на Х. В. П. в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева - престъплепие по чл. 209, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 209, ал.1 НК, вр. чл. 55, ал.1, т. 1 НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от 3 години.

Постъпили са въззивен протест от прокурор при СРП, въззивна жалба от И. П. и Х.

П. чрез адв. Р. Х. и адв. И. К., въззивна жалба от подсъдимия М. Д.. чрез адв. М. П. и допълнения към тях.

С протеста се иска отмяна на присъдата в оправдателната й част по отношение на подсъдимите Д. и Г. и постановяване на нова, с която те да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения. По отношение на присъдата в осъдителната й част, се иска увеличаване на размера на наложеното на подсъдимия Д. наказание 11 м. лишаване от свобода, като при условията на чл. 54 НК, му се наложи наказание в размер над минимума, предвиден за престъплението. Изложени са доводи за съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясна воля на първоинстанционния съд, касаещи диспозитива на присъдата. От една страна подсъдимите са оправдани изцяло по повдигнатите им с обвинителния акт деяния, а от друга подсъдимият Д. е признат за виновен за престъпление по чл. 209 НК - за второто деяние, включено в повдигнатото му обвинение за продължавано престъпление по чл. 210 НК, за което деяние със същата присъда той е оправдан. В протеста се сочи, че присъдата е необоснована, тъй като установените фактически положения не съответстват на събрания доказателствен материал. Счита за неправилно наказанието на подсъдимия Д. да се определя при условията на чл. 55 НК, поради липса на предпоставки за това. Иска се неговото определяне да е при условията на чл. 54 НК и да е над минимума, предвиден за престъплението.

Във въззивната жалба от подсъдимия М. Д. и допълнението към нея се прави искане за постановяване на нова оправдателна присъда за престъплението по чл. 209 НК, за което е признат за виновен. Сочи се наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви. Липсвал анализ на обективната и субективната страна на престъплението, неясна била волята на съда по кое обвинение Д. е оправдан и по кое е осъден, неясен бил и диспозитивът на присъдата. Не били посочени доказателствата на база които, първостепенният съд е приел, че е налице престъпление по чл. 209 НК.

С въззивната жалба на адв. Р. Х. (повереник на частните обвинители) и допълнението към нея се обжалва присъдата във всичките й части. Счита, че е нарушен материалният и процесуалния закон, а по отношение на подсъдимия Д. наказанието било явно несправедливо, тъй като е било прекомерно занижено. По отношение оправдаването на подсъдимия Д. счита, че първоинстанционният съд не е установил правилно фактическата обстановка. Не са оценени всички доказателства по делото, като някои от тях са изопачени, а други са превратно тълкувани. По отношение оправдаването на подсъдимия Г. счита, че първоинстанционният съд не е оценил обективно всички факти, доказващи участието му в изпълнителното деяние. Акцентира, че доказателствата по делото установяват, че подсъдимият Г. бил наясно, че у свидетел П. следва да се затвърди заблуждението, че 3 инкриминираната сума ще се внесе в полза на финансовата къща за погасяване дълга на семейство П.. Излага, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани доказателства, еднопосочно е дал вяра на доказателствата, подкрепящи защитната теза на подсъдимите и им е придал предварително определена доказателствена сила. В нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд е игнорирал изцяло показанията на свидетелите, установяващи действията на двамата подсъдими, описани в обвинителния акт.

Приема правната квалификация, дадена от прокурора с обвинителния акт за правилна и моли съдът да постанови нова осъдителна присъда по отношение и на двамата подсъдими по повдигнатите им обвинения, като им се наложат наказания около средния размер.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение поддържа протеста, като моли да се признаят подсъдимите Г. и Д. за виновни по първоначално повдигнатите срещу тях обвинения, с внесения обвинителен акт от СРП. Поддържа тезата, че пред първата инстанция са събрани достатъчно по обем обвинителни доказателства, в подкрепа на това, че на посочените в обвинението дати и места, двамата подсъдими в съучастие, са възбудили и поддържали по отношение на частните обвинители и граждански ищци заблуждение относно фактите, посочени в обвинението. На следващо място държавният обвинител твърди, че първоинстанционният съд неправилно е изключил от доказателствената съвкупност извършените по делото разпознавания по фотоснимки по отношение на подсъдимия Г., като така е достигнал до неправилен извод, че същият не е взел участие в престъплението - предмет на обвинението.

Във връзка с изложеното моли въззивният съд да приеме, че двамата подсъдими в съучастие, умишлено са участвали във възбуждане и поддържане на заблуждение от пострадалите лица, в резултат на което за едно от тях е настъпила посочената в обвинението имотна вреда.

Процесуалните представители на частните обвинители и граждански ищци – адв. Х. и адв. К. поддържат въззивната жалба и допълнението към нея, като излагат подробни съображения за изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта, свързан с оправдателната част на присъдата на двамата подсъдими Д. и Г., както и присъдата в осъдителната й част на подсъдимия Д.. Не намират за основателно изложените от прокурора в протеста за разминаване на диспозитива и не подкрепят това становище. Желаят присъдата да бъде изменена и двамата подсъдими Г. и Д. да бъдат осъдени по деянията така както са по деянията, така както са повдигнати с обвинителния акт и с техните квалификации, при размер на наказанието около средния размер.

Защитникът на подсъдимите Д. и Г. – адв. Б. излага становището, че поддържа въззивната жалба от подсъдимия Д. и моли да бъде оправдан изцяло последния, тъй като не било доказано, че е налице извършено престъпление нито от него, нито от подсъдимия Г..

Поддържа оправдателната присъда за подсъдимия Г., както и тази при която и двамата подсъдими в съучастие са оправдани. Моли да се измени присъдата само в частта, касаеща подсъдимия Д., като същият бъде оправдан.

Подсъдимият М. Д. в лична защита заявява, че не е извършил никакво престъпление и моли да бъде оправдан.

4

Подсъдимият Ж. Г. в лична защита заявява, че не е извършил престъпление и моли да бъде оправдан.

В последната си дума, двамата подсъдими, поотделно, молят да бъдат оправдани.

Софийски градски съд след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 НПК, констатира, че са налице основания за нейната отмяна и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане:

Въззивният съд, запознавайки се с постановената от първостепенния съд присъда, която е предмет на въззивна проверка констатира налично в нея вътрешно противоречие. В конкретния случай и доколкото с крайния си съдебен акт е преквалифицирана инкриминираната престъпна деятелност описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, която е вменена като извършена от подсъдимия М. Д. от страна на първия съд, е допуснато вътрешно противоречие между така постановената присъда и изготвените към нея мотиви, с което е създадена неяснота, както във вътрешното съдийско убеждение на този съд, така и във волята му по възприетата правна квалификация за подсъдимия Д..