Решение № 3202 от 21.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3202 гр. София, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20261110203911 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № 8506635618, издаден от Агенция Пътна инфраструктура /АПИ/, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание - "имуществена санкция" в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В подадената жалба от адв. К. се претендира за отмяна на електронния фиш поради допуснати процесуални нарушения при ангажиране на отговорността на дружеството.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилно издаване на електронен фиш за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП поради липсата на такава предвидена възможност в чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП към момента на нарушението. Сочат се и други процесуални нарушения – липса на ясно описание на нарушението и разминаване с дадената му правна квалификация.

Претендира се и противоречие с Решение на СЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. Жалбоподателят се позовава и на новата уредба на чл. 10б, ал.

7 от Закона за пътищата, процедурата по която не е изпълнена от наказващия орган. Поради горното се претендира отмяната на електронния фиш в цялост.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен или упълномощен представител. От адв. К. е постъпила молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие, с изложени доводи за отмяна на ел.фиш. Моли и за присъждане на направените разноски за адвокатска защита.

Административнонаказващият орган – Агенция Пътна инфраструктура, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На *** г. в 13:00 часа, ППС – автобус марка „Менарини“, модел „Сити мууд 12 ЦНГ“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 19200 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6Д, без ремарке, се движело по път А-6 /Автомагистрала „Европа“/, в община Столична, км 60+705 с посока нарастващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Автобусът бил собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***. На посочената дата и час стационарна контролна точка 10191, разположена на път А-6, км.

60+705, заснела посоченото превозно средство, като било отчетено, че за него не е заплатена частично пътна такса по чл. 10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата - за превозното средство имало тол-декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от реалната.

За установеното бил генериран доказателствен запис, както и снимка на автобуса с отбелязване на стационарната контролна точка, датата и часа на записа и посоката на движение на специализирания автомобил.

Контролното устройство № 10191 представлява автоматично устройство за записване на пътния трафик, разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-6 км.

60+705.

С оглед на горното, на неустановена дата от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил издаден Електронен фиш № 8506635618 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на собственика на превозното средство „***“ ЕООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Електронният фиш бил връчен на дружеството на 20.02.2026 г., като жалбата срещу него е изпратена по електронен път до АПИ на 27.02.2026 г., след което е окомплектована и изпратена до СРС.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от приобщените писмени доказателства, а именно доклад от електронната система за събиране на пътни такси на АПИ, снимков материал от контролното устройство, справка за собственост на МПС и за данни относно МПС, известие за доставяне на електронния фиш, становище от отдел "Управление на информационната система и инфраструктура" на Национално тол управление. Съдът отчете, че не е получена изисканата справка за датата на издаване на фиша, но въпреки това съдът е сметнал делото за изяснено от фактическа страна, доколкото това обстоятелство не е от решаващо значение. Писмените материали са приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, като съдът ги кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа и регистрационният номер на автобуса, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение. Затова съдът прие за установено, че към посочените в електронния фиш дата и час – *** г. в 13:00 часа 2 процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За същото МПС системите на АПИ са отчели към посочения подадена тол декларация за преминаването, която обаче е била за МПС с по-ниска категория от реалната. В становището на отдел УИСИ в НТУ на АПИ изрично е посочено, че декларираната категория в маршрутната карта е за ППС под 12 тона, с 3 оси. А в действителност процесния автобус е с маса над 12 тона, с 2 оси. Затова е изчислено, че за процесния сегмент не е заплатена разликата в тарифата от 0.18 лева.

Собствеността на процесното МПС се установява от справката от АПИ, като същата не се оспорва от жалбоподателя.

От жалбоподателя не се твърди да е заплатена и компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 750 лева, което да е довело и до анулиране на издадения електронен фиш.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Жалбата е депозирана в 14-дневния срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разглеждана по същество, същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който собственикът на ППС е длъжен да не допуска движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. Съгласно чл. 179, ал.3б, изр.1 и 3 от ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл. 10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице/едноличен търговец – с „имуществена санкция“ в размер 2500 лева.

Съгласно чл. 187а от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б в отсъствие на нарушителя, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е спазена процедурата за ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател чрез издаването на електронен фиш. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, контролните органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

Но при извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде направен извод, че към момента на извършване на нарушението единственото отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Това следва от разпоредбата на чл. 189ж, ал.

3

1 ЗДвП /в редакцията й преди изм. с ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила към датата на нарушението/. Съгласно относимата редакция, при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С ДВ бр.13 от 13.02.2024 г. в сила от същата дата, разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП е изменена, като в ал. 1 след думите „чл. 179, ал. 3“ се поставя тире и се добавя „3б“.

Следователно едва след посочената дата е допустимо издаването на електронен фиш и при нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В случая поради съществените различия във фактическия състав по чл. 179, ал. 3 ЗДвП и чл. 179, ал. 3б ЗДвП не е допустимо прилагането по аналогия на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика, включително и решение № 2061/28.03.2024 г. по КНАХД № 11745/2023 г. по описа на АССГ, XI състав, където са анализирани подробно различията между разпоредбите на чл. 179, ал.3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

В процесния случай, наказващият орган не е доказал датата на издаване на обжалвания електронен фиш, като не е представил поисканата от съда справка. Но въпреки това съдът е преценил, че не се налага отлагане на делото, доколкото независимо от датата на издаване на фиша, са налице основания за отмяната му. За да се приеме за законосъобразно издаването на електронен фиш за процесното нарушение, е необходимо да се установи, че той е издаден след 13.02.2024 г., но преди 16.08.2024 г., т.е. преди да е била погасена възможността за санкциониране на процесното нарушение по общия ред – чрез издаване на АУАН и НП, което е било единствения допустим ред в този период. Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението, доколкото ЗДвП или ЗП не попадат сред предвидените изключения с въведени по-дълги срокове.