Заповед за изпълнение № 1474 от 12.11.2025, Районен съд - Добрич

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Добрич

Районен съд – Добрич, XIX състав в проведеното на 12.11.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2996 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Деница Б. Петкова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за частично уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът В. Н. Д. ЕГН: **********, настоящ адрес с. Р., ул. Г.Д. *** общ. С., обл. С., да заплати на кредитора "Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление **********, сумите:

8 423,02 BGN (осем хиляди четиристотин двадесет и три лева и 02 стотинки), представляваща главница по Договор за заем № M********** от 31.03.2021г., сключен между длъжника и "Мъни плюс мениджмънт“ ООД , вземането по който е прехвърлено на Агенция за събиране на вземания ЕАД чрез Приложение № 1 /14.5.2025 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.5.2025 , ведно със законната лихва за период от 27.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

876,97 BGN (осемстотин седемдесет и шест лева и 97 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 12.03.2023 г. до 27.10.2025 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 186,00 BGN (сто осемдесет и шест), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 50,00 BGN (петдесет лева).

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр Агенция за събиране на вземания ЕАД IBAN: ***, валута на сметката: BGN, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: Обединена Българска Банка АД ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 9 960,66 BGN (девет хиляди деветстотин и шестдесет лева и 66 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 11.03.2023 г. до 22.05.2025 г., РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред ДОС в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

На основание чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК УКАЗВА на заявителя, ЧЕ В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от влизане в сила на разпореждането в отхвърлителната част МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ срещу длъжника осъдителен иск относно вземането си, за което в производството по частно гр. дело №2996 /2025г. по описа на Добричкия районен съд е отказано издаване на заповед за изпълнение.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за заем № M********** от 31.03.2021г., сключен между длъжника и "Мъни плюс мениджмънт“ ООД, вземането по който е прехвърлено на Агенция за събиране на вземания ЕАД чрез Приложение № 1 /14.5.2025 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.5.2025г.

Уточнения относно цедирано вземане: На 14.5.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.5.2025 , на основание чл. 99 от ЗЗД, 1 между „Мъни плюс мениджмънт“ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № M********** от дата 31.3.2021 между „Мъни плюс мениджмънт“ и В. Н. Д. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МП/M********** от дата 22.5.2025 изпратено до длъжника с известие за доставяне, от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедентите.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК кредиторът на едно парично задължение може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземането си, когато искът е подсъден на районния съд. Заявлението е подадено в изискуемата от чл. 425, ал. 1 от ГПК форма по образец. В производството по чл. 410 от ГПК кредиторът не е длъжен да представя писмени доказателства за установяване на претендираното вземане. Достатъчно е то да е сред изброените в чл. 410, ал. 1 от ГПК и да не налице нито една от хипотезите на чл. 411, ал. 2 от ГПК. Искането отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и не е в противоречие със закона или с добрите нрави в частта относно вземанията за главница и лихва за забава върху главницата , поради което на основание чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът следва да издаде исканата заповед за изпълнение в тази част, като присъди в полза на кредитора от разноските в размер на платената държавна такса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК от 186,00 лева и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 26 от НЗПП в размер на 50 лева, определено съобразно фактическата и правна сложност на делото.

В останалата си част заявлението подлежи на отхвърляне по следните съображения :

Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на „потребители”, то съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.

При предоставена в заем сума от 8600 лева, страните са уговорили месечна възнаградителна лихва от 40%. Лихвата се изчислявала ежемесечно на база брой дни за месеца при 360 дни в годината , като в погасителния план е отразен общият размер на възнаградителната лихва , а именно сумата от 17022,72 лева.

По отношение на уговорената договорна възнаградителна лихва съдът намира, че тя противоречи на добрите нрави. При формиране на размера на лихвата по заема обективен критерий може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. В съдебната практика се приема, че максималния размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително е, ако тя не надвишава с повече от 3 пъти законната такава /за обезпечени кредити е 2 пъти/ . Клаузата на договора, установяваща размера на договорната възнаградителна лихва в посочения размер - почти два пъти сумата по кредита - накърнява договорното равновесие между страните, противоречи на добрите нрави, в разрез е с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явява нищожна. При сключване на процесния договор не е спазено и изискването на чл. 11 ал. 1 т. 9 ЗПК- за посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент. Независимо, че в случая лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок на договора и е непроменен, в самия договор липсва информация за това как се изчислява (или начинът, по който е формирана) възнаградителната лихва. Няма никакво значение дали лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като законодателят изисква в договора да са посочени условията (начините) за прилагането му.

2

Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 40 %, поради което е налице нарушение на горната императивна разпоредба. Този пропуск сам по себе си също е достатъчен, за да се приеме, че клаузата за възнаградителна лихва е недействителна.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Деница Б. Петкова )

3