Определение № 2311 от 27.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2311 гр. Пловдив, 27.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502315 по описа за 2024 година Производството по делото е по чл. 274 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: 203670940 против Разпореждане № 21796 от 29.07.2024г., постановено по ч.гр. д. № 11651/2024г. на РС - Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с искане да се издаде заповед за изпълнение срещу Р. Г. К., ЕГН **********, за сумата : 325.16 лв. (триста двадесет и пет лева и шестнадесет стотинки) главница; Договорна лихва: 34.04 лв. (тридесет и четири лева и четири стотинки) за периода от 1.10.2020 г. до 26.01.2021 г. (падеж на последна погасителна вноска); Обезщетение за забава: 122.41 лв. (сто двадесет и два лева и 41 стотинки) за периода от 02.10.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Задължение по договор за потребителски кредит, сключен на .04.2020 г. с номер: 291394 между "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД (Кредитодател) и Р. Г. К. (Кредитополучател), като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 по силата Приложение 1 от дата 04.09.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.05.2023г.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане. Искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт по същество на спорния въпрос.

Окръжен съд Пловдив, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

1

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като кредитор срещу длъжника Р. Г.

К. заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания: 325.16 лв главница; Договорна лихва: 34.04 лв. за периода от 1.10.2020 г. до 26.01.2021 г.

(падеж на последна погасителна вноска); Обезщетение за забава: 122.41 лв. (за периода от 02.10.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда В раздел 12 от заявлението /Обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено, че на 01.04.2020г. между „Ай ти еф груп“ АД (кредитодател) и Р. К.

(кредитополучател) е сключен договор за потребителски кредит № 291394, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит под формата на кредитна линия с максимално разширен лимит, съгласно Спецификацията на кредитните продукти на „Ай ти еф груп“ АД. На 04.09.2023г. е сключен договор за цесия между кредитодателя и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането на „Ай ти еф груп“ АД, произтичащо от договора за потребителски кредит, е прехвърлено на заявителя - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. т. 2 и 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да провери дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а когато се касае за договор, сключен с потребител - и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК.

От представения към заявлението Договор за потребителски кредит и анексите към него се установява че „Ай ти еф груп“ АД е предоставило в заем на Р. К. на два транша от по 200лв. и 600 лв. при лихвен процент в размер на 40% годишно и неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 120,80 лева и 664,40 лв. - съответно за двете отпуснати суми.

Според формулировката на клаузата на чл. 6, ал.1 и 2 от Договор за потребителски кредит потребителят сам избира вида на обезпечение - банкова гаранция или поръчителство в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита. При непредоставяне на обезпечение или ако то не отговаря на посочените в договора условия, е договорена неустойка в размер на 120,80 лева ( за отпусната сума в размер на 200 лева) и 664,40 лева (за отпусната сума от 600 лева). Дължимата неустойка се заплаща разсрочено, със седмичните погасителни вноски и така общата дължима сума по кредита не отговаря на посочената в договора.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора.

Процесният договор за заем формално отговаря на изискването на чл. 11, ал.

2

1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на ГПР и общата дължима сума по кредита. Но посочената общо дължима сума не съответства на действителната такива - в нея не е включен разходът за неустойка за непредоставено обезпечение, което води до извод за обоснована вероятност този разход да не е включен и при изчисляване размера на ГПР. Уговорената неустойка несъмнено е разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК във вр. § 1, т.

1 от ДР на ЗПК, тъй като „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кридитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребиктелят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение е задължителен за потребителя разход, пряко свързан с предоставения му по договора паричен кредит съгласно посочените императивни разпоредби на чл. чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Действително, съгласно разп. на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Но посочената разпоредба визира неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне предоставените му в заем парични средства, а не неизпълнение на други негови задължения по договора. Да се приеме противното означава да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК , ограничаваща максималния размер на ГПР чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които разходи да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза – в посочените в договора ГПР и обща дължима сума по кредита не е включена неустойката за непредоставено от потребителя обезпечение, с което е нарушена императивната норма на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО , както и като нарушаване на изискването за добросъвестност. Следователно се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо 3 евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал.

1 от ЗЗП.

Предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.

22 от ЗПК. С оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Видно от материалите по делото, заявителят не е посочил какви по вид и размер плащания е извършвал длъжникът. В случая за съда е невъзможно да определи в рамките на заповедното производство какъв е размеръ т на невърнатата главница. При това положение, действително дължимите по процесния договор за кредит задължения на потребителя ще следва да се установяват от кредитора в състезателно исково производство, но не и за тях да се издава исканата заповед за изпълнение в производството по чл. 410 от ГПК.

По изложените съображения съставът на ОС-Пловдив намира, че обжалваното разпореждане, с което изцяло е отхвърлено заявлението на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу Р. К., е правилно и следва да се потвърди.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Разпореждане

№ 21796 постановено по ч.гр. д. № 11651/2024г. на РС – Пловдив. от

29.07.2024г.,

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4