Решение № 4542 от 17.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4542 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.й Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Н.й Димов Въззивно гражданско дело № 20221100502463 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20217826 от 01.12.2021 год., постановено по гр.дело № 49200/2020 г. на СРС, ІІ Г.О., 69 състав, е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на К. Й. Ж., ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1 във връзка с чл.429, ал.2, т.2 КЗ във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от реализирано на 30.06.2019 г. на третокласен път с.Дрянова глава- с.Фотиново, пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от претърпените телесни и психологични вреди, ведно със законната лихва от 09.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

С решението на съда е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на Б. Н. М., ЕГН **********, действаща чрез своите родители К. Ж. и Н. В.

М., сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от реализирано на 30.06.2019 г. на третокласен път с.Дрянова глава- с.Фотиново, пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от претърпените телесни и психологични вреди, ведно със законната лихва от 09.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението на съда е осъдено „ДЗИ1 Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на Н. В. М., ЕГН **********, сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от реализирано на 30.06.2019 г. на третокласен път с.Дрянова глава- с.Фотиново, пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от претърпените телесни и психологични вреди, както и сумата от 1918,21 лева, представляваща имуществени вреди в резултат на произшествието, равняващи се на разликата между цената на л.а.“ Опел Инсигния“ с рег.№ ******* и получената от Н.

М. сума за обезщетение на щетите върху автомобила, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 09.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземанията, като е отхвърлен иска на Н. М. за обезщетение за имуществените вреди в резултат на ПТП от 30.06.2019 г. за горницата над уважения размер от 1918,91 лева до пълния предявен размер от 2294,39 лева, като неоснователен. С решението на съда е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати в полза на адвокат Н. В. М., ЕГН **********, вписан в САК с № 1000549210 сумата от 440 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищцата Б.

М., както и сумата от 630 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно адвокатско представителство на ищцата К. Ж.- М.. С решението на съда е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на Н. В. М., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 676,71 лева, представляващи заплатена държавна такса по предявените от ищците искове, съразмерно на уважената им част. С решението на съда са осъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК К. Й. Ж., ЕГН **********, Н. В. М., ЕГН ********** и Б. Н. М., ЕГН **********, действаща чрез своите родители К. Ж. и Н. В. М., да заплатят на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******* разноски по делото в размер на 2,17 лева за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, изчислени съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Срещу решението на СРС, 69 с-в е постъпила въззивна жалба от ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.Ю.К., с искане същото да бъде отменено, в частта, с която е уважен предявения от ищцата К. Й. Ж. - М. иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за разликата над присъдения размер от 2000 лв./ две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди до размер на сумата от 6000 лв./ шест хиляди лева/; в частта с която е уважен предявения от ищцата Б. Н. М., действаща чрез своите родители и законните представители К. Й.

Ж.- М. и Н. В. М. иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от 3000 лв./ три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди; в частта, с която е уважен предявения от Н. В. М. иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над присъдения размер от 2000 лв./ две хиляди лева/ до размер на сумата от 6000 лв./ шест хиляди лева/. В жалбата се излагат доводи, че решението в 2 обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона. Твърди се, че присъденото с обжалваното решение, обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди е в завишен размер, с оглед претърпените от ищците неимуществени вреди. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемите страни- ищци К. Й. Ж.- М., чрез пълномощника си адв.Н. М., Н. В.

М. и Б. Н. М., действаща чрез своите родители и законни представители К. Ж.- М. и Н.

В. М., оспорват жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено в обжалваната от ответника част, като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищците К. Й. Ж.- М., Н. В. М. и 3

Б. Н. М., действаща чрез своите родители и законни представители К. Й. Ж.- М., Н. В.

М. срещу ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, гр.София, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в частта, в която същите са уважени до размер на сумата от 6000 лв. за ищцата К. Й. Ж.- М., до размер на сумата от 6000 лв. за ищеца Н. В. М. и до размер на сумата от 3000 лв. за ищцата Б. Н. М.. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност, в обжалваната част. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи от фактическа и правна страна за наличие на предпоставките на чл. 432, ал.1 от КЗ за ангажиране на отговорността на ответника и за размера на дължимото обезщетение на ищците за претърпени от неимуществени вреди, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В настоящия случай не се спори, а това се установява и от събраните доказателства, че са налице всички предпоставки по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за ангажиране на отговорността на ответника, като застраховател на деликвента по "Гражданска отговорност" за причинените на ищците неимуществени вреди от ПТП, станало на 30.06.2019 г. на третокласен път с.Дрянова главас.Фотиново. Спорният въпрос по делото е относно размера на дължимото обезщетение на ищците з а претърпени от тях неимуществени вреди- болки и страдания. В случая обаче първоинстанционното производство е приключило с решение, с което на всеки от ищците е присъдено обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, съответно на К. Й. Ж.- М. в размер на сумата от 6000 лв., на Н. В. М. в размер на сумата от 6000 лв., на Б. Н. М. в размер на сумата от 3000 лв., като е постъпила въззивна жалба от ответното дружество срещу решението в частта, с която исковете са уважени за разликата над присъдените 2000 лв. за ищцата К. Й. Ж.- М., за разликата над присъдените 2000 лв. за ищеца Н. В. М. и за присъдените 3000 лв. за ищцата Б. Н.

М.. Следователно в частта, с която исковете са уважени до размер на сумите от 2000 лв. за К. Й. Ж.- М., и от 2000 лв. за Н. В. М., първоинстанционното решение е влязло в сила и е формирало сила на пресъдено нещо относно предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя. Следователно съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК въпросът за наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество като застраховател по риска „Гражданска отговорност” на 4 виновния за ПТП водач не може да бъде пререшаван от въззивния съд.

Във връзка с доводите в жалбата относно конкретно определения размер на претърпените от ищците неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на размера им са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението – така т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.

Понятието,, справедливост " по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, загрозявания и др. /в този смисъл ППВС 4/1968 г./. При определянето му съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техният интензитет и продължителност, всички други особености и обстоятелства по случая.

В процесния случай, с оглед на събраните по делото доказателства, установеното от кореспондиращите им свидетелски показания, и съобразно посочените по -горе критерии, въззивният съд намира, че съответно на справедливостта би било обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 6000 лв./ шест хиляди лева/ за ищцата К. Й. Ж.- М., обезщетение за неимуществени вреди от 7000 лв./ седем хиляди лева/ за ищеца Н. В. М. и обезщетение за неимуществени вреди от 4000 лв./ четири хиляди лева/ за ищцата Б. Н. М.. Т.е. основателни са предявените от ищците искови претенции по чл.432, ал.1 от КЗ до размер на сумата от 6000 лв./ шест хиляди лева/ за ищцата К. Й. Ж.- М., до размер на сумата от 6000 лв./ след приспадане на заплатеното от ответното дружество обезщетение в размер на 1000 лв./ за ищеца Н. В. М. и до размер на сумата от 3000 лв./ след приспадане на заплатеното обезщетение от ответното дружество в размер на 1000 лв./ за ищцата Б. Н. М., за обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от ПТП, станало на 30.06.2019 г. на третокласен път с.Дрянова глава- с.Фотиново. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди настоящата въззивна инстанция взе предвид: характера и тежестта на увреждането на здравето на ищците, начинът на причиняване на телесните увреждания и стреса, посттравматичното стресово разстройство, както и възрастта на пострадалите.