Решение № 892 от 22.07.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 892 гр. Кюстендил, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20241520102560 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 11998/18.10.2024г. от Р. И. С. против „Профи Кредит България“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от 667,60 лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***г., сумата от 183,78 лева, представляваща непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.04.2022г. до 20.10.2022г., сумата от 85,82 лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода от 21.07.2020г. до 20.10.2022г., сумата от 126,64 лева, представляваща законна лихва, дължима от 20.10.2022г. до 28.09.2023г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането, както и 21,48 лева държавна такса и 38,53 лева юрисконсултско възнаграждение.

Със заявление за изпълнение на указания ищцата е уточнила, че се претендира законна лихва в размер на 129,02 лева за периода от 20.04.2022г. до 20.10.2022г.

В исковата молба се твърди, че за посочените вземания има влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2055/2023г. по описа на РС – Кюстендил и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 24.11.2023г. Позовава се на практиката на СЕС и на новосъздадена практика на ВКС, според която независимо от наличието на влязла в сила заповед по чл.410 ГПК, не били преклудирани материалноправните възражения на 1 потребителя срещу правопораждащите вземанията на кредитора юридически факти и срещу съдържанието на неговите права. Излагат се следните доводи:

СЕС бил извел в своята практика разрешението, че принципът на ефективност не бил спазен, когато съдилищата не са изпълнили задължението си, служебно или по възражение на потребителя, да провери за наличието на неравноправни клаузи, което според СЕС имало за последици преодоляване на силата на пресъдено нещо. За това било необходимо съдебният акт да не съдържал никакви мотиви, свидетелстващи за извършването на тази проверка.

Позовава се на многобройна практика в посочения смисъл. Съответно, в конкретния случай се твърди, че от мотивите на заповедния съд по ч.гр.д.№ 2055/2023г. не позволявало да се установят клаузите, които са били предмет на контрол в рамките на развилото се пред него производство, нито били изложени причините, поради които съдът е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни. С оглед на гореизложено, предявеният отрицателен установителен иск бил допустим, независимо от влязлата в сила заповед за изпълнение. Твърди, се че вземанията, предмет на заповедта, произтичали от Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***, като уговорката за ГПР в последния, била неравноправна по смисъла на чл.143 и чл.146 ЗЗП. Това било така, доколкото в процесния договор ГПР не включвал разхода за възнаграждение по закупена допълнителна услуга „Фаст“ и разхода за възнаграждение по закупена допълнителна услуга „Флекси“.

Неравноправна била и уговорката досежно възнаградителната лихва.

Искането към съда е да уважи ищцовата претенция. Направено е искане за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 920/2024г. по описа на ЧСИ Е. Х., рег. № ***.

Предвид заявеното в исковата молба и с оглед на задължението на съда да следи за наличието на допустимостта на производството, съдът служебно е изискал ч.гр.д. № 2055/2023г. по описа на РС – Кюстендил. Съответно, от Разпореждане № 4118/02.10.2023г., постановено по посоченото частно дело, се установява, че с последното е разпоредено да се издаде процесната заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания, а по отношение на вземания, представляващи възнаграждения по закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, съдът е отхвърлил заявлението. С оглед така установените обстоятелства, съдът е намерил, че предявеният отрицателен установителен иск е процесуално недопустим, поради което с Определение № 1472/30.10.2024г. е прекратил настоящото производство на основание чл.299 ГПК.

Определението на съда е обжалвано с частна жалба от страна на ищцата.

В развилото се пред ОС – Кюстендил производството по проверка правилността на посоченото определение – производство по в.ч.гр.д.№ 550/2024г. по описа на ОС – Кюстендил, въззивната инстанция е постановила отменителен съдебен акт и е върнала делото за продължаване на съдопроизводствените действия заедно със задължителни указания на съда.

Съответно, с оглед на задължителните указания на гореинстанционния 2 съд, настоящият състав е изпратил исковата молба, ведно с приложенията и уточнителната молба на ответника за отговор в срока по чл.131 ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Счита се, че материалните възражения на ищеца са преклудирани след като издадената по ч.гр.д. № 2055/2023г. на КРС заповед за изпълнение му е връчена, същият не е подал възражение срещу нея в предоставения му едномесечен срок и заповедта е влязла в сила. Сочат се извършвани изпълнителни действия по изп. дело № 920/2024 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова. Не се оспорва сключването на процесния договор между страните.

Същият бил сключен след изрично изявената от страна на ищцата воля за това при посочените в него условия. Договорът бил в писмена форма, на хартиен носител и съдържал точно и ясно описание на всички негови елементи.

Размерът на ГПР бил точно посочен /48,88%/, изчислен съгласно Приложение 1 към ЗПК. Наред с това, в същия не следвало да се включват таксите „Фаст“ и „Флекси“, доколкото последните не били задължителен разход по кредита, а се заплащали само при искане от страна на потребителя. Освен това, счита се, че неправилното посочване на ГПР, дори такова да е налице, а в процесния случай – не било, не следвало да се приравнява на липса на ГПР и да влече нищожност на целия договор. Цитирана е съдебна практика в горния смисъл.

Досежно нищожността на клаузата от договора, предвиждаща такси „Фаст“ и „Флекси“, твърди се, че същите са дължими, доколкото на ищцата били предоставени посочените услуги. Не било налице противоречие с разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК доколкото същите не представлявали дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита. Заявените от ищцата допълнителни услуги не противоречали на добрите нрави.

Параметрите и условията, свързани с допълнителните услуги били ясно определени още в допълнителната преддоговорна информация предоставена на ищцата. Искането към съда е да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски. Иска се да бъде обезсилена издадената обезпечителна заповед. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.

В проведеното открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явиха, нито изпратиха процесуални представители. С депозирани молби от страните, същите уведомиха съда за служебната ангажираност на пълномощниците им и изразиха желание делото да се разгледа в тяхно отсъствие. По делото са ангажирани писмени доказателства и е изслушано заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

3

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество: сумата от 667,60 лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40000302544 от 18.06.2020г., сумата от 183,78 лева, представляваща непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.04.2022г. до 20.10.2022г., сумата от 85,82 лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода от 21.07.2020г. до 20.10.2022г., сумата от 126,64 лева, представляваща законна лихва, дължима от 20.10.2022г. до 28.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 129,02 лева за периода от 20.04.2022г. до 20.10.2022г, като по отношение на сумите в размер на 21,48 лева държавна такса и 38,53 лева юрисконсултско възнаграждение производството е било прекратено.

По отношение на допустимостта на така предявените искове съдът е обвързан от задължителните указания, дадени от въззивната инстанция с Определение № 2/02.01.2025г., постановено по в.ч.гр.д.№ 550/2024г. по описа на ОС – Кюстендил, поради което ще се произнесе досежно тяхната основателност както следва:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от установяване недължимостта на процесните вземания. В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства от ищеца, да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, както и дължимостта на процесните суми действителността на процесния договор за кредит, включително и на клаузите, предвиждащи заплащане на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, респ. индивидуалното им уговаряне.

С Определение № 332/13.01.2025г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните и е обявил за безспорни фактите, че на 18.06.2020 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор и Р. И.

С. като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***, с уговорен ГПР от 48,88%, в чийто размер не са включени начислените такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

От събрания и приет по делото доказателствен материал и в частност от представеното копие на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** /л.41 от делото/, е видно, че страните по силата на посочения договор са се намирали в облигационно отношение, по силата на което ответното дружество, в качеството си на кредитор, е предоставило потребителски кредит на ищцата, в качеството й на кредитополучател, в размер на 2000 лева, при условия: срок на кредита – 24 месеца, размер на вноската по кредита – 123,05 лева, при ГПР в размер на 48,88%, годишен лихвен процент – 41,00%, лихвен процент на ден – 0,11%, дължима сума по кредита – в размер на 2953,23 лева, при общо задължение по кредита, заедно със закупени допълнителни услуги – 4053,23 лева, с общ размер на вноска – 4

168,89 лева, дата на погасяване – 20 ден от месеца. В договора е уговорено закупуването от страна на ищцата на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ срещу възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 400 лева и за допълнителна услуга „Флекси“ – 700 лева, при размер на вноската по закупените допълнителни услуги – 45,84 лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

Не е спорно между страните, че предоставеният кредит е бил усвоен от ищцата, като това обстоятелство се установява от приетата по делото СЧЕ, която съдът кредитира, на основание чл.202 ГПК, като пълно и компетентно изготвена. От последното се установява и, че ищцата е погасила задълженията си по договора до размера от 3157,19 лева. В открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че таксите за услуги „Фаст“ и „Флекси“ не са били включени в ГПР.

Видно от Общите условия към договора за кредит – т.15.1 и т.15.2, отразените в процесния договор такси за услуги „Фаст“ и „Флекси“, са дефинирани като допълнителни и незадължителни услуги, като въз основа на услуга „Фаст“ клиентът получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, които са без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на ответното дружество. За закупена услуга „Флекси“, става ясно, че клиентът получава право да променя едностранно погасителния план при изпълнение на изискванията в общите условия.