Решение № 1157 от 07.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1157 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И. при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100505916 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответниците – С. Г. Р. , с ЕГН **********, и Б. Г. Р. , с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.М. В., срещу решение №76488 от 24.04.2020г., постановено по гр.д.

№48977/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 59-ти състав, с която са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, както следва: признато за установено по отношение на жалбоподателя - С. Г. Р., с ЕГН **********, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 681.91 лв., главница за доставена топлинна енергия през периода м.05.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва за периода от 26.06.2018г. до изплащане на вземането; сумата от 90.17 лв., лихва за периода от 31.10.2015г. до 20.06.2018г.; сумата от 14.38 лв., главница за услугата "дялово разпределение", ведно със законната лихва за периода от 26.06.2018г. до изплащане на вземането; както и сумата от 3.02 лв., лихва за периода от 31.10.2015г. до 20.06.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 03.07.2018г. по ч.гр.д. №41848/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 59-ти състав; признато за установено по отношение на жалбоподателя - Б. Г. Р., с ЕГН **********, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 681.91 лв., главница за доставена топлинна енергия през периода м.05.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва за периода от 26.06.2018г. до изплащане на 1 вземането; сумата от 90.17 лв., лихва за периода от 31.10.2015г. до 20.06.2018г.; сумата от 14.38 лв., главница за услугата "дялово разпределение", ведно със законната лихва за периода от 26.06.2018г. до изплащане на вземането; както и сумата от 3.02 лв., лихва за периода от 31.10.2015г. до 20.06.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 03.07.2018г. по ч.гр.д. №41848/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 59-ти състав; както и са осъдени жалбоподателя - С. Г. Р., с ЕГН **********, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 845.27 лв., представляваща 1/2 част от направените по делото разноски в общ размер на 1690.53 лв., както следва: 81.58 лв. в заповедното производство по ч.гр.д. №41848/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 59-ти състав, от които 31.58 лв., държавна такса и 50.00 лв., юрисконсултско възнаграждание, и 1608.95 лв. в исковото производство, от които 368.42 лв., държавна такса, 340.53 лв. депозит за особен представител, 800.00 лв. депозити за 2 броя съдебни експертизи и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.; както и жалбоподателя - Б. Г. Р., с ЕГН **********, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 845.27 лв., представляваща 1/2 част от направените по делото разноски в общ размер на 1690.5 3 лв., както следва: 81.5 8 лв. в заповедното производство по ч.гр.д.

№41848/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 59-ти състав, от които 31 .5 8 лв., държавна такса и 50.00 лв., юрисконсултско възнаграждание, и 1608 .9 5 лв. в исковото производство, от които 368.4 2 лв., държавна такса, 340.5 3 лв. депозит за особен представител, 800.00 лв. депозити за 2 броя съдебни експертизи и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв..

В жалбата са инвокирани доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Оспорват се констатациите на съда досежно установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден имот. Оспорват се изводите на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ относно дължимостта на претендираните от ищеца суми, като недоказващи реално потребление. Твърди се, че ищецът не е доказал изправността на уредите за отчитане на топлинна енергия, предвид на което е останал недоказан факта на реално потребената топлинна енергия за процесния имот през исковия период. Поддържа се още, че представените по делото извлечения от фактури, издадени от топлофикационното дружество, са едностранно съставени и нямат обвързваща съда доказателствена сила, поради което от тях не може да се приеме за доказана стойността на доставената топлинна енергия в имота. Излага се още, че съгласно чл.74, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяване при забава в плащането на дължими суми с повече от два месеца след определения срок топлопреносното предприятие има право да спре топлоподаването. Поддържа се, че в случая топлофикационното дружество не е спазил разпоредбата на чл.74, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяване като не е спряло топлоподаването в процесния имот след като ответниците са изпаднали в забава в плащането на дължими от тях суми за доставена топлоенергия с повече от два месеца.

В тази връзка се твърди, че дружеството-ищец като е предявило исковете срещу ответниците за исковия период се опитва да черпи право от собственото си недобросъвестно поведение, което е недопустимо. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение на СРС и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените срещу жалбоподателите при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК 2 във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, чрез юрисконсулт И.М. , депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Трето лице-помагач - "Техем сървисис" ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу С.

Г. Р., с ЕГН **********, и Б. Г. Р., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение, с което са изцяло уважени предявените срещу ответниците при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД , като е ангажирана тяхната разделна отговорност в размер на по 1/2 част от исковите суми за всеки от ответниците.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д.

№41848/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 59-ти състав , въззиваемият -ищец"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 26.06.2018г. и е постановена на 03.07.2018г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжниците - С. Г.

Р. и Б. Г. Р. , за заплащане на сумите, посочени в заявлението. Предвид обстоятелството, че на длъжниците - С. Г. Р. и Б. Г. Р. , е връчена заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД в едномесечен срок да предяви искове срещу длъжниците за установяване на сумите, посочени в заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради което вземанията срещу длъжниците са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

3

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД срещу ответниците - С. Г. Р. и Б. Г. Р., първоинстанционният съд е приел, че вземанията за главница за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия, както и за цена на услугата "дялово разпределение" са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответниците топлоенергия, а относно предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД е прието, че доколкото задължението за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия е срочно ответниците са изпаднали в забава и дължат мораторна лихва за исковия период. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателите във връзка с неговата правилност. Относно доводите изложени в жалбата досежно незаконосъобразност на обжалваното решение следва да се добави и следното:

В случая конкретно наведените доводи във въззивната жалба са досежно неправилно определеният размер на дължимата сума за стойността на доставената в имота топлинна енергия, които настоящият състав намира за неоснователни. От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището на ответниците е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че количеството на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. Следователно се налага извода, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислени в съответствие с действащата за исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че следва да го кредитира. Заявените с въззивната жалба общи възражения съдът намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни. На следващо място в приетото по делото заключение на СТЕ експертът –топлотехник изрично е посочил, че при направените от него справки е установил, че общият топломер, монтиран в абонатната станция в жилищната сграда, е преминал през метрологичен контрол и е изправен. Следователно начислените от ищеца суми за потребена топлинна енергия доказват реалните количества доставена на същия топлинна енергия. Следователно правилно СРС е приел за основателни и доказани предявените искове с правно 4 основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД срещу ответниците - С. Г. Р. и Б. Г. Р., за сумите, за които са уважени, съгласно направените изчисления от експерта –топлотехник в приетото по делото заключение на СТЕ.