Решение № 10353 от 29.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№...353 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110118605 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата И. И. Й. е предявила срещу В. В. Б., К. А. Б. и Б. П. С. осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с който се иска солидарното осъждане на ответниците да заплатят сумата от 5 000 лв., ведно със законната лихва от 31.03.2025 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в периода от месец март 2024г. до 31.03.2025 г., изразяващи се в изживени стрес, безпокойство, физически дискомфорт, както и в невъзможност за пълноценен сън и почивка и изпълнение на служебните ангажименти, в следствие силна и задушлива миризма, както и крясъци и силни блъскащи звуци, идващи от апартамент №... с адрес: гр. София кв. Г.., ул. О..., ббл..., вх.1, ет.4.

Ищцата твърди, че от 1998 г. живее в апартамент 7, находящ се в гр. София, кв. Г.., ул.

О..., ббл..., вх.1, ет. 3, като е собственик на имота. Посочва, че през март 2024г. в находящия се непосредствено над нейното жилище, на 4-тия етаж, апартамент №..., собственост на ответника Б. П. С. и Е. П.а С.а, се нанесли под наем другите двама ответници: В. В. Б. и К.

А. Б., както и трите им непълнолетни деца: Д. В.ов Б., Д В.ова Б. и ДД В.ова Б.. Твърди, че непосредствено след нанасянето на посочените лица в апартамент №..., от същият започнала да се носи силна, почти непоносима миризма, напомняща тази на марихуана, като същата се усещала най-силно в банята на апартамента й. Посочва, че в резултат на силната миризма се налагало да отваря прозорците, което създавало проблеми през студените месеци, както и от нея изпитвала гадене, замаяност и задух. Освен това от същия апартамент често се чували силни крясъци, нецензурни думи и блъскащи звуци, които обикновено продължавали до 2-3 часа сутринта. Твърди, че провела разговори с ответниците, но не срещнала разбиране от никой от тях, а получила единствено арогантно поведение. Сочи, че е била диагностицирана с форма на онкологично заболяване - папиларен аденокарцином, поради което постоянните миризми застрашавали здравето й. Посочва, че противоправното поведение на ответниците В. В. Б., К. А. Б. се изразява в действие- силни крясъци и блъскащи звуци идващи от жилището им до късните часове на нощта, както и в носещата се от апартамента силна и задушлива миризма, напомняща тази на марихуана. Твърди, че противоправното действие на ответника Б. П. С. се изразява в бездействие, тъй като отказвал да предприеме мерки, за да преустанови нарушението от другите ответници. Моли за уважаването на предявения иск и 1 присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, с които оспорват предявените искове.

Ответниците В. В. Б. и К. А. Б. оспорват исковете, като твърдят, че исковата молба съдържа единствено клеветнически твърдения и не са извършили противоправно поведение.

Посочват, че ищцата многократно е подавала сигнали срещу тях, съдържащи неверни твърдения.

Ответникът Б. П. С. също оспорва иска като неоснователен. Оспорва в апартамента му да се осъществява незаконна дейност, както и от него да идвали описаните в исковата молба звуци и шум. Твърди, че е получил само две или три обаждания от ищцата, които се отнасяли за шум от децата на другите двама ответници. Посочва, че уведомил наемателите си за оплакванията, като те съответно се оплаквали, че не могат да ползват спокойно апартамента поради действия от ищцата и съпруга й. Твърди, че той бил постоянно заплашван и обект на вербална агресия от съпруга на ищцата, като тези действия продължили и след напускането на имота от наемателите му през април 2025 г. Посочва, че след обаждания от съпруга на ищцата е изпращал синовете си до имота в кв. Г.., но при никое от посещенията не бил установен шум, нито миризми, а в един от случаите дори наемателите не били в имота. Оспорва претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Твърди, че съгласно сключения договор за наем е имал право да посещава имота си веднъж месечно, както и да не пречи на наемателите да ползват имота си. Допълва, че съгласно сключения договор за наем наемателите следвало да спазват хигиена и други порядки, приети и установени за имота, поради което в случай, че били налице нарушение, вината следвало да се носи изцяло от тях. Оспорва да е налице противоправно бездействие от негова страна, доколкото направил всичко, което е било по възможностите му. Оспорва липсата на причинна връзка между търпение от ищцата вреди и негово поведение. Оспорва да е налице солидарна отговорност между ответниците, доколкото се твърди различно противоправно поведение от негова страна и на другите ответници. Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/ деяние, представляващо вдигане на постоянен шум и изпускане на миризма на марихуана и други неприятни миризми от страна на В. В. Б., К. А.

Б., както и извършено противоправно бездействие от Б. П. С. и претърпени твърдени от ищцата неимуществени вреди, причинна връзка между противоправното и виновно поведение на ответниците и настъпилите вреди, и вина, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.

При установяване на тези предпоставки, в тежест на ответниците е да оборят презумпцията за вина.

От фактическа страна:

От приложения на л. 12 по делото нотариален акт №... от 07.02.1996 г. се установява, че ищцата и Б Б Й са собственици на апартамент №.., находящ се в гр.София, кв. „Г..“, ул. „О..“ №..., БЛ.., вх. А, ет. 3

Прието е експертно решение на ТЕЛК от 05.10.2023 г., с което на ищцата е определена 100 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ поради общо заболяване карцинома пулмонис синистри, метастазес пулмо-пулмоналис билатералис, ст пост ДБС ет биопсиам билатералес, метастазес лимфонодулопум медиастиналес.

Приет е и документ от хибридно образно изследване позитронна емисионна томография с компютърна томография на ищцата от 11.09.2024 г., в който е посочено, че има 2 данни за множество разнокалибрени лезии в белодробния паренхим, които показват надфонова до по-сигнификантна метаболитна активност, които на фона на дихателна динамика и нискодозно КТ скениране са без значима морфологична динамика спрямо предходен КТ от м. 04.2024 г.

Съгласно приложения на л. 16 по делото документ от ПЕТ/КТ изследване от 12.03.2025 г. има данни за персистиране на разнокалибрени лезии в белодробния паренхим двустранно с намаление на метаболитната активност в част от тях без сигнификантна морфологична динамика, като отсъстват данни за нова дисеминация.

От приетия по делото договор за наем, сключен на 01.02.2024 г., се установява, че ответникът Б. П. С. в качеството на наемодател и ответникът В. В. Б. в качеството наемател са сключили договор за наем за апартамент №..., находящ се в гр. София, кв. „Г..“, ул. „О..“ №..., БЛ.., вх. А, ет. 4/5 за срок от една година, считано от 01.02.2024 г. На 01.05.2025 г. ответникът Б. С. е сключил нов договор за наем на същия имот с друго лице.

На 02.06.2025 г. ответникът Б. С. е подал жалба в 7 РУ на СДВР по повод получавани заплахи за саморазправа от страна на съсед в кв. Г...

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д. И. К., домоуправител на процесната етажна собственост и живуща в съседния на ответниците Б.и апартамент. По неин спомен ответниците Б.и са живели като наематели в сградата в периода от м. февруари 2024 г. до м. юни 2025 г. В посочения период свидетелката се грижела за 94годишната си майка, която била пълен инвалид на легло. Прибирала се в апартамента вечер в осем часа, за да се възстанови за следващия ден, като от прибирането й в апартамента започвали шумове, скандали, невероятни викове на висок глас, които продължавали до 1 или 2 часа през нощта, и тя не можела да спи. В наетия от Б.и апартамент живеели 7-8 човека, като идвали и родителите на К., и майката на В., а отделно от това те имали и три деца.

Спалнята на свидетелката граничела с техния хол, всички тези хора викали и „крякали“, особено бащата на К., той бил „абсолютно безпардонен“, говорел винаги гръмогласно и викал, използвал обидни и „лоши“ думи. Всичко това пречело на свидетелката, тя работела като вещо лице и вечер трябвало да се подготвя за съдебни заседания, нещата излезли извън контрол, влошило се и здравето й. При един от случаите, в които свидетелката помолила да не се вдига шум, защото иска да спи, бащата на В. й казал, че ще я хвърли през стълбите надолу и застанал до нея. Тогава други наематели от горния етаж, младо семейство, дошли и момчето казало на бащата на В.: „Чакай, какво правиш, това е възрастна жена, как може да се държиш така?!“, а бащата отвърнал: „Сега ще я натиря тука през стълбите надолу да не ми трови живота!“. Оплаквания имало и от съседката над Б.и, която била студентка и нощем работела във верига магазини при зареждането. Една нощ работела, а на следващата трябвало да спи, но шумът й пречел и споделила на свидетелката, че с мъжа й се чудят какво да правят заради липсата на спокойствие. Свидетелката заяви, че етническият произход на ответниците Б.и никога не я е притеснявал, като един от новите наематели, които са се нанесли след тях, е етнически турчин, но никога не са имали проблеми с това, като последният е усмихнат и любезен. Когато излизала на стълбищния коридор, от апартамента, в който живеели Б.и, имало някаква много тежка миризма, като прозорецът на третия етаж стоял непрекъснато отворен. Свидетелката многократно се обаждала на хазяина, повече от 7-8 пъти, казвала му, че ще му намери други наематели, но да „махне“ Б.и, защото случващото се е недопустимо. Той отговарял, че е сключил договор и парите му трябват, затова не можел нищо да направи. Казал й, че договорът за наем изтича през месец февруари, но след края на месец февруари те не напуснали. Свидетелката се отчаяла, дори говорила с дъщеря си да продаде апартамента и да се премести. Предложила на хазяина да купи апартамента, в който живеели Б.и, без да има намерение да живее там, а само за да може да спи спокойно, но той се изсмял и отвърнал, че апартаментът не се продава. Преди Б.и в апартамента живели други наематели, но отношенията с тях не били така обтегнати.

Разпитан бе и свидетелят Б Б Й, съпруг на ищцата, чиито показания съдът прецени внимателно по реда на чл. 172 ГПК. Ответниците Б.и се нанесли да живеят в апартамента над свидетеля и ищцата през пролетта на 2024 г. като ответникът С. тогава се видял с 3 ищцата да я предупреди, че в апартамента ще се нанасят наематели с малки деца.

Проблемите с Б.и се появили веднага след като се нанесли. След 12 часа в полунощ започвали крясъци, скандали, разправии, тропане. Появила се и тежка, задушлива миризма в банята. В апартамента на свидетеля и ищцата едва се дишало, налагало се да проветряват по цяла нощ. Миризмата основно идвала от банята, като миришело цяла нощ до сутринта.

Свидетелят се качил веднъж горе, след това ищцата му забранила, защото наемателите били агресивни хора, поради което след това свидетелят е контактувал единствено с ответника С..

На оплакванията последният отговарял, че това не е негова работа, че това са наематели, с които има сключен договор, поради което не може да ги изгони, а какво правят, си е тяхна работа. В един момент майката на К. също се нанесла да живее в апартамента, напивала се и спяла по коридорите, звъняла по звънците в 1-2 часа през нощта, защото неможела да си отвори вратата. След нанасянето на Б.и в апартамента, ищцата не можела да спи нощно време заради шума и тропането, а заради онкологичното й заболяване лекарите съветвали да й се осигури пълно спокойствие. Сутрин се събуждала с постоянно главоболие. Имало случаи, в които малката им дъщеря вечер отивала да спи при приятелка заради миризмата от апартамента, в който живеели Б.и. Свидетелят се опитал да говори по телефона с ответника С. 3-4 пъти, но разговорите вървели много трудно и неприятно, затова свидетелят предпочел да продължи комуникацията с него по вайбър. Тази комуниакция не дала резултат, ответниците Б.и се изнесли от апартамента едва в края на месец април 2025 г.