Решение № 796 от 26.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V – 78

26.06.2020г.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на първи юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Вяра Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

2.Мл.с. Ваня Ванева при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №142 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от „Гаранционен фонд България“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.161, представлявано от управителя Петър Стойчев Стоев, с която се обжалва

Решение №2616 от 18.10.2019г., постановено по гр.д. №3080/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение районният съд е приел за установено по реда на чл.422 от ГПК, че Г.Д.С., ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул. „Янко Комитов“ №30, представлявано от Управителя Петър Стойчев Стоев, сумата от 200,70 лева – главница по Договор за потребителски кредит №0001664/10.08.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 08.02.2019 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №651/11.02.2019г. по ч.гр.д.№1253/2019 г. по описа на БРС, като е отхвърлил иска за сумата от 2,10 лева - договорна лихва за периода 10.08.2017 г. - 08.02.2019 г. по Договор за потребителски кредит №0001664/10.08.2017г., сумата от 73,17 лева - главница по Договор за допълнителни услуги от 10.08.2017 г. и сумата от 10,93 лева - лихва за забава за периода 12.09.2017 г. - 08.02.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 73,17 лева, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 08.02.2019г.

Осъден е Г.Д.С., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул. „Янко Комитов“ №30, представлявано от Управителя Петър Стойчев Стоев, сумата от 172,53 лева (сто седемдесет и два лева и петдесет и три стотинки), разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска и сумата от 15,68 лева (петнадесет лева и шестдесет и осем стотинки), разноски по заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска.

Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано в частите, с които съдът е отхвърлил следните претенции: за сумата от 2,10 лв. – договорна лихва за периода 10.08.2017г.-08.02.2019г. по ДПК №0001664/10.08.2017г.; за сумата от 73,17 лв.

– главница по договор за допълнителни услуги от 10.08.2017г. и за сумата от 10,93 лв. – лихва за забава за периода 12.09.2017г. – 08.02.2019г., както и законната лихва върху главницата от 73,17 лв. Сочи се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК. Изложени са съображения, че сумите по договора за допълнителни услуги не са общ разход по кредита, поради което не е следвало да бъдат включвани в ДПК, както и че договорът за допълнителни услуги е действителен.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на решение, с което исковете да се уважат в пълен размер. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции, както и за заповедното производство. Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба от адв. Петя Колева – БАК, особен представител на Г.Д.С., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а първоинстанционното решение, в частите, с които са отхвърлени исковете се счита за правилно и законосъобразно.

В частта, с която са уважени исковете, първоинстанционното решение се оспорва като недопустимо. Твърди се, че неправилно районният съд е приложил чл.23 от ЗПК в производството по чл. 422 от ГПК, тъй като по този начин се е произнесъл по непредявено основание.

Претендира се обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната част и връщане делото на районния съд за произнасяне по предявения иск. Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок е подаден отговор от „Гаранционен фонд България“ ЕООД, с който насрещната въззивна жалба се оспорва като неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение. Изложени са съображения, че първоинстанционния съд правилно е приложил чл.23 от ЗПК, тъй като това е особен вид недействителност.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба и насрещната въззивна жалба за редовни и допустими. Подадени са в срок, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В съдебно заседание за въззивника-ищец „Гаранционен фонд България“ не се явява представител.

В съдебно заседание за въззивника-ответник

Г.Д.С. се явява адв. Кенан, която оспорва въззивната жалба и поддържа насрещната въззивна жалба.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира следното:

Районният съд е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.143, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

На 08.02.2019г. „Гаранционен фонд

България“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу Г.Д.С. за заплащане на сумата от 306,87 лв. – главница, лихва от 10.09.2017г. до 08.02.2019г. в размер на 2,10 лв., лихва от 12.09.2017г. до 08.02.2019г. в размер на 10,93 лв., както и лихвата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като е посочено, че паричното вземане е за неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №0001664/10.08.2017г. ведно с Общи условия; Договор за допълнителни услуги от 10.08.2017г., ведно с Тарифа; Договор за поръчителство от 10.08.2017г.

На 11.02.2019г. е издадена Заповед №651 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г.Д.С., да заплати на „Гаранционен фонд България“ ЕООД следните суми:

306,87 лв. – главници, дължими по сключени между длъжника и „Фреш кредит ЕООД, Договор за потребителски кредит, общи условия към него, договор за допълнителни услуги, както и договор за поръчителство от 10.08.2017г., сключен между длъжника и „Гаранционен фонд България“ ЕООД, 13,03 лв. – лихва за периода от 10.08.2017г. до 08.02.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 08.02.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25 лв. разноски по делото - заплатена държавна такса.

С Разпореждане №5131/07.03.2019г. районният съд е указал на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.

С исковата молба, уточнена с молба от

08.05.2019г. и с молба от 26.05.2019г., се претендира да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №651 от 11.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1253/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е търговец, който осъществява гаранционни услуги – поръчителство в полза на „Фреш кредит“ ЕООД, което от своя страна е регистрирано като финансова институция по ЗКИ, с издаден лиценз от БНБ за същата дейност и предоставя потребителски кредити и свързани с тях допълнителни услуги.

Твърди се още, че между „Фреш кредит“ и длъжника са сключени Договор за потребителски кредит №0001664 от 10.08.2017г. и свързаният с него договор за допълнителни услуги от 10.08.2017г., ведно с Общи условия към тях. Между длъжника, кредитодателя и трето лице – „Гаранционен фонд България“ ЕООД е сключен договор от 10.08.2017г. за гаранционна сделка /поръчителство/ за задълженията на длъжника към „Фреш кредит“ по горепосочените договори. Сочи се още, че на датата на подписване на посочените договори, на длъжника е предоставена сумата от 300 лв. Длъжникът от своя страна се е задължил да погасява разсрочено с краен падеж 10.11.2017г., дължимите по двата договора суми, подробно описани в исковата молба. Сочи се, че до 08.02.2019г., длъжникът е извършил следните плащания: 99,30 лв. – главница и 2,10 лв. – договорна лихва по ДПК; 37,98 лв. – главница по т.1 от Договора за допълнителни услуги и 30,62 лв. – законна лихва за забава по ДПК, като след 08.02.2019г. няма повече плащания. Посочва се, че в ДПК страните са уговорили обезпечения/гаранции по договора. Въз основа на това е сключен договор за поръчителство, по силата, на който третото лице, настоящ ищец се е задължило срещу възнаграждение да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя към кредитора. Предвид просрочие на длъжника за плащане на задълженията по ДПК и договора за допълнителни услуги, „Фреш кредит“ е упражнил правото си на вземане към поръчителя, като на 08.02.2019г. го е поканил в 30-дневен срок да заплати задълженията, съгласно представена справка, в общ размер на 319,90 лв., която е сбор от остатъка от главниците по двата договора, неизплатената възнаградителна лихва по ДПК и лихва за забава от датата на първото просрочие до датата на поканата за плащане. На 08.02.2019г., заявителят е погасил към „Фреш кредит“ солидарно дължимите от него задължения на длъжника, съобразно поканата за плащане. Поради това, на основание чл. 74 от ЗЗД, изпълнявайки чуждо задължение е встъпил в правата на кредитора по горепосочените договори относно заплатените суми. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Ангажирани са доказателства.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от адв. Петя Колева – особен представител на Г.Д.С., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

На първо място са изложени обстойни доводи за недействителността на договора за потребителски кредит. На следващо място се твърди, че не е ясно как е формиран размерът на възнаграждението на поръчителя. Сочи се още, че ищецът не излага никакви твърдения за причина, поради която не е уведомил длъжника за извършеното плащане, както и дали е предявил на кредитора някакви възражения.

Изложени са подробни съображения и се претендира отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е, че ответникът не е изпълнявал срочно задълженията си по договора. Според признания на самия ищец, платени са 99,30 лева главница; 2,10 лева договорна лихва; 37,98 лева главница по договора за допълнителни услуги и 30,62 лева законна лихва за забава.

Поради неизпълнение на задълженията по договора кредитодателят е упражнил правото си на вземане и е поканил поръчителя да заплати задълженията на длъжника. Въззивникът е погасил дължимото и е встъпил в правата на кредитора - „Фреш Кредит“ ЕООД.

От приложения договор за потребителски кредит № 0001664/10.08.2017г., е видно, че по силата на същия ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит от 300 лева. Съгласно записаното в чл.6, с подписването на договора кредитополучателят удостоверява, че е получил в брой сумата, затова съдът приема, че договорът служи за разписка за получаването ѝ. Оформена е и надлежна разписка, подписана от длъжника, удостоверяваща получаването на сумата.

Съгласно чл. 3 от договора в случай, че кредитополучателят не осигури едно от предвидените в договора обезпечения: поръчителство от две физически лица, всяко от които да отговаря на няколко условия, едно от които – да има доход над 1500лв., постоянен трудов договор или кредитополучателят да има неотменима и безусловна банкова гаранция с бенефициер – кредитодателя, за сумата на главницата, се счита, че кредитополучателят е дал съгласие и упълномощава кредитодателя да сключи от негово име и за негова сметка договор за поръчителство на стойност в рамките на 111,15 лева.