Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1163 от 05.09.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3569/2024
Вид
Решение № 1163
Подписан
05.09.2024
В сила
01.10.2024
Състав
Иван Георгиев Калибацев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 79 · Закон за управление на агрохранителната верига
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за управление на агрохранителната верига
  • чл. 2, т. 1 · Регламент (EО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход
  • чл. 5 · Регламент (EО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход

РЕШЕНИЕ

№ 1163 гр. Пловдив, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330203569 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление № 36 от 25.04.2024 г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив /ОДБХ-Пловдив/, с което на К. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 79, ал. 1 от ЗУАВ.

К. Д., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. С депозираната си жалба и с обясненията си пред съда той не отрича извършването на нарушението от негова страна, но излага аргументи за наличие на хипотезата на чл.28 от ЗАНН - маловажен случай, тъй като твърди, че процесните продукти били за лична употреба. Моли съда за отмяната на НП.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда, в което посочва, че наказателното постановление е законосъобразно, а нарушението доказано и моли да бъде потвърдено. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Б., пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП.

Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е 1 допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Във връзка с получен сигнал с вх. № 7183/21.12.2023 г. касаещ продажба на месо и яйца без документи на 22.12.2023 г. служители на ОДБХ - Пловдив, съвместно с представители на Пето РУ при ОД на МВР – Пловдив извършили проверека на сергия намираща се в ***, ***, на ъгъла на паркинга на ***, която била стопанисвана от К. Г. Д.. В хода на проверката било установено, че на процесната сергия, която била за продажба на плодове и зеленчуци, се съхранявали и предлагали за продажба месни продукти, а именно: бабеков колбас - 8 /осем/ броя и бабеков суджук 6 /шест/ броя с общо количество 7,500 кг., както и сланина във вакуумирана опаковка - 2 /два/ броя с общо количество 0,972 кг. Сланината била с табелка с надпис: „домашна, крехка сланина“. Гореописаните месни продукти били без етикет и без идетификационна маркировка.

В резултат на установеното от проверката, свидетелят Х. К. на длъжност *** в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“, при ОДБХ Пловдив приел, че с действията си К. Г. Д. е нарушил разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗУАВ, за което в негово присъствие съставил Акт за установяване на административно нарушение

/АУАН/

№

0000920/22.12.2023 г.

Жалбоподателят го подписал като посочил, че няма възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл.44 от ЗАНН, а въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното НП.

В хода на съдебното производство беше разпитан актосъставителят Х.

К. К., който потвърждава констатациите в съставения срещу жалбоподателя акт. В допълнение сочи, че на процесната дата по сигнал на гражданин той и представители на Пето РУ при ОД на МВР – Пловдив посетили сергия стопанисвана от К. Д. като при проверката установили, че Д. съхранявал на сергията си за продажба месни продукти, плодове и зеленчуци. Месните продукти, обаче, нямали документ за произход и етикетировка, нито идентификационна и здравна маркировка, каквито са изискванията на регламент № 852 от 2004 г. и във връзка със етиките на регламент № 1169 от 2011 г., за което му бил съставен акт.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

От доказателствения материал по делото по категоричен начин се установява описаното в АУАН и НП нарушение на нормата на чл. 79, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига. Съгласно посочената разпоредба, който в нарушение на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 853/2004 пусне на пазара храни от животински произход, които нямат здравна или идентификационна маркировка, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 7000 лв. За същото нарушение, извършено от юридическо лице, разпоредбата на ал. 2 на чл. 79 от ЗУАВ предвижда 2 имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 13 000 до 15 000 лв. От своя страна чл. 5 от Регламент (ЕО) № 853/2004 определя специфичните хигиенни правила за храните от животински произход, които следва да спазват предприятията за хранителни продукти, касаещи здравната и идентификационната маркировки.

В случая не се спори, а дори се признава от самия жалбоподател, че към 22.12.2023г. той е стопанисвал сергия намираща се в ***, на ъгъла на паркинга на ***, както и че на процесната дата е съхранявал на нея бабеков колбас - 8 /осем/ броя и бабеков суджук 6 /шест/ броя с общо количество 7,500 кг., както и сланина във вакуумирана опаковка - 2 /два/ броя с общо количество 0,972 кг., без последните да са притежавали етикет и идетификационна маркировка.

Изискване на Регламент (ЕО) № 853/2004 е идентификационната маркировка да бъде поставена директно върху продукта, обвивката или опаковката му, или да бъде отпечатана върху етикет, поставен върху продукта, обвивката или опаковката му. Маркировката може също да бъде във формата на етикет, направен от устойчив материал, който не може да бъде махнат, а когато опаковката съдържа парчета месо или карантия, маркировката трябва да е поставена върху етикета, закрепен към опаковката, или да е напечатана върху опаковката, така че да се повреди при отваряне на опаковката. Това не се налага, обаче, ако при отварянето се поврежда и опаковката. Когато обвивката осигурява същата защита като опаковката, етикетът може да бъде прикрепен към обвивката. В случая законовото изискване към пуснатите на пазара суровини и храни от животински произход да имат здравна или идентификационна маркировка, не е било спазено, тъй като на намерените месни продукти е липсвала каквато и да е маркировка или етикети, като това се установява както от показанията на актосъставителя, така и от самия жалбоподател. Съхраняването им по начина, по който са били открити по време на проверката, води до невъзможност да бъде проследено и кога са били произведени животинските продукти, какъв е срокът на годност и колко време са били съхранявани на въпросната сергия.

Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че месните продукти не са били съхранявани с цел продажба, то в чл. 3, т. 8 от Регламент (ЕО) № 178/2002, към който препраща чл. 2, т. 1 на Регламент (ЕО) № 853/2004, е дадено определение за „пускане на пазара", като то означава притежаването на храни или фуражи с цел продажба, в това число предлагането за продажба или всяка друга форма на прехвърляне, безплатно или срещу заплащане, продажбата, разпространението и други форми на прехвърляне. Фактът на съхранение на бабеков колбас - 8 /осем/ броя и бабеков суджук 6 /шест/ броя с общо количество 7,500 кг., както и сланина във вакумирана опаковка - 2 /два/ броя с общо количество 0,972 кг. на сергия само по себе си ориентира към извод за разпостранението им, като притежателят не е представил документация, нито е доказал друго предназначение на месните продукти. Не се споделят и твърденията на жалбоподателя, че месото е било за лична употреба, тъй като ако беше така, то изобщо нямаше да бъде изложено на 3 търговска площ – сергия, на която се излагат само и единствено артикули за продажба, като е и житейски недостоверно над осем килограма месни продукти от различен вид, включително сланина, да бъдат изконсумирани от едно лице за ден.

При това положение правилно според съда е преценено, че жалбоподателят, като лице, стопанисващо обекта, в който са се съхранявали съответните стоки без маркировка, е извършило нарушение на посочените погоре разпоредби.

За така установеното нарушение, правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗУАВ, като е наложено административно наказание съобразно вида и в границите, предвидени в закона за физическите лица, какъвто се явява жалбоподателят. Наказващият орган се е съобразил с фактическите обстоятелства, при които е извършено деянието и е санкционирал нарушителя с глоба в минимален размер от 3000 лв., който според съда е обоснован и справедлив, и би спомогнал да се изпълнят целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.

Събраните по делото доказателства не налагат извод за маловажност на деянието по смисъла на чл.28 от ЗАНН и на § 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. Макар нарушението да не е резултатно и от извършването му да не се изисква настъпване на вредоносни последици, в случая се касае за предлагане за продажба на хранителни продукти на сергия и то от месо, която дейност следва да бъде извършвана при стриктно съблюдаване на законовите изисквания и гарантиране безопасността на здравето на неограничен кръг лица. Това е така, тъй като храните от животински произход подлежат на бърза развала и с оглед на това е предвиден специален контрол съгласно изискванията на регламент № 853 от 2004 г., тъй като употребата на месни храни без идентификационна и здравна маркировка, с неизвестен произход и състав, представлява действително сериозна заплаха и риск за живота и здравето на неограничен брой потребители на тези храни. Не може да бъде игнорирано и установеното количество от над 8 килограма животински продукти, съхранявани в нарушение на изискването за здравна и идентификационна маркировка, което допълнително мотивира преценката на настоящия съдебен състав за липса на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че нарушението е за пръв път, не може да доведе до извод за маловажност на деянието, доколкото еднократността на нарушението изрично е отчетено при налагане на съответната санкционна разпоредба от ЗУАВ.

При служебната проверка на НП и АУАН, съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респективно съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити, издадени са от компетентни 4 органи и в законоустановените срокове.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и извършените процесуални действия, намира, че в полза на ОДБХ – гр.

Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, за което следва да бъде осъден жалбоподателят.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36 от 25.04.2024 г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив /ОДБХ-Пловдив/, с което на К. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 79, ал. 1 от ЗУАВ.