Решение № 678 от 27.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Варна, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20243110200869 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по жалба на „Ко Ген БГ" ЕООД, против Наказателно постановление № 03-2300835/20.09.2023г. на Директор на Дирекция " Инспекция по труда" Варна, с което на „Ко Ген БГ" ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000 лева на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ.

В жалбата се навеждат доводи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон, като излага подробни съображения в този смисъл. В заключение се иска отмяна на постановлението.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Т.. Оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.08.2023г. св.И. служител на ДИТ - Варна при извършена проверка в строителен обект - жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, „Реконструкция и ремонт на помещения във ВРУ- гр.Варна", находящ се във „ВРУ", цех Локомотивно депо, гр.Варна.

В хода на проверката установили лицето Ст. В. Ст. да престира труд в полза на „Ко Ген БГ" ЕООД, като св. И. на длъжност инспектор при Дирекция „Инспекция по труда" установил, че Ст. осъществява трудови функции в обекта, без да има сключен трудов 1 договор по чл.62, ал.1 и 2 от КТ.

Лицето Ст. Ст. било допуснато до работа лицето в полза на дружеството, изпълнявайки трудови функции като общ работник, с определено работно време от 08:00 до 16:00 часа и с договорено трудово възнаграждение – 780 лева, без да е бил сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникнало трудово правоотношение.

Поради това св. И. съставил против „Ко Ген БГ" ЕООД, акт за установяване на нарушение за това, че дружеството в качеството на работодател е допуснало до работа Василев, изпълняващ трудови функции като общ работник с определено работно време, трудово възнаграждение, без с него да е сключен писмен трудов договор. Било прието, че нарушението е извършено на 01.08.2023г. и квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, административно наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което изцяло възприел фактическите констатации и правната квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 от Кодекса на труда и наложил на „Ко Ген БГ" ЕООД наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. И., чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви. От тях стана ясно, че към момента на проверката Ст. е извършвал трудова дейност по ремонт на сградата. Поради това му е била предоставена за попълване декларация, която лицето само и собственоръчно е подписало.

По искане на възз.страна съда допусна до разпит свид.Ст. и св. Ал., които в показанията си посочват, че трима от работниците, сред които и Ст. не работели за дружеството, а единствено следвало да почистват обекта от отпадъци, но не могат да обяснят защо са попълнии друго в декларациите.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните доказателства и писмените доказателства по административно-наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок. То съдържа всички минимално изискуеми от закона реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като са посочени датата, мястото и обстоятелствата по неговото извършване, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни. Наказанието за 2 него е индивидуализирано. Актът също отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.

По преписката са представени писмени доказателства за начина на връчване на АУАН, въз основа на които е издадено процесното наказателно постановление. Съдът счита, че АУАН е връчен редовно на нарушителя, тъй като е подписан от управляващия дружеството.

Съдът споделя направеното възражение относто компетентността на АНО. Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. По административнонаказателната преписка е приложена заповед на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" /ръководител на органа по чл. 399 от КТ/, съгласно т. 4 от която на директорите на дирекции "Инспекция по труда" са предоставени правомощия по издаване на наказателни постановления по актове, съставени от инспектори на Д "ИТ".

Видно от съдържанието процесното Наказателно постановление е видно, че негов издател е П. М., изпълняваща длъжността Директор на Дирекция "Инспекция по труда" Варна съгласно Заповед № ЧР-672/08.09.2023г. Посочената заповед е налична в административнонаказателната преписка и с нея Г. М. - Главен секретар на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", на основание чл. 84 от Закона за държавния, служител, е възложил по време на отсъствието на И. И. - Директор на Д "ИТ" със седалище Варна, за периода от 11.09.2023 г. до 09.10.2023 г. включително, всички служебни задължения на длъжността директор на Д "ИТ" със седалище Варна да се изпълняват П. М. старши инспектор в отдел АИПО, Д "ИТ" със седалище Варна.

Съгласно чл. 84, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ при отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друг държавен служител от състава на съответната администрация.

Според чл. 84, ал. 2 от ЗДСл заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения ръководител. Анализът на цитираните разпоредби сочи, че компетентност да издаде заповед за заместване при отсъствие на държавен служител /какъвто безспорно е директорът на дирекция "Инспекция по труда" Варна/ е органът по неговото назначаване. Орган по назначаване на държавните служители в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", в т. ч. и на директора на дирекция "Инспекция по труда" Варна, е изпълнителният директор на Агенцията - аргумент от чл. 6, ал. 2, т. 17 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Оттук следва, че при отсъствие на държавен служител от структурата на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" компетентен да издаде заповед за неговото заместване по чл. 84, ал. 2 от ЗДСл е Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

По отношение на служителите, заемащи длъжност "директор на дирекция "Инспекция 3 по труда", в Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е налице изрична правна норма /чл. 16, ал. 5/, регламентираща че при отсъствие на директора на дирекция "Инспекция по труда" неговите функции се изпълняват от определено от изпълнителния директор длъжностно лице за всеки отделен случай.

Разпоредбата е императивна и не предвижда делегиране на това правомощие от изпълнителния директор на друг служител от състава Агенцията.

Налага се извод, че оправомощаването на М. - старши инспектор в Д "ИТ" със седалище Варна, да изпълнява всички служебни задължения на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Варна, в т. ч. да издава наказателни постановления по актове, съставени от инспектори на Д "ИТ", по време на неговото отсъствие е извършено от некомпетентен орган - главния секретар на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Следователно процесното Наказателно постановление с което е ангажирана въз.дружество жалбоподател, е издадено от некомпетентен орган, което обуславя неговата незаконосъобразност.

С оглед липсата на предвидена законова възможност за делегиране на правомощията по чл.84 от Закона за държавния служител за определяне на заместник на директора на дирекция "Инспекция по труда" при негово отсъствие, от лице различно от органа по назначаването, който е Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", на друг служител от състава на изпълнителната агенция, което следва и от разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Устройствения правилник, на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е ирелевантно дали е налице упълномощавана от страна на органа по назначаването -Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" на главния секретар на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да издава заповед за заместване на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Варна, тъй като липсва възможност за такова делегиране на права.

Това процесуално нарушение е абсолютно и води до отмяна на процесното НП.

Единствено за пълнота, съдът следва да посочи, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото и собственоръчно попълнената декларация от Ст. е видно че към момента на проверката в обекта той е изпълнявал трудови функции като общ работник. В същата декларация е посочил, че работи за дружеството като общ работник, имал е уговорено трудово възнаграждение, работно време, работно място и т.н., като е вписало, че има трудов договор, а на графата за граждански договор е отбелязал, че такъв няма.

С оглед на това съдът намира за недоказани твърденията в жалбата за това, че Ст. не е престирал труд в обекта в полза на въз.дружество.

При все това обаче и поради изложените по-горе съображения процесното НП следва да се отмени на процесуално основание.

4

При този изход на делото следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя, относно заплатено адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита, в който фигурира договорено и платимо в брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, видно от отбелязването в договора т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на

Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №03-2300835/20.09.2023г., издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда" - ВАРНА, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „Ко Ген БГ "ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.61, ал.1 от КТ.