Решение № 149 от 26.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Варна, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20223110205322 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.

П. П. ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“ №408, вх.13, ет.4, ап.8, депозирана чрез процесуален представител- адв.В.Ш. от ВАК против Наказателно постановление № 22-8703-000671 от 23.11.2022г., издадено от Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „Специализирани полицейски сили“-Варна, с което на П. е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.

В жалбата се сочи, че издаването НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че възз. не е бил уведомен, че регистрацията на автомобила е прекратена, а той нямал достъп до автоматизираната система на полицията. Сочат се и допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като според въззивника в НП не били посочени реквизитите индивидуализиращи нарушението. Претендира се и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание възз. се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото, 1 процесуалният представител моли за отмяна на НП на посочените в жалбата доводи.

Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представителюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.03.2022г. възз. Т. П. придобил в индивидуална собственост лек автомобил „Мерцедес”, модел „Ц 220 ЦДИ“ , с рег. № В8808РХ по силата на договор за дарение на ½ ид.ч. от МПС. Останалата ½ ид.ч от автомобила П. придобил по наследство от покойния си баща, починал на 02.01.22г. Сделката, съставляваща дарение на автомобил, била изповядана в гр.Варна, по изискуемия от закона ред, в писмена форма с нотариална заверка на подписите от нотариус с рег. № 549 на Нотариалната камера и информация за същата била подадена по електронен път в Сектор ПП-Варна.

Въпреки задължението за пререгистрацията в двумесечен срок /т.е. до 25.05.2022г.вкл./ новият собственик – жалбоподателят П., не изпълнил законовите си задължения и не заявил в Сектор ПП по местоживеене, а именно сектор ППВарна, промяната в собствеността, поради което и на 26.05.2022г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП.

На 21.09.2022г., около 11:50 часа жалбоподателят Т.П. управлявал лекия автомобил „Мерцедес”, модел „Ц 220 ЦДИ“ , с рег. № В8808РХ в гр.Варна, по ул.

„Княз Черказки“, посока бул.“.Вл.Варненчик““, където до №19 бил спрян за проверка от полицейския служител – св. С. Г. –полицай в сектор СПС-Варна.

Проверката била инициирана поради констатирано нарушение на разпоредбите на ЗДвП, тъй като възз. управлявал МПС без поставен обезопасителен колан.

Впоследствие след направена справка в информационните системи на МВР се установило, че регистрацията на лекия автомобил е била служебно прекратена на 26.05.2022г. по реда на чл.143, ал.15 отЗДвП.

За констатираното на 28.09.22г. св. Г. съставил АУАН, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В законоустановения срок възражения също не били депозирани.

2

По случая била извършена и проверка,в рамките на преписка №365р58522/2022г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След приключване на проверката, материалите по преписката били изпратени в РП-Варна, където била образувана пр.пр.№14897/2022г. по описа на ВРП. С оглед установеното при проведената проверка, прокурорът преценил, че извършеното от П. не покрива признаците на престъпление по НК, тъй като е несъставомерно от субективна страна, понеже липсвали доказателства, че П. е знаел, че автомобила е с прекратена регистрация, а и не бил запознат и уведомен от органите на Сектор ПП за прекратяване на регистрацията. Поради това с постановление от 08.11.2022г. на основание чл.213, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, отказал да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК. С оглед на горното прокурорът изпратил своя акт на органите на полицията.

Въз основа на изпратеното постановление на ВРП и материалите по преписка №365р-58522/2022г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „Специализирани полицейски сили“, на 23.11.2022г., издал обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетеля С.Г., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали по пр.пр.№14897/2022г. по описа на ВРП, включваща материалите по преписка №365р-58522/2022г. по описа на Първо РУ при ОД на МВРВарна и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „Специализирани полицейски сили“съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – командир на отделение при в Специализирани полицейски 3 сили, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „Специализирани полицейски сили“, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

НП е издадено въз основа на постановлението на ВРП за отказ от образуване на ДП за същото деяние. Спазени са сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Съдът счита, че с издаване на НП за същото деяние, за което е провеждана проверка не се нарушава принципа залегнал в чл.4, пар.1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ.

Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е проведена и проверка в рамките на преписка №365р-58522/2022г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна.

Впоследствие след постановен отказ на прокуратурата да образува ДП, поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ характер или не/, наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията си по закон и е изпратил препис от постановлението си на АНО за сведение и евентуална преценка реализирането на административната отговорност на въззивника. В унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, АНО е образувал АНП и е издал НП, предмет на настоящото дело.

Посочената по-горе проверка, водена с оглед данни за престъпление от общ характер, безспорно е наказателна по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол 4

№ 7 към ЕКПЧ, предвид признаците за преценка дали едно производство е наказателно, които са известни като тест „Енегл” или критерии „Енгел.” – 1) квалификация на деянието по националното право; 2) характер и естество на нарушението; 3) вид и тежест на предвиденото наказание („суровост на възможното наказание”). Производството може да се класифицира като наказателно и тогава, когато не е квалифицирано като такова по вътрешното право, ако изследването на останалите критерии доведе до извод за наказателен характер на обвинението и/или на предвидената санкция. Споменатите принципи са дадени по делото Engel and Others v. Netherland и понастоящем са стабилно утвърден в практиката на ЕСПЧ алгоритъм за проверка и неотклонно се изследват при определянето на наказателния характер по всяко конкретно дело. Тестът „Енегел” е възприет и от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), който се позовава на приетите от ЕСПЧ решения.

Самата разпоредба на чл.4 §1 от Протокол №7 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ гласи: „Никой не може да бъде съден или наказан /никой не може да бъде наказателно преследван, обвинен или наказван/ от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на тази държава.“.

В същия смисъл е Тълкувателно решение №3/22.12.2015г. на ОС на НК на ВКС по тълкувателно дело №3/2015г., според което: „Правилото ne bis in idem забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 на съчетава три отделни гаранции: след приключване на наказателната процедура с влязъл в сила акт никой не може да бъде: 1/ застрашен от наказателно преследване, 2/ съден или 3/ наказан за същото нарушение.“.

Върховните съдии са следвали насоките на Европейския съд по правата на човека в решение от 10.02.2009г. по ключовото дело С. З. срещу Русия (Жалба №. 14939/03), в което недвусмислено е заявено, че „Макар и жалбоподателят да е бил окончателно оправдан по обвинението, предявено му на основание чл.213 ал.2 от Наказателния кодекс, това не го лишава от положението му на „жертва“ вследствие на допуснато нарушение на чл.4 от Протокол №7, тъй като преди това е бил наказан по Кодекса за административните правонарушения.“.

Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ в решението си от 14 януари 2010 г.