Решение № 4083 от 08.10.2019, Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н

О Р Е Ш Е Н И Е

№ 08.10.2019 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненски районен съд, гражданско отделение, на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ при секретар Ана

Ангелова, като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов, гражданско дело № 19082 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.

„ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,

*****, сграда 6, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на А.А.Д., ЕГН: ********** с адрес

***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. №

12140/2018г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 270,37 лева – незаплатена цена за далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 14.04.2016г. и допълнително споразумение към него от 25.06.2016г. за период 15.06.2016г. до 14.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението -

09.08.2018г. до окончателното изплащане, като и да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 387,60 лева – сбор от месечни лизингови вноски по договори за лизинг от 25.06.2016г. на мобилни устройства „Самсунг А5“ и „Алкател“ дължими за падежи в период от 11/2016г. - 05/2018г.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Между ищецът и ответникът били сключени горепосочения договори за доставка на мобилни телекомуникационни услуги и предоставяне на лизинг на устройство. По тези договори ищецът бил изрядна страна, а ответникът не заплатил дължимото възнаграждение за ползваните услуги за периода 15.06.2016г. до 14.11.2016г. и уговорени лизингови вноски за предоставените мобилни устройства, за които са издадени фактури на дати от 15.07. до 15.09.2016г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 26.09.2019г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства – ч.гр.д.

№ 12140/2018г. на ВРС; Договор за мобилни услуги от 14.04.2016г. с приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата 14.04.2016г.; декларация съгласие от 14.04.2016г.; допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 25.06.2016г.; договор за лизинг от 25.06.2016г.; запис на заповед за сумата от

301.07 лв.от 25.06.2016г.; приложение на ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 25.06.2016г.; декларация за съгласие от 25.06.2016г.; договор за мобилни услуги от 25.06.2016г.; общи условия на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър; договор за лизинг от 25.06.2016г.; запис на заповед за сумата от 144,67 лв. от 25.06.2016г.; декларация за съгласие от 25.06.2016г.; копие на приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 25.06.2016г.; № ***** от

15.07.2016г.; № 7***** от 15.08.2016г.; № ***** от 15.09.2016г.; № ***** от 15.10.2016г.; № *****от 15.11.2016г.; общи условия на ,,Т.Б.“ ЕАД, се установява съобразно изискването на чл. 239 ал.

1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на исковете с правно основание 422 вр. чл.

415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД вр; чл. 342 – 347 ТЗ.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси и адвокатско възнаграждение, са в общ размер от 255лв. Следва да се присъди и пълния размер на разноските в заповедното производство в размер на 205 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

Р

Е Ш И

ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „Т.Б.”

ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, *****, сграда 6 и А.А.Д., ЕГН: ********** с адрес ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 12140/2018г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане ДО РАЗМЕР на сумите от: 270,37 лева – незаплатена цена за далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 14.04.2016г. и допълнително споразумение към него от 25.06.2016г. за период 15.06.2016г. до 14.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението -

09.08.2018г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ А.А.Д., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „Т.Б.”

ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, *****, сграда 6 сумата от 387,60 лева – сбор от месечни лизингови вноски по договори за лизинг от 25.06.2016г. на мобилни устройства „Самсунг А5“ и „Алкател“ дължими за падежи в период от 11/2016г. - 05/2018г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.

1 ГПК А.А.Д., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, *****, сграда 6 сумата от 255 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 385 лева разноски по ч.гр.д. № 14736/2018г. по описа на ВРС.

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: