Решение № 260214 от 06.04.2022, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

260214/06.04.2022 г. гр.

Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ при секретар Валентина Милчева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14648 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове от „Е.П.“ АД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление:***, срещу Б.Р.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 283,55 лв. /двеста осемдесет и три лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща дължим сбор от главници за периода от 27.01.2018 г. до 26.11.2019 г., за незаплатена ел.енергия по фактури издадени за периода от 06.03.2018 г. до 13.12.2019 г. за обект с аб.№ **********, находящ се в гр. * и кл.№ **********, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението /01.07.2020 г./ до окончателното погасяване на задължението и сумата от 55,67 лв. /петдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща дължим сбор от обезщетения за забава върху всяка от главниците за периода от датата следваща падежа по всяка фактура до датата 26.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 3999 от 31.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 8868/2020 г. на ВРС, XVII с-в.

Ищецът „Е.П.“ АД твърди, че ответницата е клиент на дружеството, като същата има незаплатени задължения за потребена електроенергия за обекта на потребление, които не са заплатени на падежите, поради което и дължи и обезщетения за забава върху вземанията. В тази връзка е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но длъжницата е подала възражение, което обосновава интереса му да предяви настоящите искове. Моли за уважаването им и за присъждане на разноски.

Ответницата Б.Р.Н. подава отговор на исковата молба, чрез особения си представител, с който оспорва исковете. Релевира възражения по допустимостта на производството. По същество твърди, че не е материално легитимирана да отговаря по иска, защото обекта на потребление е изключителна собственост на съпруга и́ *. Сочи, че не е адресно регистрирана там, поради което и не е живяла в имота. Оспорва електрическата енергия да е реално доставена и потребена от нея.

Счита, че не дължи претендираните суми, като се позовава и на изтекла в нейна полза погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.

В съдебно заседание особеният представител на ответницата поддържа отговора на исковата молба.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От представената Справка от СВп-Девня се установява, че на 15.07.2011 г. е вписано, че ответницата Б.Р.Н. е закупила от * и * самостоятелен обект в сграда – жилище,апартамент, находящо се на адрес: гр. *. На 19.09.2018 г. е вписано съдебно решение по гр.д.№ 3634/2018 г., влязло в законна сила на 09.08.2018 г., с което същият недвижим имот е поставен в дял и изключителна собственост на *.

От представеното заявление 4602191/17.08.2017 г. за продажба на електрическа енергия от „Е.П.“ АД при Общи Условия се установява, че Б.Н. е поискала промяна на титуляра на партидата, като е посочила, че иска снабдяване с електрическа енергия на съществуващ обект с кл.№ ********** и аб.№ **********, който досега се е използвал от *, представляващ ап.№ 1, находящ се в гр. *. Като документ за собственост е посочила нотариалния й акт от 2011 г.

От представеното удостоверение за прекратен граждански брак и Решение по гр.д. № 3634/2018 г. се установява, че бракът между Б.Н. и * е прекратен с развод по взаимно съгласие и апартамент *, находящ се в гр. * е поставен в дял и изключителна собственост на съпруга *.

Представени са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД, както и доказателства за одобряването и публикуването им.

Представено е извлечение от сметка от счетоводството на ищеца към 26.06.2020 г., от което е видно, че за периода 06.03.2018 г. – 02.01.2020 г. са осчетоводени задължения на ответницата в размер на 283,55 лв. главница и 55,67 лв. лихва. Представена е и справка за потреблението за периода 27.07.2017 г. – 26.09.2020 г. Представени са и издадените от ищеца фактури за процесните задължения.

От заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода 06.03.2018 г. -13.12.2019 г. са издадени фактури за суми на обща стойност 283,55 лв., по които е начислена лихва за забава в общ размер от 55,67 лв. Цените на консумираната електрическа енергия са остойностени правилни според утвърдените такива от КЕВР.

От заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно електро-техническа експертиза се установява, че процесното количество електрическа енергия може реално да бъде доставено в обекта на потребление. В случая не е извършвана корекционна процедура, а се касае за редовен отчет по снети показания от СТИ.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за незаплатена електроенергия и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест в тежест на ищеца е било да докаже, че ответницата е потребител на ел. енергия за обект на потребление с абонатен **********, находящ се в гр. * за процесния период; че е доставил на ответницата начисленото с процесните фактури количество ел.енергия, отчетена по предвидените в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.п.” АД ред; изискуемостта на задължението и размера на обезщетението за забава; че правилно е изчислил размера на дължимата от потребителя сума.

Ищецът е доставчик на електрическа енергия съобразно предоставената му лицензия на обособена територия, която включва и процесния обект в гр. *. Съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които влизат в сила за клиентите без изрично писмено приемане. По делото са представени тези общи условия. Представено е заявление за продажба на електрическа енергия, както и доказателства, че ответницата е заплащала задължения в тази връзка, поради което може да се направи категоричен извод, че страните са били в облигационни отношения във връзка с процесния обект на потребление.

Първият въпрос по делото е дали обектът на потребление с административен адрес: гр. * е идентичен на този с административен адрес: гр. *. Настоящият състав счита, че от събраните по делото доказателства може да се направи такъв извод. Самият ищец твърди, че се касае за един и същ обект на потребление и представя доказателства в тази връзка, макар и в част от документите като адрес да е записан обект на ул. „*“, а на други на ул. „*“. След служебна справка в сайта www.bgmaps.com съдът установява, че действително и двете улици съществуват и се намират една до друга около Районен съд – Девня. По делото не се събраха доказателства, че административните адреси съвпадат, но косвено може да бъде направен този извод, доколкото от самото заявление, подадено от ответницата до ищеца през 2017 г., е посочен обект с адрес на ул. Боровец, който тя е закупила от * през 2011 г. В заявлението е посочен и абонатен номер, който съвпада с абонатния номер по издадените от ищеца справки. Няма данни ответницата да притежава други недвижими имоти. Липсват отразявания за това и в Служба по вписвания – Девня.

Самият ищец формулира претенцията си с исковата молба посочвайки адреса на ул.

„Боровец“, който е и регистрираният адрес на ответницата като клиент на дружеството. Съдът допуска, че вероятно се касае за техническа грешка в документите относно адреса на потребление или за идентичност на двата адреса, като доколкото абонатните номера са едни и същи то не съществува съмнение, че начисленото количество електрическа енергия касае потреблението в един и същи обект.

Видно от представеното решение по бракоразводното дело между ответницата и нейният съпруг този обект е предоставен в изключителна собственост на съпруга, считано от влизане в сила на съдебното решение – 09.08.2018 г. Съпрузите са били в брак от 22.01.2010 г., а имотът е придобит на 15.07.2011 г., т.е. по време на брака, което води до извода, че същият е бил в режим на СИО до прекратяването на брака.

В практиката се застъпва становището, че се изгубва качеството на страна по договора за продажба на електрическа енергия след изгубване правото на собственост, като ВКС с Решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г., III г.о. приема, че продажбеното отношение между дружеството снабдител и клиента възниква на основание ЗЕ и е обвързано с титулярството на вещното право на собственост.

В настоящия случай по време на брака между ответницата и нейния съпруг задълженията за електрическа енергия са били общи и дължими солидарно, доколкото се касае за поети задължения за задоволяване на нужди на семейството по отношение на обект, който притежават в бездялова съсобственост. След влизане в сила на бракоразводното решение ответницата е изгубила правото си на собственост върху жилището и с това и качеството си на потребител и клиент на ищцовото дружество, съобразно горецитираното решение на ВКС.

Предвид тези мотиви на съда и процесния период на консумирана електрическа енергия може да се направи извод, че за отчетния период 27.01.2018 г. – 08.08.2018 г. /ден преди влизане в сила на бракоразводното решение/ ответницата е била собственик на жилището и дължи цената на консумираната електрическа енергия, а за процесния отчетен период 09.08.2018 г.

– 26.11.2019 г. собственик е бил нейният бивш съпруг Чакър Салим, който следва да се счита за задължено лице, като ползвател на мрежата, макар и да не е вписан като титуляр на партидата. В тази връзка и съобразно изчисленията на съда ответницата дължи на ищеца суми за цена за консумирана електрическа енергия в общ размер от 256,82 лв.

(0,19+53,95+119,11+62,11+14,44+7,02) за месеците януари-юли, доколкото за месец август няма издадена фактура. За разликата над тази сума до претендираните 283,55 лв., а именно сумата от 26,73 лв. за периода 09.08.2018 г. – 26.11.2019 г., искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Доколкото липсва плащане на задълженията по издадените фактури ответницата дължи и обезщетение за забава в общ размер от 53,53 лв. (11,82+25,11+12,56+2,81+1,23). За разликата над тази сума, а именно сумата от 2,14 лв. за периода 01.11.2018 г. - 26.06.2020 г. до претендираните 55,67 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Възражението на особения представител, че ответницата не е задължено лице, доколкото в част от процесния период е била във фактическа раздяла със съпруга си, е неоснователно, доколкото задължението за заплащане на цена на електрическа енергия следва правото на собственост (ако липсват данни за друга уговорка) върху обекта на потребление, а не фактическото ползване към определен момент, както беше посочено по-горе. Неоснователно е и възражението, че след като ответницата е регистрирана в гр. Варна, то никога не е живяла в гр. Девня, доколкото регистрацията на едно лице в регистрите на населението не води до извод за фактическо пребиваване на този адрес, а само за такава вероятност.

Съобразно изхода от спора разноските следва да се присъдят съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете. Ищецът претендира суми за сторени разноски, за които е представил доказателства и списък, в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 75 лв. държавна такса, 150 лв. депозит за особен представител, 180 лв. депозит за ССЕ, 100 лв. депозит за СТЕ, 25 лв. държавна такса в заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, или общо в размер от 680 лв. Същевременно съдът определя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответницата в исковото производство в размер на 150 лв., за която сума е и внесен депозит за назначения особен представител. Ответницата не претендира разноски. След извършените от съда изчисления ищцата дължи на ответника сумата в размер на 68,62 лв. за разноски в заповедното производство и 553,51 лв. за разноски в исковото производство, за които следва да бъде осъдена с настоящото решение.