Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 179 от 28.06.2022, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 418/2021
Вид
Решение № 179
Подписан
28.06.2022
В сила
28.10.2023
Състав
Таня Живкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.137а · Закон за движението по пътищата
  • чл.16,ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20,ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20,ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 · Кодекс за застраховането
  • чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.493 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500, т. 1,предл.1 · Кодекс за застраховането
  • §7 · Кодекс за застраховането
  • §96 · Кодекс за застраховането
  • чл.342,ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. *, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Живкова при участието на секретаря Петранка Ал. П. като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №

20211600100418 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД,предявени от Д.Д. срещу ЗАД „ДБ:ЖЗ”АД , ЕИК * за сумата 50 000 лв.

,представляващи обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат П.В., настъпила при ПТП,ведно със законната лихва от датата на увреждането- 03.01.2017 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди,че ищецът е брат на П.В.,б.ж.на гр.*,починал на 03.01.2017г.след претърпяно ПТП на път II 81,км.96+000 между гр.* и гр.*. В района на с.*,в лентата за движение на лекия автомобил „*“/управляван от пострадалия/ ,навлязъл друг лек автомобил-„*“с рег.№ * ,управляван от В.Б. ,който шофирал автомобила си с превишена скорост и след употреба на значително количество алкохол.Между двата автомобила последвал челен удар ,при което П.В. получил тежки увреждания,впоследствие довели и до летален изход. По случая било образувано ДП № 5/2017 г.по описа на на РУ на МВР гр.*, приключило с повдигането на обвинение на В.В. Към настоящия момент има влязла в сила присъда по НОХД №75/2018г.по описа на Окръжен съд-*. Твърди се, че за увреждащият лек автомобил „*“с рег.№ * ,управляван от водача В.Б. има сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество,валидна към датата на ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ ище ц ъ т предявил претенциите си за заплащане на обезщетение пред ответното застрахователно дружество, каквото му било отказано поради липса на материално правна легитимация . Твърди, че вследствие причинената преждевременна смърт на неговия брат , е претърпя л и продължава да търпи болки и страдания.

Преди настъпилото събитие бил спокоен,докато след това станал избухлив,нервен .Променил се е и целия му живот, тъй като бил принуден да напусне семейството си в гр.* и да заживее с родителите си,които били болни и имали нужда от помощ . Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати сумата 50 000 лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди,ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата претенция .

Исковата молба е връчена редовно на ответното застрахователно дружество.В законоустановения срок е депозиран писмен отговор, в който се признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на описаната в исковата молба застрахователна полица „Гражданска отговорност“,сключена със „ЗАД ДБ:ЖЗ“ АД относно 1 лек автомобил „*“с рег.№ *. Оспорват се изцяло предявените искове по основание и размер.Оспорва се механизма на процесното ПТП,като се твърди, че същото не е настъпило по описания в исковата молба начин.Заявява се изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия П.В., управлявал л.а. „*“,с рег.№ * евентуално в нарушение на чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП,като не се е съобразил с пътните условия,не е контролирал с дължимата грижа и внимание управлявания от него автомобил и се е движил с несъобразена скорост, евентуално ,че не е използвал предпазен колан ,с който е бил оборудван управлявания от него автомобил. Оспорват се търпените от ищеца болки и страдания и се прави възражение ,че ищецът не е лице,имащо право на такова обезщетение .

В законоустановения срок е предявен регресен иск срещу водача В.Б. , като на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 500, т. 1,предл.1 от КЗ,в условията на евентуалност се претендира присъждане на застрахователното обезщетение по предявения главен иск в размер на 2500 лв. представляваща частична претенция от общо дължимите 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП настъпило на 03.01.2017 г., ведно със законната лихва,считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя . Претендира разноски,включително за адвокатска защита в производството по този иск.

Регресният иск е връчен редовно на конституираното трето лице помагач В.Б.. Чрез процесуалния си представител същият оспорва основателността на същия,като въвежда твърдения ,че ищецът по първоначалния иск не е доказал настъпилите вреди .Като алтернативно твърдение е заявено,че искът е прекомерно завишен и следва да бъде уважен до максимума,посочен от законодателя-5000 лв.

От фактическа страна се установява следното:

Ищецът Д.Д. е брат на П.В.,починал вследствие настъпило на 03.01.2017г.ПТП.

Родствените отношения се установяват от представеното по делото удостоверение за наследници.

На 03.01.2017г.пострадалият П.В. управлявал лек автомобил „*“с рег.№ * от гр. * в посока към гр.* ,прибирайки се след приключване на работния му ден в гр.*.В района на с.* в лентата за движение на л.а. „*“навлязъл лек автомобил „* *“с рег.№ * ,управляван от В.Б.

,който шофирал след употреба на алкохол.Между двата автомобила последвал челен удар .

Вследствие причинените му травми при настъпилото ПТП,водачът П.В. починал преди екипа на спешна помощ да успее да го транспортира до МБАЛ АД гр.*.

По случая е образувано ДП № 5/2017г.по описа на РУ на МВР-*.

С влязла в сила присъда от 08.07.2019г., постановена по НОХД № 75/2018г. по описа на ОС-*,изменена с решение № *09/20.03. 2020г., постановено по ВНОХД № 1253/2019г.по описа на Апелативен съд-*, В.Б. е признат за виновен в това, че на 03.01.2017г.на път *,км.96+000,между гр.* и с.*,при управление на МПС-лек автомобил марка „* *“с рег.№ *, нарушил правилата за движение по пътищата,визирани в чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП-„На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено,когато платното за движение има две пътни ленти-да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение ,освен при изпреварване или заобикаляне“и по непредпазливост причинил смъртта на П.В. и средни телесни повреди на друго лице,като деянието е извършено в пияно състояние-с концентрация на алкохол в кръвта 2.27 на хиляда за периода 12-16ч.на 03.01.2017г. и 2.30 на хиляда за периода 16-17ч.на същата дата ,установена по надлежен ред чрез количествено изчисление за определяне съдържанието на алкохол в кръвта по свидетелски показания ,обективирано в протокол №760/10.02.2017г.на НТЛ при ОД на МВР *,квалифицирано като престъпление по чл.343,ал.4 вр.ал.3,пр.1 и пр.3,б.„б“вр.ал.1вр.чл.342,ал.1 от НК и му е наложено съответното наказание.

Съгласно заключението на назначената съдебна автотехническа експертиза,неоспорено от страните,ПТП е настъпило извън населено място, където максимално разрешената скорост за леки автомобили е 90 км/ч. Преди ПТП л.а. „*“с рег.№ * се е движил със скорост от 118.5 км/ч,а л.а. „*“с рег.№ * се е движил със скорост от 74,99 км/ч. И двамата водачи са попадали в опасната зона на другия водач.След излизане от ляв завой водачът на л.а. „*“не е успял да възстанови правилната посока , загубил е контрол над МПС и е навлязъл в насрещната лента за движение. Преди удара и двата леки автомобила са се намирали един срещу друг в лентата за движение на л.а. „*“,където е и мястото на удара. Според вещото лице основните причини за настъпване на ПТП са управление на МПС от водача на л.а.

„*“след алкохолно опиянение и невъзможност за адекватна преценка на скоростта на движение при изпълнение на ляв завой и движение с превишена скорост. Водачът на л.а.

2

„*“,забелязвайки бързо приближаващия се лек автомобил „*“,навлизащ в неговата лента за движение,направил опит да предотврати удара чрез изменение посоката на движение в дясно ,но не успял.

Съгласно закючението на назначената съдебно-медицинска експертиза,неоспорено от страните,в резултат на настъпилото ПТП пострадалият П.В. е получил тежка , съчетана, множествена черепно-мозъчна ,гръдна и коремна травма със засягане на жизнено важни и животоподдържащи органи и системи,в това число главен мозък и бели дробове.

Непосредствена причина за смъртта е острата дихателна и сърдечна недостатъчност, развили се на базата на травматичен шок и мастна емболия на белите дробове вследствие съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма със счупване на костите на черепа,гръдния кош и ляво бедро, с кръвоизливи в белите дробове и разкъсвания в областта на опорацията на червата . Анализирайки характеристиките на телесните увреждания, техните локализации, както и механизма на ПТП, вещото лице счита, че между тяхното получаване и настъпилата смърт при ПТП, съществува пряка и непосредствена причинноследствена връзка. Вещото лице е категорично,че при тези увреждания смъртта е била неизбежна дори при оказване на своевременна и квалифицирана медицинска помощ.

Установило е,че в представената медицинска документация по делото няма описани увреждания с характера на специфични и характерни ,по които би могло категорично и еднозначно да се твърди за наличието на поставен предпазен колан по време на настъпване на ПТП,но съдейки от вида на травмите и имайки предвид тежестта на ПТП-челен удар между два движещи се леки автмобили с висока скорост заключава,че може да се твърди,че настъпването на фаталния край дори и при поставен предпазен колан би бил неизбежен.

По делото не се оспорва фактът на налична валидна застраховка „Гражданска отговорност“на лек автомобил „* *”с рег.№ * към момента на причиняване на ПТП на 03.01.2017г., със застраховател ответното „ЗАД ДБ:ЖЗ”АД.

Безспорно е установено също така,че ищецът е депозирал заявление при ответното дружество ,като с писмо от 15.11.2021 г. Застрахователят е отказал да изплати обезщетение с мотиви ,че не са налице основания за ангажиране застрахователната отговорност на дружеството .

Относно преживените от ищеца болки и страдания от загубата на неговия брат П.В.

,са разпитани свидетелите Др.П. и А.П. .

Свидетелката Др.П. установява,че познава двамата братя от дълги години,тъй като живее в една кооперация с родителите им. П. е живял в жилището на родителите си заедно с тях ,а ищецът се е оженил и установил в * .Свидетелката установява,че отношенията в семейството им били чудесни ,братята много се уважавали и разчитали един на друг.Въпреки разликата във възрастта, отношенията между тях били много близки, когато бил студент П. в * често посещавал брат си .Всички празници прекарвали заедно . След катастрофата ищецът много се е променил-станал раздразнителен,не можел да спи .Променил се основно и животът му.След като загубил брат си, същият напуснал * и се установил преимуществено в *, за да се грижи за родителите си, които преживели изключително тежко смъртта на сина си, освен това били възрастни и болни .

Свидетелката А.П., семейна приятелка на двамата братя установява,че отношенията между тях били много искрени и чисти, много се уважавали и смъртта на П. му се е отразила изключително зле.Същият не само променил коренно начина си на живот/премествайки се от * в * ,като по този начин изоставил донякъде и семейството си/ ,но се променил много и психически-станал затворен,сприхав,нервен,често се е разхождал по всяко време на денонощието .

Горните фактически констатации, съдът прие за доказани, като кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели,в чиято безпристрастност няма основание да се съмнява.

Съдът кредитира изцяло заключенията на назначените съдебна автотехническа и съдебномедицинска експертизи като обосновани на всички материали , приложени в делото и относими към изясняване на поставените въпроси.

На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

3

Исковете са допустими на основание чл.498 ал.3 от КЗ, като предявени при отказ на застрахователя от плащане по претенциите на ищците.

Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ увредените лица, спрямо които застрахователят е отговорен, имат право да искат обезщетение пряко от него по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване изискванията на чл.380 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.493 от КЗ, застраховката покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица вреди, включително неимуществените поради настъпила смърт.