Решение № 1710 от 26.10.2017, Районен съд - Бургас

Р

Е Ш Е

Н И Е № 1710 гр. Бургас, 26.10.2017 год.

В И М Е Т О НА Н А

Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година, с Председател: Калин Кунчев при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 103 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.45, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Е.Т.М. против П.Д.Т.,***.

Ищецът твърди, че на 29.10.2016г., около 11.30 часа, пред неговия дом в гр.С, ответникът му е нанесъл побой, при който е получил кратковременна загуба на съ-знанието, контузии в областта на главата и на гръдния кош, както и на крайната фалан-га на третия пръст на дясната ръка. Твърди също, че в резултат на това е претърпял сил-ни болки и страдания, както и душевен дискомфорт – стрес и уплаха, а лечението му е коствало и направата на разходи. Предвид това моли Съда да постанови решение, с кое-то да осъди Т. да му заплати обезщетение от 8 000 лв. за причинените неимущест-вени вреди и такова, за имуществените, в размер от 820 лв. Претендира законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане и деловодните разноски.

Ответникът оспорва исковете – по основание и размер.

Твърди, че е нападнат от М., който му е нанесъл множество удари и му е причинил телесни повреди, като за това е сигнализирал органите на МВР. Моли Съда да отхвърли претенциите. Направил е и възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, при условията на евентуалност.

Към настоящото дело, на основание чл.213 от ГПК, е присъединено за разглеж-дане в едно производство гр. дело № 2694/2017г. на РС Бургас, образувано по искове по чл.45 и чл.86 от ЗЗД на ответника против ищеца.

Т. твърди, че около 11.30 часа на

29.10.2016г. при същия инцидент във вил-ната зона на с.Р, в гр.С е бил удрян по главата и тялото, заплашван и обиждан от М., при което му е била причинена лека телесна повреда. Твърди, че в резултат на побоя е претърпял болки и страдания, и е направил разходи за СМУ. Пред-вид това, моли Съда да постанови решение, с което да осъди първоначалния ищец да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди от нанесените телесни повреди, в размер на 10 000 лв., и такова – от 30 лв., за имуществените вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта. Претендира разноски.

М. оспорва исковете – по основание и размер. Твърди, че е бил нападнат от Т. – съобразно исковата си молба. Моли Съда да отхвърли претенциите.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

През лятото на 2016г. Е.М., заедно със семейството си, се установил да живее в къща във вилната зона на с.Р, в гр.С.

По-навътре, на същата улица, се намирал и домът на П.Т.. На черния път пред имота на ищеца имало голяма дупка и когато той спирал автомобилите си пред къщата, преминаването на съ-седите било затруднено. В тази връзка, на два-три пъти при случайни срещи ответникът му направил забележка. Други отношения между тях нямало. Скоро след това, боята на автомобилите на М. била надрана, а гумите им – нарязани. Той се усъмнил, че го е направил Т.. На 29.10.2016г. – сутринта, последният отишъл в гр.Бургас с автомо-била си, за да вземе свидетеля М. Н, който да помогне за извършване на планирания ремонт на оградата на двора и неговата къща, като двамата закупили оград-на мрежа от м.с.”Върли бряг”. В същото време, около 10.00 часа, ищецът дошъл в дома му и заявил на свидетелката Ж. Т, живуща на семейни начала с ответника, че са му надраскали колите и му дължат 1 000 лв., както и че животът им ще се стъжни, след което се прибрал. Малко по-късно, след като закусили със съпругата му – свиде-телката А.

М, М. излязъл от тях, за да отиде на работа. На пътя пред дома си, видял автомобила на П.Т., който се прибирал, заедно с Никифоров на предната дясна седалка. Помахал му да спре. Ответникът го видял и спрял. Свалил дяс-ното предно стъкло, за да разбере какво иска. Тогава ищецът отново заявил претенция-та си, че желае да получи 1 000 лв. за надраните му автомобили, обвинявайки Т. за това. Разменени били реплики между двамата, след което М. преминал пред кола-та и се насочил към вратата на водача, правейки му знак с ръка да свали стъклото. От-ветникът го отворил и ищецът изненадващо му нанесъл силен удар с ръка в лявата част на главата, в областта на окото и слепоочието. Т. го избутал с вратата си, след кое-то излязъл от колата. Двамата влезли в схватка, разменили си удари и паднали на земя-та – М. с лицето надолу. Ответникът започнал да го удря силно с ръце и крака – по главата и по тялото, и виждайки, че не оказва повече съпротива, тъй като за кратко вре-ме изгубил съзнание, го оставил. Ищецът се изправил и започнал да отправя закани към съседа си. Т. се качил в автомобила си и се отправил към РУ на МВР в гр.Созопол, за да подаде жалба. М. също отишъл там, за да се оплаче. Междувременно, поли-цейските служители му съставили и протокол за предупреждение по ЗМВР да не влиза в пререкания с ответника. Същия ден двамата потърсили медицинска помощ. От пред-ставените с исковата молба медицински документи, както и от заключението на вещото лице по СМЕ, е видно, че при процесния инцидент на ищеца са били причинени конту-зии на главата и гръдния кош – кръвонасядания с оток по челото и тилно, с драскотини, масивен оток на крайната фаланга на трети пръст на дясната ръка с птоза на крайната фаланга, охлузване на дясната предлакътница. Разходите, свързани с лечението му, са на стойност 195 лв., като има и едно посещение на лекар за консултация в гр.С. От показанията на свидетелите М. и С. К, се установява, че отоците са пре-минали за около 2 седмици, а травмата на ръката му е отшумяла след около месец–два. Изпитвал е болки и страдания, както и затруднения при работата си. От СМУ на ответ-ника, както и от показанията на свидетелите Ж.

Т. и М. Н, се установява, че при същия инцидент П.Т. е получил отоци и кръвонасядания в областта на лицето и драскотини по крайниците, имал е гадене и световъртеж, със съм-нение за мозъчно сътресение, но е отказал хоспитализация, тъй като поради отправени-те от ищеца заплахи, изпитвал страх за близките си.

Болките му, както и отоците по ли-цето, продължили няколко дни. Говорният му дефект, изразяващ се в заекване, вслед-ствие на стреса от случилото се, се обострил. За снабдяване със СМУ направил разходи в размер на 30 лв.

Тук следва да се посочи, че показанията на свидетеля Н, в частта им, в която твърди, че Т. само се е отбранявал от нападението на М., не следва да се кредитирани безрезервно, тъй като противоречат на обсъденото по-горе заключение на вещото лице по СМЕ, както и на приложената по делото медицинска документация, от които безспорно се установява, че на ищеца са били нанесени множество силни уда-ри, включително и в задната част на главата. Несъстоятелни са и доводите на ответни-ка, че в хода на настоящото производство не се установява категорично той да е причи-нил процесните увреждания. Действително, в обясненията си, дадени пред органите на МВР, М. е посочил, че побоят му е нанесен от две лица, едното от които е Т., но дори и да се приеме, че е така – то те отговарят солидарно – чл.53 от ЗЗД, и претен-цията може да се насочи спрямо всеки от тях – поотделно. Извод за авторството на дея-нието, както и на причинната връзка с настъпилия противоправен резултат, може да бъ-де направен, както въз основа на показанията на свидетеля Н, който заявява, че в сбиването са участвали само страните, така и от тези – на свидетелката Миткова, която е видяла състоянието на ищеца непосредствено преди и след инцидента.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Т. е. елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са: противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между тях и ви-на у причинителя. И докато наличието на последния от четирите се предполага – по си-лата на оборимата презумпция на ал.2 от цитираната разпоредба, то останалите подле-жат на доказване чрез предвидените в ГПК способи. Доказателствената тежест за тях-ното установяване, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, се носи от ищеца – при условията на пълно и главно доказване.

По делото безспорно се установява, че в резултат на извършените от ответника действия – нанесъл е множество удари в областта на главата и на тялото на ищеца, след като вече е бил отблъснал нападението му, М. е претърпял неимуществени вреди – силни болки и страдания от травмите за един продължителен период от време, както и душевен дискомфорт – стрес и уплаха. Ето защо, Т., който с противоправното си и виновно поведение е причинил същите, следва да бъде осъден да плати съответно обез-щетение.

Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД справедливият им пари-чен еквивалент, с оглед техния интензитет и продължителността на оздравителния про-цес, следва да бъде определен на 2 000 лв.

М. е направил разходи, свързани с лечението му, в размер на 195 лв., както и за едно отиване и връщане до гр.С, с лекия си автомобил – на 02. и 03.11.2016г., а именно: 126.56 лв. (при разход 7.5 л. / 100 км. и цена на горивото /бензин/ – 2.03 лв. / л., съобразно касовия бон от 03.11.2016г., за общо 831 км.), т. е. претърпените от него иму-ществени вреди са в общ размер от 321.56 лв.

Основателно е, обаче, възражението на ответника, че ищецът, с поведението си, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т. е. за съпричиняване по сми-съла на чл.51, ал.2 от ЗЗД – той е обвинил Т., че му е надрал колите и е поискал от него да му заплати парична сума, без да е налице доказано основание за това, като след двустранната размяна на реплики го е нападнал физически, т. е. сам е провокирал сби-ването, поради което и дължимите обезщетения следва да бъдат намалени с 50 % – до размер от 1 000 лв. за неимуществените вреди и 160.78 лв. – за имуществените. За тези суми исковете са основателни и следва да бъдат уважени, а за разликите над тях – съот-ветно до 8 000 лв. и 820 лв. – следва да се отхвърлят.

Върху главниците се дължи и законната лихва – от датата на деликта до оконча-телното й изплащане.

По исковете на ответника: Установява се по делото, че в резултат на извършени-те от М. действия: изненадващо е нападнал Т., нанасяйки му удар в главата и е предизвикал сбиването, последният е претърпял неимуществени вреди – болки и стра-дания от травмата, както и стрес и уплаха, довели до обостряне на говорния му дефект.

Предвид това ищецът, който с противоправното си и виновно поведение е при-чинил същите, следва да бъде осъден да му заплати обезщетение за тях.

Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД справедливото обезще-тение, което Е.М. следва да заплати на П.Т. за причинените му неи-муществени вреди, е в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва от 29.10.2017г. до окончателното плащане. За разликата над тази сума – до пълния й предявен размер от 10 000 лв., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.

М. следва да бъде осъден да заплати на Т. и сумата от 30 лв. за претър-пените от деликта имуществени вреди – разходи за СМУ, ведно със законната лихва.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете му:

46.43 лв. за ДТ и 19.74 лв. за СМЕ, както и 269.45 лв. – платено адвокатско възнаграждение, с оглед и отхвърлената част от претенцията на Т..

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и уважената от претенцията на Т. – 461.11 лв. за платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – 41.20 лв. за държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

По изложените съображения, Съдът

Р

Е Ш И :

ОСЪЖДА П.Д.Т., с ЕГН: **********,***, да заплати на Е.Т.М., с ЕГН: **********,***, сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за пре-търпените неимуществени вреди – силни болки и страдания, в резултат на причинените му при сбиване между двамата на 29.10.2016 г., около 11.30 часа, пред неговия дом във вилната зона на с.Равадиново, гр.Созопол, телесни повреди: контузии в областта на гла-вата и гръдния кош, както и на крайната фаланга на третия пръст на дясната ръка, и ду-шевен дискомфорт – стрес и уплаха от инцидента, сумата 160.78 лв. – обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в направата на разходи, свързани с лечението, за-конната лихва върху главниците, считано от датата на деликта до окончателното им изплащане, както и сумата от общо 335.62 лв. – разноски по делото, като за разликата над тези суми – до пълните им предявени размери, съответно – от 8 000 лв. и от 820 лв., ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни.